Студентът Кирил Чуканов: Нарушихме олигархични сценарии

Кирил Чуканов - докторант в Историческия факултет на Софийския университет, е едно от лицата на недоволните студенти. Той участва в окупацията от първия й ден и казва, че родителите му подкрепят неговия израз на несъгласие с днешната действителност.

Кирил Чуканов разказа пред "Дневник", че се прибира в къщи, само за да се изкъпе и да поздрави майка си и баща си, но нощува в университета. Вярва в положителната промяна, които студентските протести могат да донесат. Заявява, че няма да отстъпи от позициите си, докато не усети истинско разбуждане на гражданската активност.

Защо се включихте в окупацията?

- Идеята за окупация съществуваше от доста време, но започна, когато решихме, че пределът на търпението ни е настъпил. Иво Динев ми се обади предварително, че планира окупация на 272 аудитория, заради проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет. Аз и още няколко приятели казахме, че може да се разчита на нас и нещата тръгнаха много бързо.

Имаше стихиен момент в решението за окупацията. Определено не е имало някаква много строга организация, нито точно разработен план.

Каква е основната цел на "Ранобудните студенти"?

- Основната цел е да се запали факелът, да забие камбаната за колкото се може повече хора. Целта ни е да върнем по някакъв начин надеждата на хората, които искат да се борят, но не виждат в момента смисъл. Да преодолеем апатията на тези, за които това е възможно.

Искам да подчертая, че оставката на правителството не е самоцел. Ние знаем, че не можем да променим системата с някаква вълшебна пръчица, но ние може да създадем условията тази система да се промени. Искаме да вдъхнем увереност на хората, че нещо зависи от тях. Бъдещето е в техните ръце, а не се управлява само от задкулисната игра на някакви ченгета.

Какво отговаряте на хората, които настояват, че целите Ви са утопични и нищо няма да промените с действията си?

- Всеки носи тежка отговорност не само за действията си, но и за бездействието си. Искаме да променим политическата и гражданската култура, защото смятаме, че у нас се е развила културата на неучастието, на пълната инертност.

Ако трябва да говорим за конкретна целева група, това са около 5% до 15% от различните обществени прослойки, но това не ни притеснява. Разбира се, ние искаме да достигнем до колкото се може повече хора.

Смятаме, че най-голямата заплаха дори не е срастването на мафията с държавните институции. Най-голямата заплаха за бъдещето е създалата се инертна маса – мнозинството от населението, което се е примирило с всичко. Тези, които мислят, че нищо не зависи от тях и позволяват да се разпореждат с тях като с някакви бездушни поданици в ориенталска сатрапия. Говорим за фасадна демокрация. Решението на такива сериозни проблеми, каквито изпитваме сега в България, никога не е произлизало от инертното мнозинство. Винаги е започвало в главите на хора с достатъчен граждански кураж.

Ако утре правителството на Орешарски падне, има ли кой да ви представя в парламента?

- С големи условности. Протестът ни е морално-политически. Той в никакъв случай не е партиен, дори е надпартиен. Ние се опитваме да създадем някакви условия системата да започне да се променя, защото в противен случаи който и политически субект да се появи, дори с най-добри намерения, нищо добро не ни чака. Маските ще се сменят, а зад тях ще прозира едно и също грозно олигархично лице.

С други думи, това, което целим, е някакво предоговаряне на обществения договор. Това няма да стане, докато хората наистина не повярват в себе си и не се самоосъзнаят като граждани, които трябва да бъдат обществено и политически активни.

Значи до голяма степен съществува безизходица?

- Безизходицата е в главите на хората. Ние искаме наистина промяна, а не подмяна. Безизходицата е за това огромно тяло български граждани, които не вярват в себе си, уважават дерибейщината и й се подчиняват. За нас това е най-голямата заплаха за тази държава. Тази система е точно толкова страшна, колкото платените медии и поръчкови анализатори. Това нещо трябва постепенно да се разруши и да се преодолее.

Не е ли много амбициозно да се опитате да събудите един цял народ с окупацията на Софийския университет?

- С тази окупация се опитваме да стигнем до максимален брой хора, но знаем, че това ще е възможно за едно активно малцинство. Това не ни притеснява. Ако това активно малцинство намери сили да се самоорганизира, страната ще се промени наистина.

При какви условия ще свърши окупацията?

- Когато преценим, че ефектът е бил достатъчно голям и обществото има вече сили, които са се задвижили. Големия камък вече го хвърлихме в блатото. Това, което ние направихме, както и да се опитват да го представят, беше неочаквано. Нарушиха се доста олигархични сценарии, които искаха да се изчака зимата - да има един карикатурен протест навън и когато хората разберат какво се случва и отново излязат със социалните си искания, те да бъдат противопоставени на гражданския протест или пък той да бъде размит. Мисля, че нанесохме на тези планове доста оглушителен шамар.

Страх ли ви е, че някой иска да ви яхне?

- Подмолна заплаха има от кръгове, които искат подмяна, а не промяна. Това са отделни партии, различни политико-икономически кръгове. Няма какво да се лъжем, такава готовност от тяхна страна има.

Сега ние приемаме подкрепа от граждани. Ако видим, че се прави политическа или партийна агитация, няма да го допуснем.