Свободата днес и тук 08 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЧЕСТНОСТ НАЗАЕМ?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Коста Радев

Проглушиха ни ушите, любезни читателю, през последните месеци с този въпрос. Отдясно, отляво, от средата, от всички краища, отпред и отзад – все това слушаме. КАКВО ЩЕ ПРАВИМ, КОГАТО /ИЛИ АКО/ ПРАВИТЕЛСТВОТО НАЙ-СЕТНЕ СЪБЕРЕ МЪЖЕСТВО И СЕ РАЗКАРА?

            Сам по себе си този въпрос съдържа още една кофа подвъпроси и сега няма да се залавяме с подробен анализ; ще му дойде реда. Пък и нека си кажем: по-добре ще бъде ако предварително се подготвим, защото всяко правителство някой ден си взема шапката /с награбеното в нея/ и изчезва не в небитието, а в уреденото си до гроба битие.  И тогава идват следващите управници със слънчевите си обещания и протегнатите празни шапки, и така продължава и продължава, а животът ни си изтича, и нищо друго не остава, освен да се присъединим към безсмъртната максима, че всички са маскари.

            Което може да е вярно, но не е решение на въпроса.

            Защото въпросът на България е КОЙ ДА УПРАВЛЯВА?

            И ако кажеш „Няма кой”, любезни читателю, това няма да е точно. Винаги има кой да управлява, дори и България. Само че до управлението се дореждат главно безочливите наглеци, дето са премачкали всичко живо и читаво по пътя си към жадуваната власт. Както и ония, дето пътя им са го прекарали, асфалтирали и полели с мед и масълце.

            И това ще бъде още дълго, дълго време. Може да е всеобщ природен закон, може да е балкански, може и чисто български да е; но е факт. И с този факт трябва да се съобразим, и като съобразителни хора да помислим какво може и трябва да се направи при тази даденост.

            Да я обобщим накратко. У нас има партии, които като мухи на леш събират службогонците и в края на краищата все някоя или някои от тях награбват мръвката. Другите също не гладуват, но тяхната мръвка е с кокал, не е бон филе. В близко бъдеще тази картинка няма да се промени съществено, най-малко пък от само себе си. Наивност и глупост ще бъде да сънуваме как ръководните партийци и депутати изведнъж заболяват от съвест и морал, престават да лъжат и крадат, превръщат се във воини на честта и стават народни любимци. Тая не е била и няма да я бъде. Тогава? Да свием знамената и да се примирим ли? Да им се предадем и подчиним ли?

            Чувам, читателю, как викаш „Никога!”, и все пак ти се доплаква от безсилие.

            И тогава?

            Българският опит показва, че партия от умни и честни хора е невъзможна. Дори и само заради това, че умният и честният нямат нужда от партия. За тях властта не е цел, а по-скоро враг. Умният и честният са по своему горди хора, освен това и индивидуалности; те сами решават проблемите си и просто вървят интуитивно по пътя, набелязан от ума и честността им. Така че не очаквайте да ги видите как ръкопляскат по конгреси и скандират името на любимия си лидер. Мястото им не е там и никога няма да бъде.

            Това е българският опит. Обезкуражителен е; но толкова ли нищо не може да се направи?

            Мисля, че е възможно.

            Щом нямаме – и едва ли ще имаме - партия на честните и умните, чрез която да упражняваме властта, нека направим ход, достоен за умни хора. Да използваме някоя досегашна партийна конструкция, за да постигнем, макар и частично, своите цели.

            Нека припомним какви бяха нашите цели: Честна, прозрачна, далновидна политика, отдръпване от задушливото обвързване с болшевиците /но това съвпада с далновидната политика/;изчистването на държавата от примката на червените олигарси; възстановяване на правосъдието и вътрешната сигурност. Другите приоритети са въпрос на пари – а парите ще дойдат като следствие на всичко това.

            Това са целите. А кой ще ги прокара в държавната политика, кой ще впрегне партиите в парламента да тръгнат най-сетне в тази посока?

            Моят отговор е – честните и умните хора, които сега са извън политиката и никога няма са се обвържат с партийно членство или партиен диктат. Хората, които всички познаваме и уважаваме; знаещи, можещи и честни.

            Преди време предложихме да персонализираме тези хора, да направим широка листа с имена, достойни за нашето доверие. Идеята се възприе много добре, но никой не подхвана практическото й реализиране.  А в него няма нищо сложно! Толкова личности има в България, които с гордост и надежда бихме поставили на постове, където никоя от сегашните партии не би ги издигнала; нали казахме, че честните и умните само бели създават на вождовете. Всеки от нас познава специалисти, способни да извадят от калта всяко министерство, забатачено там поради кражби и партийни пристрастия. Дори бледичкият опит на служебните правителства досега показва тяхното пълно превъзходство над партийните министерства, нагъчкани с калинки, тъпанари или просто джебчии. А това е ролята само на един министър, при това за броени дни. Ами ако този министър се заобиколи също с хора честни, почтени и отговорни, нетърпящи далавераджии и мошеници?

            Да, ще кажете, ама кой ще ги назначи? И кой ще ги търпи да му мътят водата?

            И ето тук, любезни читателю, проличава изключителността на сегашния момент.

            Намираме се пред избори. Всяка партия трепери за всеки глас. Плюс това всички знаят, че ако се повтори, потрети и т.н. досегашния модел, последствията ще са непредвидими. Навярно и останалите българи ще хванат пътя към нормалния свят, но преди това може и да изпотрошат държавата, която вече определено мразят. Както и въпросните партии. И ето, че тук ще се явим ние с нашата широка листа с имена на честни, способни, родолюбиви българи, които да променят реално политиката. Нека тази листа бъде предложена на ГЕРБ. Да, и мене ме беше срам да го кажа, читателю любезни, но кому другиму? Изключвам комунистите в двете им разновидности. С прискърбие изключвам и реформаторите, които най-напред трябваше да реформират себе си; ако се опрем на тях, най-много да ги вкараме в парламента и там да им сърбаме попарата. ГЕРБ трябва да поеме абсолютни гаранции, че тези хора ще оформят гръбнака на изпълнителната власт, пък нека техните активисти си депутатстват под зоркото око на журналистиката. Безпартийните администратори трябва да са овластени безусловно, / включително и да разчистват оборите на своите ведомства/ и да гарантират изпълнението на партийните програми /те винаги са добри на думи!/ по честен, прозрачен и ефективен начин. Те ще бъдат гарант и  ще отговарят за действията и бездействията си пред цялата общественост и пред съвестта си, която е доказано, че притежават.

Всъщност по този начин ще бъде облекчен и самият ГЕРБ, който отдавна е натоварен с негативи от дефицита на честност и почтеност. Пък и самото му ръководство лесно ще се откачи от постоянната зависимост от едри и дребни олигарси; а тя е в основата на гербаджийския крах.

            Какво предлагаме в практически план? Първо, да се предложат всички имена на достойни българи, спечелили нашето доверие. Това са стотици хора; нека не допуснем сред тях нито един, за когото впоследствие да кажем, че и той е излязъл маскара. Второ, да се предложи на ГЕРБ да приеме безусловно, че това ще е главната част от ръководния апарат на държавата след спечелване на изборите. Нищо не пречи дори  евентуалният състав на министерския съвет да бъде публикуван преди изборите – нека хората видят за кого фактически гласуват, а не за някакъв имагинерен депутат. Трето, този акт да бъде оформен с декларация на ГЕРБ пред целия български народ.

            Може би всичко това звучи наивно; но уверявам ви, не е. Друг начин да внесем яснота, честност, истина в политиката, няма. Дано доживеят потомците ни до сладкия миг, когато честните и умните ще имат собствена партия, а народът масово ще гласува за тях. Дотогава обаче ще трябва да се задоволяваме с по-малки победи, които обаче могат да имат фундаментално значение.

            Нека повторя– сегашният момент е изключителен. Едва ли скоро ще имаме такова добро време за постигане на такава добра цел. Дано не стане още една брънка от дългата верига на пропуснатите български възможности.            


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional