Свободата днес и тук 30 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Читателски Дневник: Българин да се наричам първа мъка е за мене

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Борислав Кирилов, http://www.dnevnik.bg/

 

 
Авторът Борислав Кирилов учи и работи в Германия от години. Сега живее в Щутгарт. 

Боже, гледам и не вярвам на ушите си! Седя си на дивана в студеното жилище, там някъде, в една далечна държава, а пред мен от телевизора омразата и простотията с марка България се леят като бира на Октоберфест.

Върви протест, в който цари хаос от разнопосочни искания. И някъде там една група вече пети месец виси пред парламента и се готви да бута правителството, водено от бобовдолския финансов капацитет Орешарски. А тази дързост със сигурност успява в едно: да събуди презрението на Мая Манолова и на председателя на парламента Михаил Миков, който всеки ден се опитва да изрече едно едничко изречение, което да не бъде показано в Господарите на ефира. А в съседство на тези ядосани - други ядосани. Те са се събрали да викат срещу внуците и децата си и да искат оставка на херн Плевнелиев, строителен магнат с перфектен немски.

Кадрите ме карат да се чувствам странно! Чувствам се също така неловко, както когато ми се наложи да давам подробности пред немските си съотборници за изтипосания на корицата на едно от най-четените в Германия футболни списания 54-годишен български футболист Бойко Борисов - официално обявен от списанието за най-стария професионален футболист, подвизаващ се по футболните терени на Европа (а кой знае, може би в целия свят?). 

Никого не бих учудил, ако кажа, че деконструирането на комунистическата държавна машина в България бе осъщественo от нескопосани и корумпирани инженери. Трагикокомичните резултати са видими дори и за таралежите без бодли. България е бричката на Европа! Но как иначе, когато пожарникар доскоро оперираше като министър-председател, футболист - като кмет, лингвист – като министър на младежта и спорта, фолкдиви, танцьорки и манекенки - като журналистки?

С шегите и закачките дотук. Превключвам канала и гледам как някаква тълпа шества из улиците, този път не в знак на протест срещу (не)управляващи, а в опит да опази България "чиста". Не, това не е екологично движение. Протестът, който се е завихрил със страшна сила и се излъчва директно по телевизията, е срещу едни хора, които са принудени да напуснат родината си в опит да избягат от смъртта. Тези хора са изгубили много от своите близки. Сред тях има деца - кръгли сираци. Има и майки, изгубили своите рожби. Има и безброй много осакатени. Някои са без крак, два. Други без ръце. На други пък половината органи не функционират след химическата атака, организирана от любвеобвилния им лидер Башар Асад.

Но на кого в България му пука за хора, представени като нехора? Медии се надпреварват да концептуализират тези страдалци, като нещо мръсно, нечисто, нещо, което е способно да замърси иначе чистата откъм престъпления България. Когато тези човешки същества са представени по този начин и циркулират в българското въображение и фантазия като паразити, като някаква напаст, то и начините за излизане от кризата ще вървят в същата посока.

Гадините се затварят под ключ в порутени сгради. Там тоалетни няма. Нито пък ток и вода. Легла, завивки също липсват. Останки, играещи ролята на храна, се дават веднъж дневно. Ако някой от тези вътре пропълзи навън, бабаитите охранители, дебнещи на изхода, с бурни жестове прогонват гадината обратно. Но ако случайно някое животинче се промъкне незабелязано през охраната и излезе навън, чакащите отпред скинари се заемат да обезпаразитят територията, водени от спeциалисти в тази сфера, съперничещи на прочутия Волен Сидеров.

Неконтролируемо шествие от разнопосочни въпроси снове из главата ми, докато гледам в ступор тези обезумели хора. Подобно на описания по-горе модерен български протест, въпросите в главата ми стачкуват яростно, но те са много и различни и всеки иска своето. Седя си сам, гледам и се срамувам от това, което виждам. 

Лека-полека протестът в главата ми се радикализира и въпросите стават все по-настоятелни. С грубостта си безпроблемно успяват да уволнят срама и болката спокойно заема овакантеното място. Боли ме страшно! 

Кои са тези хора с изкривени от злоба лица? Познавам ли ги? Какво се е случило с тях? Кой ги поболя така? Кой ги зарази с тази омраза? 

Дали там някаде сред тях не са и моите родители - най-добрите на света – тези, които ме отгледаха с толкова много любов и в които никога през годините не бях доловил и капка омраза и ненавист? Дали и те не са решени на всичко да бранят държавата от нахалниците, дръзнали да бягат от смъртта? Майка ми какво би казала, как би го приела, ако разбере, че нас с брат ми, (който е на другия край на света) ни третират като животни само заради българския ни произход? А приятелите ми от детството, тези, с които тичах по топката с часове, тези, чиито невинни шегички ме караха да се заливам от смях? Дали и те не са въоръжени с вилари, секири и лопати, готови да претрепят всяка гадина дръзнала да излезе на светло? Дали и моята класна, която беше толкова добра с мен и моите съученици, не е там сред тълпата протестиращи, готова да се самозапали в знак на протест срещу пришълците, които изнасилват безскрупулно иначе девствената България? 

А вуйчо? Той дали не е участвал в мегаакцията на полицията, която арестува 60 "съмнителни" лица от чужд произход в опит да разплете невижданото досега за мащабите на България престъпление и да залови чужденеца? Той, вуйчо, като служител на реда и закона, какво би казал, ако няколко маскирани сега нахлуят тук в самотно ми жилище в чужда Германия и ме проснат на земята само заради българския ми произход и едноседмичната ми брада, които ме правят достоен за съмнение?

Какво би ме посъветвал? Как би трябвало да реагирам, ако ме заключат с белезници без да ми бъде даден шанс да опитам да обясня, че съм си съвсем нормален като всички, нищо, че съм българин, даже съм си заслужил и немска диплома, за която много германци само биха си мечтали? Дали там не е да протестира и таксиметровият шофьор, който само преди месеци, пиян до козирката, помете десетките чакащи на автобусна спирка, открадна най-безскрупулно живота на едно младо момиче и разпиля органите на едно дете пред очите на собствената му майка? А защо не, та той вече е на свобода?

Какво търсят там наглите типове, окупирали вътрешността на парламента, другарите на Пеевски? Не могат ли да се сетят, че ще секнат парите за пиячка по брюкселските кръчми, ако от Европейския съюз решат да търсят реципрочност в тази безумна ситуация, пъдейки двата милиона български емигранти там, откъдето са дошли. Тези два милиона, които се бъхтят някъде по света и редовно пращат заработеното към България.

Не мога повече! Чуствам се като безпомощен наблюдател на някакво адско земетресение, водещо след себе си цунами от омраза. Гледам отдалеч тази българска трагедия без да мога да направя нищо. Всичко е изравнено със земята.  Добрата стара българска идентичност лежи мъртва някъде там сред разрухата. Човечността, състраданието, любовта и гостоприемството са затрупани дълбоко под развалините.

А ненавистта, като ураганен вятър, духа ли духа!

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional