Опитват се да ни отбият от Европа

Понякога човек стига дотам, че вече не знае къде се намира, коя страна обитава, в кое време живее. Реалността така натрапчиво опровергава неговите убеждения, че вече не само гражданското общество, но и самото индивидуално битие се оказава разклатено и обладано от натрапчиви мании – и на човек му се струва, че това, което обитава, е някаква друга реалност, която няма нищо общо с модерна Европа през 21-я век.

За съжаление това изобщо не е измамно усещане. България – такава, каквато я виждаме днес, вече не принадлежи към европейското пространство, нито към модерния цивилизован свят. Тя е ситуирана в пределите на отдавна погиналия Източен блок – и в годините на Брежневото безвремие. Изглежда тази нейна принадлежност към комунистическото минало вече не се нуждае дори от демократичен камуфлаж – тя е извадена съвсем ачик пред очите на слисания свят – като това изваждане е нещо като показен жест: вижте ни, такива сме, това е играта, която играем и ще играем.

Няколко подробности от пейзажа, които недвусмислено доказват това. Съвсем неотдавна сламеният човек Орешарски, водещ се министър-председател на България, публично заяви, че ще уволнява държавни служители, които участват в антиправителствени митинги. Това изявление пряко накърнява основни граждански права – като правото на избор и свободно изразяване на мнение – и освен това е абсолютно недопустимо според Конституцията на страната. Във всяка европейска, а във всяка просто нормална страна премиерът, позволил си подобна волност, би попаднал под ударите на правосъдието и в рамките на часове би престанал да бъде такъв. Орешарски обаче продължава да е.

В същото време партията, която го издигна на този пост, реши да прояви своята контрапротестната мощ. И свика митинг, който трябваше да покаже на каква могъща подкрепа се радва същия този нещастник. За да събере достатъчно бройки обаче, не й стигаха ромите и малограмотните турчета от Делиормана, услужливо доведени от ДПС. Наложи се и партийните организации да се понапънат, като за целта им бе направен инструктаж, една от точките в който ги задължаваше да докарат на митинга... местните кандидати за постове в държавната администрация.

Службогонците сиреч, жаждуващите да седнат край държавната трапеза. За десетките хиляди работещи в предприятията на червените олигарси в това изключително изобличаващо окръжно не ставаше дума – тяхното задължително участие просто се подразбираше. Благодарение на този ентусиазъм мероприятието на контрапротестърите криво-ляво се получи – но пък няма как да не забележим, че по-сиво, по-вяло и по-униформено шествие столицата ни не познава – в цялата си история.

Пак по същото време видя бял свят и друг един фамозен документ: “опорни точки” на деполитизираното МВР за това как да отговарят червените депутати и активисти пред медиите, като ги питат за протестите срещу кабинета Орешарски. Спецовете на вътрешното ведомство бяха спретнали такъв коктейл от опашати лъжи, че и камъкът би се изчервил – но министър Йовчев не се изчерви, нито пък ползвателите на неговата манипулативна стратегия. Било нормално, казаха те, това била просто информация на МВР за ситуацията.

Междувременно се оказа, че зам-председателя на българския парламент и на ДПС Христо Бисеров бил просто далавераджия и перач на пари. Българските спецслужби, получили сигнал от европейските си колеги за този най-тежък корупционен скандал в историята на българския преход, услужливо предупредиха овреме Ахмед Доган – в резултат на което Бисеров си подаде оставката отвсякъде “по лични прчини”. Повдигнаха му обвинение и мярка за неотклонение, изключиха го от ДПС, след което Лютфи Местан се изтъпани пред публиката и заяви, че случая бил доказателство, че партията му не разпъва чадър над никого...

След това управляващите най-сетне показаха къде е заровено кучето. Оказа се, че все пак пак ще строим Белене – като отменим решението на предишното народно събрание по въпроса. Проекторешение за този ход бе внесено не от друг, а от свирепия борец срещу всички монополи Волен Сидеров. Но тъй като тъкмо това е и съкровената мечта на червените боклуци, които с негова помощ ни управляват, като тяхното правителство се крепи единствено на неговия глас, гласуването в полза това решение изглежда предрешено.

За да не стане прекалено голям скандал обаче, бе организирано стратегическо обаждане на министър Стойнев от САЩ, където той, оказа се, бил кандисал “Уестингхаус” да строи седми блок в АЕЦ “Козлодуй”. Без търг или конкурс. Тъй де – даваме на Путин цяла централа, ще бутнем и на Обама нещичко – едно ядрено блокче. (Както находчиво писа по този въпрос едно електронно издание, България бавно, но сигурно се превръща в ядрена проститутка.) Какво ще прави страната ни с тези централи на своята територия, след като нито има ресурс да потребява тяхната енергия, нито пък има кому да я продава – това не е известно. Дайте да дадем – пък другите след нас да му мислят.

Паралелно с това – може би за да позабравим мъничко какви идиоти ни управляват – цяла плеада тъмни субекти се мъчат да възкресят сопаджийската философия на Стамболийски и да фашизират набързо онази част от българската простащина, която комунягите не са успели да впрегнат в своята каруца. Фашизмът е във възходящ тренд: регистрират се вече отявлено фашистки партии, по улиците бродят шпицкомандаджии със съответните отличителни знаци, които се правят на доброволчески отреди, кажи речи всеки ден пребиват по някой чужденец или просто мургав събрат, защото бил приличал на сириец. Мракобесни лозунги като “Чужденците вън!” и “България на българите!” звучат отвсякъде – като най-гласовит е, разбира се, отново Волен Сидеров, който иска да бъде затворена границата с Турция, както и да бъдат експулсирани всички чужденци, които са сварили да я преминат – иначе правителството щяло лошо да падне.

Интересно: как ли си представя това експулсиране? Може би като връщане директно на Асад – та да могат неговите главорези да ги изправят веднага на стената за разстрел? Най-вероятно да – защото негова е и инициативата парламентарна делегация от България да замине на... приятелско посещение в Сирия.

Чувате ли го това?! На приятелско посещение – с участие на парламентарната група за приятелство със Сирия? И кретените, които ще заминат при Асад, май тъкмо така си представят нещата: че ще водят преговори сирийския сатрап да им предостави самолети, с които те да връщат в Сирия неговите жертви... Какво друго можем да очакваме след това? Само едно – и българските медии веднага го пророкуваха – приятелско посещение и в КНДР!

Такава изключителна гъстота на антиевропейски и антицивилизовани жестове не може да бъде случайна. Тя говори – и говори много ясно за едно: сега управляващите са се вкопчили във властта, защото имат много ясна цел, поставена от друг – да ни отбият от Европа. Да оскандалят и извратят България до степен, при която цивилизованите европейски пнароди просто да вдигнат ръце и да кажат – е, нямаме избор, ще караме без вас. И оставената на самотек България моментално да се превърне в ревностен участник в Путиновата Евразия – и в нещо като Белорус на Балканите. Колкото и скъпо да струва това превъплъщение, през каквото и насилие да трябва да минат, тези мародери няма да се поколебаят – и не могат да се поколебаят, защото това е задачата, поставена им от Русия – а там, както е известно, не обичат някой да не изпълнява техните разпореждания.

Това е бъдещето, което ни кроят. Затова и следват принципа: колкото по-зле, толкова по-добре. Затова и – уверен съм – ще продължават да се държат максимално нагло, а когато се наложи, няма да се се колебаят да се опрат и на единствения ресурс, с който разполагат: грубата сила. Днес ще разчитат на полицейските палки, а утре – може би и на танковете. (Нали от тяхната партия беше онзи мастикаджия, дето на 14 декември 1989 процеди през зъби в точно аналогичната тогавашна ситуация: “По-добре е танковете да дойдат!” За разлика от Евгений Дайнов аз не съм толкова убеден, че те няма да дойдат.)

Това е реалността, не просто застанала, а направо зейнала пред нас. И въпросът, който можем да си задаваме, е един единствен: а ние, ние какво ще направим – и пред какво ще се поколебаем. Както и – имаме ли право да се колебаем изобщо.