Към студентите

Вдъхвате надежда, деца на прехода. Изобретателни и артистични сте. Дразните. Вие сте сред причините неуютната ни столица да заприлича на град във военно положение. Колко полиция и бронетранспортьори „докарахте” с картонените си танкове, автомати и униформи. С ентусиазма и песните си. Толкова сте „страшни”. Не се уморявайте да сте такива, каквито сте. Егоистично ще е да ви призовавам да останете в болната ни България. Вие сте млади. Имате възможности и вероятно – планове да се реализирате другаде. Където няма да ви се налага да протестирате, да сте бежанци в собствената си страна. Защото в момента всички българи сме бежанци в България. Властта ни приема неуютно и враждебно. Необходими сме й доколкото да се възползва от нас под форма на данъци и на различни зависимости от нея. За друго не сме й необходими. Какво да кажем за реалните бежанци, имали нещастието да се озоват в пределите на днешната ни държавност. Бежанец го боляла ръката, но комендантът нямал преводач и не разчел симптомите, че предстои фатален край. Нямало вероятно и лекар. Струпваме бежанци някъде и ни е досадно, че ги има. Така и на днешната ни държавност й е досадно, че ви има. Че има протестиращи месеци наред срещу нея.

Където и да отидете, обаче, не забравяйте България. Не се превръщайте в уморени циници. Не забравяйте тази малка кръпка земя от планетата, дето все още я има – въпреки всички издевателства срещу нея. Продължавайте да сте такива, каквито сте – непримирими към всичко и към всеки, който реши, че държавата му е бащиния. Бъдете безкористни. Не се поддавайте на изкушения. Парите не са всичко. Вярно, те могат да значат много. Но, ако ги добиете под нечие давление – ще изгубите част от себе си. Ще бъдете склонни и на следващи компромиси. Нещо, на което днешните сценаристи и режисьори се надяват и очакват. Чели сте „Приказка за стълбата”, нали.

Не мога да искам от вас да се занимавате с политическо и партийно строителство. Да създадете някаква партия. Това, за което ви моля, е, да не спирате да бъдете коректив винаги. На всяко следващо правителство.

Че ще има предсрочни избори, е ясно. Моля ви, гласувайте. Не оставяйте ниша, която да бъде запълнена от паразити. Дори и да не виждате идеално съответствие на възгледите си сред шаренията на сегашния политически пазар. Не ви агитирам да подкрепите моя избор, защото за състава на Реформаторския блок и аз имам някои резерви. Но по-добро в момента просто не виждам.

Бъдете отворени. Предлагайте, дискутирайте, общувайте с достоверните политически животни. Говорете с преподавателите, на които вярвате. Не прекъсвайте връзката с тях и помежду си – където и да сте.

Протестирайте, но не мразете и не се ожесточавайте срещу доведените за контрапротеста хора. Помнете, че вашият протест е и за тяхното бъдеще, макар те да не го съзнават засега. Не бъдете агресивни към тях, а към тези, които ги тласкат и управляват. Бъдете толерантни към озовалите се в София „контрапротестиращи”, доведени по задължение и по отчитано присъствие. Не се озлобявайте. Само отстоявайте позициите си.

Бъдещите предсрочни избори няма да подредят пъзела към безоблачно бъдеще. Колкото и да е абсурдно, възможно е да ги спечелят тези, срещу които днес протестирате. Това не е причина да се обезверявате. Мисията ви е да бъдете трън в задника на всяка самозабравила се власт. Дотогава, докато задникът на властта няма да има нужда от трън. Но дотогава го наблюдавайте, заедно с всички нас – които сме на ваша страна. Молбата ми е да проявявате постоянство винаги, когато има повод. А точно днес поводът е вопиющ. Не отстъпвайте.

Докогато ви има, за България има надежда.

Днес сме в предизборна ситуация. Нищо че някои го отричат, макар да се готвят, и то усърдно. Нека и ние да сме подготвени. С каквото разполагаме засега. И да се готвим за бъдещето. Протестът не е еднодневен карнавал, а визия за това бъдеще.