Ave Caesar

Вчера беше годишнина от Ньойския договор  (1919 г.) Договор, откъснал като акула жива българска земя и населението й. То осъмнало в съседни държави. Договорът беше убийствен, но страната някак оцеля и дори дръпна пак напред. Със свитите си граници. С  отворена рана - без Македония. С репарациите, които трябваше да изплаща. Въпреки жертвите, дадени през трите последователни войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна.

Век по-късно оцеляването на България е под въпрос. Без война. Само с 45-годишно управление на комунисти. И с 24-годишен преход, доминиран пак от тях. Техните привърженици понасят всички последствия от управлението им. Не искаме да ги понасяме повече ние – останалите 75 % население, които искат това правителство да си тръгне. Понасящите последствията го правят с готовност и настояват за още. Не им стига. Ние протестираме. Те контрапротестират срещу нас – в защита на тези, които ги обричат на трайна мизерия. Младежи с видима спортна осанка и с невидими лица – скрити под качулки, обграждат Народното събрание. Те викат „Подкрепа“, докато менторите им са засилили  страната за към „под крепа“. С цялото си управление все едно пишат приживе некролога на България. Не искат да им пречим.

Един от тях изпадна в депресия с функция на броня. Властта също е в трайна бронебойна депресия. Пети месец търсим патрони за нея. Рано или късно – ще ги намерим.

Военният министър откри „безпогрешно“ режисьорите на протеста. Направи го с надменността на римски император. Тя ще изиграе лоша шега на партията му все някога. Не може вечно да трупаш грехове на вересия. Все някога кръчмарят идва. И няма да можеш да му кажеш като Хитър Петър – „Пито, платено.“ Бъдещото “плащане“ няма да е под формата на техния „Народен съд“. По-справедливо, необходимо, цивилизовано и нетърпящо отлагане ще е във вид на безсрочна политическа и управленска пенсия и лустрация. България прилича на плувец, който държи да плува с гюле на глезените. На тоя мазохизъм е време да се сложи край.

Пищят, че ГЕРБ щели да дойдат на власт. Ми да дойдат. Видяхме какво могат. Подписаха за „Южен поток“.  След дълги колебания и слалом между „да“ и „не“ спряха АЕЦ „Белене“. Спряха го по начин, който загадъчно не прекъсна процеса по обслужване на проекта. Няма нов и надежден политически субект, който в близко бъдеще да спечели изборите. Няма да стане по-зле от сега. Така че - нека да дойдат ГЕРБ. Но желателно е да не правят римейк на мандата си. По-желателно ще е да започнат лустрация и да преосмислят „ценността“ на един пръв партиен и държавен ръководител. Желателно ще е да се вслушват в съветите на реформаторите или поне на част от тях. На тези, които вече са измъквали страната от тресавището на „нЕкои съображения“. Тъкмо тези съображения и посоката, в която тежнеят, са гюлето на краката ни. Други гюлета са „патриотични“ ксенофобски, но русофилски организации и такива уж „без цензура“.

Пъзелът ще се подрежда и намества с много съпротива – дълго и мъчително. Така че – Ave, Caesar. "Поздравяват" те не готовите да умрат, а решените да не умрат по време на твоето управление. Или пък точно заради него.