Свободата днес и тук 24 Юни 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Грижата за културното наследство попадна в ръцете на колекционери и контрапротестиращи

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Слав Оков, в. Дневник

Не му върви на Закона за културното наследство. Той беше посрещнат с атаки от колекционери, претърпя множество промени, а сега с него се заловиха иманяри и контрапротестиращи. Федерацията по металдетектинг поиска през лятото нов закон, а министърът на културата Петър Стоянович нареди до 30 ноември да бъдат изготвени поправки в сегашния.

От месец група от 60 представители на държавни институции и граждански организации, сред които колекционерски асоциации и дори контрапротестиращи, работи по измененията. Така след разточителните дискусии с граждански организации при изготвянето на нов изборен кодекс флиртът на управляващите с гражданите продължава по темата за културното наследство, която все пак изисква известни знания.

Представители на асоциации в бранша се оплакват от кратките срокове. От опозицията в парламента и извън него подозират, че промените ще обслужват лобистки интереси, а от Министерството на културата уверяват, че няма да се работи на парче и ако е нужно, поправките ще се забавят, за да се постигне съгласие. И прехвърлят обвиненията в лобизъм към сега действащия закон, изготвен при управлението на тройната коалиция и ремонтиран в мандата на ГЕРБ.

Измененията са първата стъпка от цялостна реформа в областта на културното наследство, без която не може да се приложи и стратегическият план за развитие на културния туризъм, аргументира се Велислава Кръстева, доскоро шеф на пресцентъра на ДПС, а сега ресорен заместник-министър на културата.

Пред "Дневник" тя обясни, че промените са на много ранен етап – в момента са сформирани 4 подгрупи, отговорни съответно за нематериалното културно наследство, сделките с културни ценности, недвижимото културно наследство и движимото културно наследство и музейната дейност. Те трябва да изготвят предложения до края на ноември, но работата върви тромаво заради огромния брой хора, включени в обсъжданията.

Засега групата от 60 души е заседавала само веднъж, а нова сбирка се очаква следващата седмица. Кръстева допусна, че може въобще да не се стигне до един проект, който да включва всички промени, а да се внасят отделни предложения, около които групата се е обединила.

По думите ѝ един от основните проблеми е регистрацията на паметниците на културата, която е трябвало да стане в срок от три години според сега действащия закон. Това обаче не е направено и много от паметниците са останали нерегламентирани – декларирани, но невписани в "Държавен вестник". Вината според нея е на "всички органи, ангажирани с регистрацията" по закона, които не са си свършили работата. Въпреки това какво точно ще съдържат промените, все още не е ясно.

Кръстева обяви намерението на министерството да промени закона още в началото на август, когато на работна среща в Созопол заяви, че се работи по облекчаване на съгласувателните процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство при осъществяването на инфраструктурни проекти.

Колекционери поискаха нов закон

В средата на юли инициативен комитет внесе в Народното събрание подписка, подкрепена от 4907 граждани, за инициатива "За нов закон за културното наследство". В комитета влизат представители на Българската национална федерация по металдетектинг, Съюза на нумизматичните дружества в България, отделни нумизматични дружества, събрали се още преди парламентарните избори с намерението да внесат предложения за промени.

От комитета настояват за изчистване на спорни понятия от сега действащия закон - "културна ценност", "археологически културни ценности" и "археологически обект", които според тях са "несръчна компилация" между понятия от международни споразумения и сродни закони в други държави. Искат откривателите на заровени в земята вещи, чийто собственик не може да бъде открит, да получават от държавата 25% от стойността на намереното, както и публичен достъп до информационната система "Археологическа карта на България".

Предлагат въвеждането на норми, които да гарантират правото на гражданите да колекционират, притежават, купуват, продават и разменят предмети с културна стойност, и настояват да имат представител в работната група към ресорната комисия в парламента и Обществено-консултативния съвет към министъра на културата при обсъждането на промени в закона.

"Най-големият проблем е липсата на ясни дефиниции", обясни пред "Дневник" адв. Георги Георгиев, член на комитета. "На пръв поглед археологическа културна ценност и археологически обект по нищо не се различават. Но разликата е огромна и когато се търси наказателна отговорност на лица, които не са регистрирали антични предмети, когато не се прави разлика и се смесват двете неща, има доста неадекватни присъди", посочи той.

"Против иманярите съм, но не съм съгласен хубави колекции на хора, които чисто технически са пропуснали да се регистрират, да попадат под ударите на наказателния кодекс", добави той. За да се избегнат проблемите, било нужно по-добро хармонизиране на законодателството с европейските норми.

Има иманяри, но има и колекционери, които по една или друга причина не са поискали идентификация и регистрация. Доказахме, че част от колекциите им са наследствени, от баби, от роднини, каза още Георгиев и допълни, че колекционерите "хем ги изкарват престъпници, хем им слагат от 5 до 15 хил. лв. глоба, хем им конфискуват нещата".

Граждани "на ръба на закона"

На 25 септември парламентарната комисия за взаимодействие с гражданските организации, ръководена от Мая Манолова (БСП), обсъди предложенията на комитета и препрати подписката към министъра на културата. Депутатите препоръчаха засегнатите въпроси да бъдат взети предвид при изготвянето на промените в Закона за културното наследство, които според законодателната програма на ведомството трябва да бъдат внесени в Министерския съвет през декември.

На заседанието на комисията археолози и прокурори възразяват, че откриването на археологическата карта ще доведе до неконтролируемо разрастване на иманярството, а безконтролното използване на металдетектори е предпоставка за престъпни посегателства над културните ценности.

В официално становище прокурорът Николай Соларов заявява, че Федерацията по металдетектинг и за прокуратурата, и за полицията е на ръба на закона, и изразява недоумение защо уредите не подлежат на задължителен регистрационен режим.

Соларов подчертава, че археологическите културни ценности неслучайно имат най-строгия защитен режим, и дава за пример "намерения в двора на един видински "колекционер" уникален римски саркофаг от 2 век пр.н.е. - бил на баба му... Предметът сега е в двора на Националния исторически музей, но господинът продължава да си го търси от държавата и е много недоволен от присъдата си".

Доц. Тотко Стоянов от Асоциацията на българските археолози, един от основните критици на промените в закона от времето на ГЕРБ, с които строителните дейности в обекти – паметници на културата трябваше да се концентрират в ръцете на министъра, също се противопоставя на "бързото" изработване на изцяло нов закон.

Стоянов нарича федерацията "легализирано лице на иманярството в България" и изразява опасения, че опитите за промени в закона винаги започват "от един и същ тесен кръг лично заинтересовани лица, целта на които е извличане на лична изгода за сметка на обществения интерес". Той припомня, че две години по-рано Асоциацията на археолозите е подала сигнал до прокуратурата срещу Федерацията по металдетектинг, останал без последствия. Срещу предложените промени възразиха и от Археологическия институт към БАН.

Отново широка дискусия

Междувременно министър Стоянович предлага на представители на инициативния комитет да се включат при обсъждането на готвените промени в закона. Той предлага голяма работна група, но създаването ѝ се забавя, тъй като много от запитаните така и не отговарят. В крайна сметка на 30 октомври групата е готова и получава задачата да изготви промени до края на ноември.

В състава ѝ влизат представители на министерството, ДАНС, Прокуратурата и агенция "Митници", както и хора от ръководствата на Националния исторически музей, Музейната камара, археолози, художници, архитекти и колекционери. Място в групата намират и граждани, които се отзоваха на поканите за среща на премиера Пламен Орешарски с протестиращи и които се включиха в обсъждането на новия изборен кодекс в ресорната парламентарна комисия, ръководена от Мая Манолова – Нина Гергова от "Коалиция на протеста" и "Гражданска инициатива за нов обществен договор" и Стилиян Иванов, член на същата "гражданска инициатива" и на Фондацията за подпомагане на жертвите от престъпления и борба с корупцията.

А нужни ли са промени?

Факт е, че от 2009 г., когато беше приет, законът непрекъснато се ремонтира, коментира пред "Дневник" шефът на Археологическия музей и член на работната група доц. Людмил Вагалински. По думите му с поправките са се нароили толкова наредби, че актът на практика е бил подменен. "Но защо е толкова спешно, след като става дума за закон, а не за наредба, не ми е ясно", допълни той. Все пак уточни, че е нужно изпипването на някои детайли по отношение на идентификацията на археологическите обекти.

По думите на Вагалински сроковете, заложени от министерството, са инфарктно къси и работата няма как да бъде завършена до края на годината. "Боя се, че в тези кратки срокове има голяма опасност отново да не се премислят добре нещата и вместо да предложим нещо трайно, премислено, което да не се променя скоро, може да имаме обратния ефект - да има непрецизирани предложения", каза още той. Друг член на работната група, следил години наред нормативната уредба, заподозря заради кратките срокове, че промените вече са изготвени, а гражданските дискусии се използват за параван.

Не е нужно законът да се пипа генерално, но явно този, който е назначил Петър Стоянович, му дава зор да си свърши работата, коментира министърът на културата в кабинета "Борисов" Вежди Рашидов. Той добави, че проблемът с доказването на произхода на частните колекции трудно може да бъде решен. "Еди кой си имал наследство от баба си. Как може да се докаже дали една антика е наследство, или не?", каза Рашидов и посочи, че вероятно има какво да се подобри в нормативната уредба за частните колекции, но се надява промените да не се превърнат в лобизъм.

На пресконференция в неделя проф. Велислав Минеков от "Движение България на гражданите" също изрази притеснение, че работата е прибързана. Пред "Дневник" той заяви, че е необходим изцяло нов закон за културното наследство, както и нов закон за закрила и подкрепа на националната култура. Необходима била и по-прецизна подзаконова уредба за музеите, както и дигитализацията им, за което имало предвидени европейски средства.

Обвинения в лобизъм

На пресконференцията проф. Минеков заяви, че се правят поправки в полза на съмнителни колекционери и корпоративни интереси, а пред "Дневник" уточни, че сигурният признак е съставът на работната група, заета с изготвянето на поправките. Той посочи, че сам е настоявал за забраняването на металдетекторите през 2009 г., но въпреки това хората, които ги използват, не са преследвани.

"Появи се асоциация и когато си неин член, можеш да докажеш, че си законен притежател на подобна техника. Това трябва да се преследва, а подобни уреди трябва да се ползват само от оторизирани лица - археолози, МВР специалисти", заяви Минеков и добави, че идея на партията му е въвеждането на жандармерия, която да преследва иманярите, по примера на Испания, Португалия, Гърция, Турция.

Определенията не са проблемът в закона и не те пречат за опазване на културното наследство. Но ако говорим за иманярщина, ясно е, че нещо ще им пречи, каза доц. Вагалински, но изрази притеснение, че притеснително е прилагането на закона в сегашния му вид. "Иманярите си рушат, ние се занимаваме с шлифоване на закона", продължи Вагалински и добави: "Вместо да бъде намалена иманярската истерия, иманярите имат хора навсякъде и издигат лозунги за неравностойно отношение и равноправие".

Вежди Рашидов допусна, че новите промени по всяка вероятност ще засягат именно търговците на антики, а депутати от ГЕРБ, запознати с темата, коментираха, че радушният прием на колекционерите от министерството говори ясно за наличието на лобистки интереси, и припомниха слуховете за връзки на премиера Пламен Орешарски с бизнесмена и колекционер Васил Божков. През 2003 г. СДС оттегли кандидатурата на Орешарски за кмет на София именно след среща с Божков в офиса на фирмата му "Нове холдинг" по време на кампанията.

Възраженията на всички са срещу сега действащия закон, определян като лобистки, заяви Велислава Кръстева и добави, че тъкмо затова нагласата за промяна сред гилдиите е много силна. Тя препрати към коментар на проф. Минеков по време на пресконференцията в неделя, че министерството на културата отдавна е трябвало да сезира прокуратурата за "пладнешките обири" по времето на ГЕРБ и да се спре с лобистките текстове в закона.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional