Свободата днес и тук 10 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За студентите и опорните точки

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, в. Дневник

 

"Дайте ни опорни точки и ще си повдигнем дори рейтинга?!"  
Архимедарски и Галилео Миковей

Студентската окупация изигра огромна роля – управляващите останаха без опорни точки. Мнозинството от хората в страната подкрепиха студентските действия и най-вече техните искания. Най-важното, 70% искат предсрочни избори, като в тези проценти влизат и ключови фигури в средите на самите управляващи: Първанов, Кадиев, Калфин и т.н. Дебатът в националните медии сериозно се промени: основните телевизии излязоха с позитивни материали за действията на студентите и правилно оцениха мотивацията и значимостта им за страната. Подкрепа дойде и от фигури като Стефан Цанев, което показа, че противопоставянето не е по линията ляво-дясно, че не става дума за "десен заговор" срещу "ляво управление". "Алфа Рисърч" първа подчерта този факт: хората в страната в мнозинството си отхвърлят идеята, че действията на студентите са манипулирани или режисирани от някой друг, въпреки усилената пропаганда в тази посока.

"Наехме 70 автубуса и 70 буса, докарахме седем вагона, платихме 70,000 лв. (само за влакове) ergo на площада имаше 70,000 души." 
Онтологическото доказателство на Рене Местан и Сергей Декарт

В опит да отвърнат на тази радикална промяна в настроенията в страната, управляващите решиха да преминат към мащабен контрапротест. В къс срок бяха мобилизирани големи групи хора в провинцията за митинг в София. От човешка гледна точка беше редно да се осигури възможност на тези хора да останат поне една нощ, за да поразгледат града: сигурно не всички от тях си позволяват да идват често до столицата. Вместо това, те бяха докарани сутринта и закарани обратно следобед, което допринесе за умората и липсата на енергия в цялото събитие.

По-важното е обаче, че политическото послание на митинга-шествие беше объркано и контрапродуктивно за мнозинството в парламента. Първо, както повечето анализатори забелязаха, митингите на основните партии по негласен начин откриха кампанията за предсрочните парламентарни избори: какъв е смисълът от една толкова явна мобилизация на симпатизантите, ако не се готвиш за избори? Второ, ако задачата беше да се покаже, че числата в подкрепа на управлението са по-големи от тези срещу него, тя остана неизпълнена.

Както и МВР да брои хората на квадратен метър, митингът на БСП–ДПС не беше по-голям от пиковите митинги на гражданския протест, каквито е имало поне няколко в рамките на последните пет месеца. Нещо повече, стана ясно каква гражданска енергия трябва да стои зад протеста, за да може той да продължава повече от 150 дни без да има ресурсите на партии и правителство, без да ползва автобуси, влакове и т.н. Трето, загуби се едно от важните послания на социалистите: 24 години след падането на комунистическия режим, БСП се извиниха за възродителния процес. Това, разбира се, беше нещо, което трябваше да се случи. Но въпросът е дали трябваше да стане поради общата уплаха на БСП и ДПС от евентуалната загуба на властта, или както един от говорителите се изрази – от загубата на "контрола върху държавното кебапче".

Този ред на мисли предаде доста битов характер на признанието, а последвалата го лидерска прегръдка и целувка, не можа да заличи усещането за липса на спонтанност в цялото мероприятие. Чевърто, във връзка с мероприятието на Орлов мост в събота може би беше редно да се раздадат специални отличителни знаци на кандидатите за държавна служба, защото иначе недобронамерени коментатори биха подмятали, че се е организирал голям митинг на службогонци.

"Едно малцинство от 70% не може да иска предсрочни избори и да се опитва да налага мнението си на останалите в една демократична държава"
Сергей Демокритович Напесшеф

Демокрацията в България преминава през турболентни времена. Безспорно е, че управляващите имат формалното право да управляват. Те спечелиха изборите през май и въпреки манипулацията в деня за мълчание, това им дава правото на мандат. Абсурдно, обаче, е да се говори за протестите като опит за метеж, преврат и т.н. Студентите, а и останалите протестиращи, ясно демонстрираха през последните 150 дни, че те преследват своите цели по мирен път, чрез легитимните средства за протестиране в една демокрация.

Свалянето на окупацията на Ректората опровергава тезата за някаква ирационална, безотговорна и неизбежна ескалация на протестите по посока насилие. Протестиращите достатъчно добре разбират принципите на демокрацията и знаят, че едно по-същество нелегитимно управление, което се е дискредитирало заради връзката си с определени корпоративни групи, може и трябва да бъде свалено по мирен начин: да бъде убедено, че не може да управлява и да си подаде оставка. Студентите отведоха процеса на убеждаване много напред и времето на управленската епифания наближава: остана само определени лидери да погледнат какво означава "епифания" в речника.

Сега на ход са онези 70%, които заявяват, че искат предсрочни избори. Синдикатите все по-често започнаха да поглеждат към речника. Досега го правят основно, за да сплашат правителството и да извлекат някоя конюнктурна изгода от тази уплаха, но може би и тяхното търпение започва да се изчерпва. За всички вече е ясно, че смислена политика без доверие не може да се прави: нито дългосрочните приоритети на държавата могат да бъдат формулирани, нито може да се правят трудни избори между алтернативи, всяка от които засяга интересите на големи групи.

"В страха ние вярваме" 
из програмата на "Власт без цензура"

Антон Кутев обвини протестиращите в "болшевизъм". Иронията в това обвинение е многопланова: де-болшивиран представител на столетницата обвинява студентите и протестиращите в грехове от миналото й. Същевременно, незабелязано за зоркото аналитично око на левицата остава съучастието й в най-тревожния процес – надигането на ксенофобски и ултра-националистически формации. В това надигане няма нищо случайно и не сирийците са виновни за него. Не става дума само за сътрудничеството между БСП и Атака, което "нормализира" определен тип антиевропейско поведение и реторика.

Масовата медийна подкрепа, която "националистите" получиха и уклончивата позиция на МВР по отношение на "гражданските отряди" от качулатковци са ясна индикация за състоянието на нещата. Колкото спонтанна беше подкрепата за управляващите в митинга на БСП/ДПС, толкова спонтанен е и възходът в публичното пространство на националистите. Трябва да се има предвид, че подобни групи са винаги под особеното внимание на службите за сигурност на държавата. В Германия, например, преди десетина години беше направен опит да се забранят неонацистите: в хода на делото се оказа, че около 10-15% от лидерите им са информатори на службите.

Защо тогава се толерира и окуражава излизането на подобни групи на преден план? Първо, за да се увеличи "националисткото" пространство, така че в него да влязат потенциални партньори на БСП-ДПС. Пръв сред тях ще е очевидно Бареков, който трябва да играе ролята на "нерадикален", "фризиран" националист - по-приемлив за ПЕС от "Атака". За целта към него е пришит и традиционно-историческия националистически аксесоар – г-н Каракачанов. Униформата под него е шита от медийно-корпоративната империя на г-н Пеевски, който очевидно ще играе с два коня (или подобни по функционалността си видове) на предсрочните парламентарни избори. Второ, изтикването напред на "радикалната" десница цели да направи Волен Сидеров по-малко "радикален" и може би по-приемлив за обществото. Това е "дълбокото ешелониране" на управляващите – да се осигурят поне два възможни партньора в новото събрание. Трето, новите националисти ще са още един "независим" източник на говорене срещу НПО-тата, които се превърнаха в един от основните критици на настоящата власт.

Тази бляскава стратегия е очевидно родена в нечия милиционерска глава. Тя разчита на "умерено" раздухване на страхове с цел успех на определени инженерни проекти. Путин като че ли правеше подобни експерименти в Москва, където резултатите са плачевни – неконтролирано масово насилие по улиците. Не трябва ли познавачите на Руската история да се поучат от нея в пълнота? И да поемат отговорността си.

"Не е честно да се иска морал от мен! Съдете ме с моя аршин! Щом ГЕРБ управляваха неморално и никой не протестираше, и ние имаме право на същото!" 
Данчо the Mint по Панодрама 

Без коментар.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional