Свободата днес и тук 08 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

РАЗГОВОРИ ПОКРАЙ НАС

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Теодора Димова, http://kultura.bg/

– След като дори заради децата си не излязохме на улицата, какво ли друго би могло да ни събуди! След като тях не защитихме, кого ли друг бихме могли да защитим! След като тях не подкрепихме, кого ли изобщо бихме могли да подкрепим! Този народ е ужасно бездушен и тъп! Този народ е заспал! Той си заслужава Орешарски и Пеевски, и Станишев, и Местан, и Волен! Той не заслужава нищо друго! Ето, това трябва да се каже, това трябва да се знае, това е истината! Не мога повече да го крия от себе си и от другите!

– Но този глупав и прост, според теб, народ, излезе през 90-а година, излезе и през 97-а година на улицата, нали?

– Да, излезе.

– Може би тогава проблемът не е в народа, а в тези, които го направиха тъп и апатичен.

– Проблемът е в апатията, в мисленето единствено за себе си, в това, че изобщо не е важно как се чувстват другите, важното е как се чувствам аз, другите не ме интересуват изобщо, нямам нищо общо с другите. Тази битова философия на уродлив индивидуализъм погубва всички ни. Ние трябваше да бъдем десетки хиляди на този площад, защото децата ни са тук, защото тях защитаваме, тях подкрепяме, тях пазим, за тяхното бъдеще сме тревожни. Тогава онази измет щеше да се измете за часове.

– Ами нали бяхме през 90-а  и 97-а година, бяхме десетки хиляди тогава.

– А сега къде сме, защо сега ни няма тук на площада до децата ни!

– Защото сме много лъгани. Затова вече не вярваме, че на власт може да дойдат хора, които да мислят за другите, а не за себе си. Не вярваме, че може да има българи, които да не крадат, които да не лъжат, които да работят за другите. В нашето съзнание всеки, които стигне до властта, е измамник, крадец и лъжец. В противен случай той не би искал да е във властта и в политиката. Политиката е тотално дискредитирана. Щом си политик, ти си крадец. Иначе защо да си там? Ето затова хората не искат да излязат масово на улицата както през 90-а, както през 97-а, когато още имаха надежда.

– Но това е абсолютно неправилно. Това е приемане на поражението. Това е примирение със статуквото. Това е липса на всякаква надежда. По този начин създаваме комфорт на станишевци, пеевци и статевци.

– Може би болката от разочарованието от хората, на които си вярвал, е толкова голяма, че станишевци, пеевци и статевци въобще не болят. Те са за предпочитане пред болката да повярваш на някого и той да те предаде, да те излъже, да те ограби. Може би предпочитаме станишевци и пеевци, защото от тях не очакваме нищо, освен да ни лъжат и грабят, нямаме никакви илюзии, не сме емоционално свързани с тях. 

– Ако дойдат марсианци, може би едва тогава хората ще излязат по улиците…

– Положението е окаяно, безнадеждно, а ти се шегуваш!

– Явно нищо друго не може да ни събуди. Свирките и вувузелите не се чуват въобще.

– Защото събуждането става с жертви, със самопожертване. А ти забелязал  ли си днес някой да се жертва за другите?

– Делян Пеевски.

– Черният хумор май е станал единственият ни отдушник. А аз се питам къде се изгуби онзи ген на будителите от нашето Възраждане? Имаше възрожденци, затова имаше Възраждане. Сега няма възрожденци, няма Възраждане. Ти не случайно говориш за марсианци. Ако днес се появят възрожденци, те ще ни изглеждат неадекватни, малоумни или извънземни.

– И онези възрожденци май така са изглеждали. Май времената не са се променили много. Ботевите четници – „сто двадесет души те бяха на брой”. А сега студентите са поне десет пъти повече. Рисковете, които те поемат, са доста сериозни. Обградени са от провокатори, заплашвани са, искат да разцепят протеста им, да ги настроят едни срещу други, да ги разединят, познатите коварни методи на партията столетница. После сигурно и ще ги съдят.

– Все ми се струва, че народът е оглупял сега, но май винаги е бил такъв. Орал е и е жънал нивите си, прегърбен над тях. Изкарвал е всеки залък хляб с непосилен труд, а за свободата си не е полагал никакво усилие и е чакал някой да му я поднесе наготово. Дори може би не е имал нужда от свобода.

– Сигурно и на Левски му е било толкова тъжно, колкото и на нас сега, може би и повече, когато е изписал онова Народе с четирите въпросителни. Той, който е пеел, когато дърво и камък са се пукали от студ, той, който от нищо не се е плашел, от нищо не е могло да бъде сломен, какво ли му е било, когато е изплакал оноваНароде с четири въпросителни? Може би тази дума с тези четири въпросителни е най-голямата загадка, най-дълбокото прозрение, най-трагичният вопъл в цялата ни история. И сега Левски ни гледа отгоре и ни се чуди и добавя още и още въпросителни. И какво ли си казва, когато ни вижда на 18 февруари около паметника му? Дали приема като истинска почит официалните речи, гвардейците, венците?

– Едва ли. Почитта ни към него би се изразила в това да сме активни и единни срещу злото, срещу олигарсите, срещу тираните.

– Но как да искаме от този народ да е активен? Първо го излъгаха освободителите му, прекрояваха го, после народът лееше кръвта си за национални каузи, а други обираха печалбата, после дойдоха комунистите и избиха, затриха най-будното, най-доброто от онова, което той беше отгледал, после същите те сложиха други маски, преименуваха се и продължиха да лъжат и грабят. Не е имало някой, който да не лъже народа ни. Зад красивите думи – винаги крадци и лъжци.

– Защо само на българите участта е толкова тежка и безнадеждна? Различни ли сме от другите? Недорасли ли сме? Недоразвити ли сме? Тъпи ли сме?

– Липсата на солидарност, липсата на чувство за общност, това е най-голямата ни беда. На такава почва най-добре виреят плевелите.

– И все сред плевели ли ще живеем?

– Левски измина сам и изоставен пътя от Къкрина до бесилото. Ботев със своите шепа четници минаваше със свито сърце край залостените високи порти от Козлодуй до Околчица. И ние сега така плачем от болка, когато гледаме как хората безхаберно и апатично си пият кафето или бирата, докато студентите призовават за подкрепа. Да не гледаме тези, спящите. Да гледаме събудените. Да им се радваме, да ги подкрепяме, да ги насърчаваме. Да се надяваме на събуждането.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional