Свободата днес и тук 08 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЧАКАЩИ АРТИСТИ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Любен Лачански

 

Така...Та „чакащи артисти” се нарича стаичката до сцената, където актьорите стоят и се тресат, докато изживяват появата си пред публика. В тази стаичка се събират всички Хамлети и гробари, Жулиети и Венециански търговци., Бай Ганьовци, Фалстафи и онези, безименните авторови герои, които цял живот произнасят само една реплика:
” Каретата е впрегната”.
 В “чакащи артисти” е истинският живот на театъра: клюки, любови, препълната чаша водка, откраднатата истинска целувка, зашепеното бедро на артистката. Бесовете...
 Тук всичко можеш още да си позволиш... Докато там една крачка извън стаичката е сцената, където страхливият става герой, разпътната жена – любяща майка, хомосексуалистът – Ромео, а ужасно щастливият човек – Хамлет. Там е Голготата на артиста – Рампата, където или се проваляш, или ръкоплясканията и овациите те превръщат в звезда. А кой не иска да стане звезда? Само оня, който не е минавал през “чакащи артисти”.
Пиша тези уточняващи редове подробно, защото нашата национална стаичка от „чакащи артисти” се препълни, и действащите герои и изпълнители, а даже и миманса за няколко пиеси вече висят по прозорците, а другите скочиха през тях и избягаха. Омръзна им животът на Аркашки, вечният грим, поклоните, гъвкавият гръбнак и освиркванията. Не, с освиркванията май вече всички свикнахме. Само тези, които не са излезли на сцената, не знаят какво ги чака. Чака ги една история, която се нарича примерно: „Странното изчезване на Христо Бисеров“.
 Такива пиеси се играят само в България. У нас всеки изчезва, като руска кукла „матрьошка”,  неочаквано. И всеки неочаквано се появява, като щангистът Боевски. На това в старата драматургия му казват мистерия. Крадат се силиконки, за да се завърнат като наркокралици. Изчезват разни братя: Маргини, Галеви, за да се появат после в ролята на ктитори или архонти. Или всеобщи национални герои за ожалване със собствени гробници в собствени гробища със собствени дузина съпруги. Могат да се Мутафчийски, могат да са и други.
А някои в „чакащи артисти”, без да са се появили още на сцената, започват да пишат гневни декларации, заплашителни ултиматоми и да събират жадната за клюки репортерска сган. Най-вече „калдъринките”. /Калдъринките са най-тъпите чуруликащи пилета, които никога не спират да цвърчат, но и да ги пуснеш на свобода те като въртоглави не знаят на къде да летят. Затова цвъркат и летят в кръг. Само и то в един кръг./ Калдъринки се наричат най-тъпите репортерки в България според фотожурналиста Г. Георгиев-Джони. Но, кой ги брои тях за ято и за птица даже?
 Интересното е: кой ги изхранва тия чакащи артисти?
 Този въпрос много отдавна си задава всеки трети българин и все не иска да си отговори истината. Защото, както е известно всеки преминаващ с нажалени очи, е беден и „нещастен“, но той не е дошъл в столицата да търси щастието, а точно облагите. А кой дава облагите? Оня, който държи парите или поне ключа от касата с парите. А ключа от касата винаги има форма на покорство, на подчинение... Абе въобще, на преклонена главица, която сабята не я сече. Защото, според запознатите, сабята е страшно нещо. Странно е, че когато говорим за саби в България, винаги си спомняме Ботев и нищо повече. А Ботев в никакъв случай не е образът на покорството. Той е изображение на бунта, на недоволството, на търсещия и искащия човек. На свободата.
 И сега в „чакащи артисти” има много хора решили да изиграят един Ботев. Или поне полу-Ботев. В същия ноември преди 24 години ботевските бради бяха модерни. Сега са модерни фирмени костюми с чужди имена. А защо? Защото има кой да ги плаща. Не знам дали ви е известно, но покойният поет е тръгнал за Вола с нечии чужди ботуши и то два номера по-малки. Някой благороден родолюбец откраднал собствените му. Може би от родолюбие? А той нямал пари да си купи удобни. Щото бил поет и вестникар.
Пак преди 24 години в същия такъв ноември една партия раздаде много пари на много „ботевци“ да си купят удобни ботуши и да чакат. Просто да чакат удобният момент, в който ще ги поразтъпчат тези ботуши, я в парламента, я в някое консулато, я върху Прокурорския паркет. Името на тази партия е известно. Преди седмица първият демократичен президент на България в горестно интервю обяви:
 „Жалко, че не забранихме БСП.“
 Тук г-н д-р Желю Желев греши. През 2000 година бе приет  „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, но въпреки това и гастролиращи и чакащи артисти се субсидираха, субсидират и ще продължават да получават пари от дълбоката хазна на Кремъл. Така е било по времето на Екатерина Велика, така е и по времето на великия Путин. Днес в България всеки пенсионер, завършил навремето в СССР, получава по 30 /тридесет/ лева пур-боар. Което по нашему ще наречем рушвет, бакшиш или подкуп. Богат и гъвкав е българският език.
Какво са обаче тридесет лева днес? Нищо... Нищо, ама все пак сумицата топли сърцето и все се чувстваш задължен, че някъде там мислят за теб, а тук не. Така е мислил и Стоян Заимов, за да стане синът му генерал Владимир Заимов предател. Не за тридест лева разбира се, за много повече. Но днес сумата носи доста библейско послание. Тридесет сребърника, все пак...
Дали е нужно да припомням, че комунистическата партия няма никакви скрупули и не отстъпва пред никакви пречки, когато се налага  да постигне целите си, а се стреми да проникне чрез елементите си във всички кръгове на обществото, включително хомосексуалните и религиозните. Най-вече в задкулисните, компроментарните и деградиращите. Комунизмът е изключително способен и умел в двуличието и лукавството. В хитрото използване на всички позволени и непозволени възможности, с всички простени и непростени средства, за постигане на своите цели. Той разчита на всеки и си служи с всичко. Маските му, мустаците и бакембардите му, задкулисието и неговата тактика са най-разнообразни. Стратегията му остава винаги една и съща. В тази си хитра маневра, той с умение разчита на лекомислието, безразличието и късата памет на повечето доверчиви и някога честни хора. Хора от всички среди и всички обществени положения. С това той често е съумявал и за жалост, все още съумява да мами и онези от противниците, които са били длъжни да бъдат будни и нащрек.
Много от нас забравят, че комунизмът използва, проповядва и провежда една свята доктрина, свързана с фанатизма на първите мохамедани, че който не е с тях, е против тях. Някои неопитни наблюдатели и у нас в лековатото комунистическо държание, опит и обещание за промяна, се подлъгват и го приемат за чиста монета и нов аспект на идеологията, и се кълнат, че същият е еволюирал, че се е видоизменил или дори коренно променил, приемайки нов образ и подобие.
 А това е повече от страшно заблуждение, защото всъщност комунизмът и днес в България си остава 100 процентов правоверен марксизъм, който има една цел, една стратегия, но който си служи с всички сценични и ценични техники на позволеното и непозволеното вербоване. И то с една и съща цел – болшивизирането на света, а преди всичко на Европа.
 Ако не беше така, то нима т.н. български президент Плевналиев в интервю за френски медии преди дни, се съдра да обяснява, че България в никакъв случай не е и няма да бъде „троянски кон“ на Русия в ЕС. Троянски кон не, но пълна стая с чакащи артисти, да! Интересното е, че в самата Русия това се знае много добре и не е никаква тайна. Все още продължават да се издават и разпространяват всяка година писанията на Сталин от 1924 и 1938-ма година на миналия век. Тези трудове не съставляват някакъв минал и приключен етап на развитието на комунизма в Русия. Те се допечатват и имат своите електронни варианти, за да подхранват новите поколения и да формират духът на комунистическия гражданин не само в границите на Русия и в бившия соц. лагер. Който не вярва нека отвори сайта „ Сталиниада”, за да разбере, какви млади кадри се „коват там”. Т.с. - у нас. Носят и фирмени фланелки, макар че не знаят да държат чук нито сърп. А, Че Гевара е само един красавец наркоман. И малко убиец...  
            Правоверните комунисти преследват своя път и своята стратегия. Те искат по всякакъв начин да изострят всички конфликти, дори и в независимия от тях свят. Да ги превърнат в кризи. Те, които претендират, че са меката на демокрацията, подклаждат и усърдно подхранват национализма у онези народи, или маси от хора претърпели катаклизъм, за които знаят, национализмът е верую. Религия. Най-могъщия лост с който може да се повдигне земята. Сирия и инвазията на нейни бежанци в България не е нито обикновен, нито случаен факт. Та кой би могъл да познае от нашите „елитарни” и „високо образовани специални служби” кавказкият, азерският или алжирският терорист. Доказа се, че никой. Руснаците това и чакат. Да ги повикаме на помощ...
Това, което виждаме в момента в България, не е само плод на националното ни безхаберие, милиционерска тъпота и чиновнически ентусиазъм. Това са добре предплатени и осигурени канали, водещи до една планирана дестабилизация на Европа. Защото на българина все още му изглежда странно понятието, че вече целия континент е неговото обиталище, въпреки, че е роден в Кюстендил.
Или за да бъда по-ясен: ако град Телиш недоволства срещу бежанците от Близкия изток, то защо град Париж трябва да се радва на градинарите от Телиш. Или те да недоволстват, когато не ги взимат на работа в лондонското сити, което едва ли ще е заради плевенския акцент, единствено.
Някой ще рече, това мен не ме интересува, това е пропаганда. Виж Шипка, виж победата над Берлин. Ние обичаме „братушките”, те пият яко. И това отново ще бъдат „чакащите артисти”, защото щом си се наредил на голямата и удобна софра на Европа, ти не можеш вечно да бъдеш бедния глупак от Телиш, който е спечелил пари за телевизор в Коми АССР. Трябва и да поумнееш. Междувременно пенсионер от споменатия град предпочел вместо надгробна плоча или друг знак, над пръстта му някога да бъде поставено копие от паметника на легендарния пловдивски Альоша. Е, и ако това не е легендарна глупост, здраве му кажи? Пък и на кого да вярваме в Телиш? Впрочем правят чудесно вино...
И виждате ли докъде се е разпростряла стаичката на чакащите артисти? До там, че в току отминалата ни събота нова „супер националистическа партия” реши да поеме и тя бъднините на България. Жална ни майка прочее от националисти... А това само по себе си ни казва, че комунистите са готови да подхранват етническите предрасъдъци със силата на разрушителен и най-заразен бацил. Като този на национализма.
За червените мътната вода на „Южен поток” е идеалният водоем, в който те ще ловят чернобилската си риба. Като ще я използват така, както на тях им отърва.
Комунистите /независимо, че наричат себе си социалисти/ в България продължават умело да използват и да се подиграват с националните ни въжделения и със силно развитото чувство на българина за толерантност. Западът /каквото и вече да значи това/ продължава да се подиграва с нас, защитавайки интересите на собствените си народи, което е съвсем естествено. Да, ще ни подхвърлят някоя дейност за неуки аборигени и ще ни унижават. Знаейки че ние винаги ще тръгнем да сечем гори и да строим пътища, щом Путин ни обещае пет лева по-висока надница от тукашната. А, даже и без това... Просто, щото сме „братушки” и много ни харесват солените им краставички от туршията на рускините. Пък и самите рускини...
            Не можем да премълчим, че протестите на студентите карат и възрастните да премислят преживяното и излъганото си време, а може би и да разберат примките на управлението, което никога няма да застане с ясна позиция към сънародниците си и към Европа. Защото това е евтино лъжливо котило на алитерати. Както предишните прочее...
Онези, които разбират лъжливия кошмар на посткомунизма, все повече се увеличават. Надвисналата опасност от откровен реваншизъм и ресталинизация над страната ни не може да не подейства благотворно, за да разберем, че ние участваме вече 24 години в една ужасна трагикомедия. Нейният край е в наши ръце, но преди всичко трябва да изгоним от стаичката на чакащите артисти онези, които пресмятат хонорарите си в рубли. Е, може и в друга валута. Справка Христо Бисеров. Бивш демократ, зам. председател на НС, либерал. В зоологията съществото е известно като хамелеон. Иначе страхливец, беглец и... Но за това нека се произнесат историците. Засега прокурорите мълчат. От „чакащи артисти” - също.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional