Киев и София: едни нездравословни сравнения

Половин милион украинци излязоха по улиците на Киев, за да протестират срещу отказа на президента Янукович да подпише споразумението за интеграция с ЕС.

Излязоха, разбира се, не само киевчани – десетки хиляди пристигнаха от Лвов и други провинциални градове.

Излязоха и останаха там въпреки големите студове, въпреки палките, въпреки сълзливия газ и водните оръдия на полицията, въпреки главорезите от спецчастите “Беркут”, въпреки че ги биеха безжалостно и броят на ранените вече достигна 169, от които 109 са настанени в болница.

Излязоха на улиците и още стоят там – и не стоят мирно, ами вече атакуваха охраната на президентския дворец с булдозер, превзеха сградите на кметството и профсъюзния дом и се барикадираха там, опитаха се нееднократно да окупират и Министерския съвет.

По улиците на града тече непрекъснат митинг, а политическите лидери на опозицията заявяват директно, че става дума за революция. Точно това заяви Юрий Луценко, бивш министър на вътрешните от правителството на Юлия Тимошенко: “Нашият план е ясен – това вече не митинг, не е акция. Това е революция.”

Самата Тимошенко я няма там. Но не защото подготвя екшън план за излизане от кризата в някой топъл кабинет, а защото е в затвора, откъдето подкрепя протестите с безсрочна гладна стачка – с искане за оставка на президента и правителството.

И така – в Украйна – една страна, много по-дълго тъпкана от България, много по-свирепо смазвана под съветския ботуш, а вероятно и по-бедна, стотици хиляди са готови да да излязат на улицата, да стоят там ден и нощ и да протестират, въпреки палките, въпреки забраните, въпреки чуващите се непрекъснато изстрели, въпреки прииждащата към Киев военна техника и въпреки слуховете, че ще бъде въведено военно положение.

Готови са да рискуват своето лично добруване, готови са да престъпят законите, да обявят национална стачка и гражданско неподчинение, да окупират институции, да щурмуват Министерския съвет – защото сегашния проруски президент и марионетното му правителство предават бъдещето на страната им под явен и очеваден руски натиск.

Готови са, защото знаят какво значи да бъдат върнати две десетилетия назад – и да бъдат проснати пред кремалските ботуши; знаят цената на унижението, знаят цената на невинно пролятата кръв.

А ние, българите, не знаем ли?

Едно малко сравнение, което не се нуждае от коментар: в момента, в който революцията бушува по киевските улици, а украинците залагат живота си в отчаяно усилие да възпрат новата съветизация на страната, в България се случва ето какво:

“Около 40 души скандират „Оставка” пред Министерски съвет в столицата, с искане за оставката на правителството, информира Фокус”.

Случайно да забелязвате разликата? Докато в Киев протестират 500 000, у нас протестират... 40. В същото време проблемите, пред които е изправена страната ни, са досущ същите като тези на Украйна. И дори по-тежки, защото ако Янукович открадна евентуалното европейско бъдеще на украинците, то България е реален член на ЕС, но е управлявана от правителство, което прави всичко възможно да провали това членство, да извади страната ни от общността на цивилизованите народи и да ни приобщи към Путиновата Евразия. И в Украйна, и в България управляват мародери и продажници, ръководени дистанционно от Кремъл. Само че там – в уж много по-изостаналата и по нецивилизована Украйна, съзнават това и се опитват всякак, дори с цената на кръвта, да предотвратят това позорно бъдеще, докато у нас... у нас протестират 40 човека.

Това да ви напомня нещо, което сте учили в училище? Дядо Вазов например? Последните редове от “Под игото”, които гласят: “Този луд беше единственият, който се осмели да протестира.” За Мунчо става дума, братя българи! Това е, което ни чака.

Това става у нас – и още какво? Ах, да, ще строим АЕЦ “Белене”. Мечтата за енергийния нашийник, който да ни върже завинаги към кучешката колибка пред кремълската порта, е на път да се сбъдне. Обявяваме за парлама, че ще строим и седми блок на АЕЦ “Козлодуй”, при това ще строи не Росатом, а Уестинхаус – тъй де, бутнахме на Путин, ще бутнем и на Обама, като едни добри ядрени проститутки. От много глава не боли: повече централи – повече корупционни взятки, а градущето светло бъдеще да го духа. В него нашият лозунг няма да бъде “ние пак сме тук”. Ще бъдем другаде – например някъде на топло край ошфорните си сметки.

Какво още? Правителството се канело да тегли нови заеми? Ще тегли я – след като това е единствения ресурс, с който може да си купи подкрепа от пенсионерите, ромите и малограмотните български турчета. И някой ден банките ще останат учудени от поредния и окончателен фалит на България: няма вече кой да плаща, понеже всичките българи са избягали или измрели.

Какво още? Хляб и зрелища? За хляба още може да се почака, но зрелищата вече са налице: “Трима чужденци от арабски произход са били нападнати и пребити снощи в столицата, съобщиха за Дарик от полицията.” Тези кървави зрелища вече са ежедневие – а правителството на Орешарски има за какво да бъде благодарно на Башар Асад – неговата сатрапия произведе изкуствен проблем, който реанимира тъкмо кървавия национализъм – и който успешно отвлича вниманието от олигархическите демони, които въртят нацията на пръста си.

Но ще кажете – ние пък си имаме опозиция, при това обединена. Тя не спи, тя бди, тя работи за нашето спасение. Работи, та пушек се вдига. Ето как: “Реформаторският блок предлага шест стъпки за излизане от политическата криза, първата от които е оставка на правителството на Пламен Орешарски.”

Умно. Културно. Нежно дори... Само дето спасителната карта на реформаторите няма как да проработи, тъй като Орешарски се е запънал като магаре на мост и не смята да си ходи. Програма минимум: да прокара “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Програма максимум: да извади България от ЕС. Тъй де: “Ние обичаме Русия, а останалите (включително реформаторите) да си...” Няма да довършвам тази култова фраза.

Впечатляваща е наистина наглостта, с която това малоумно правителство се обявява за най-силното по време на целия преход – при това само защото може да разчита на два основни ресурса: 1. на собственото си безсрамие и 2. на полицейските палки и стоманените заграждения. На абсолютно същото впрочем разчита и Янукович. Очевидно предявените му от Кремъл директиви са идентични с предявените към Сергей Дмитриевич. Ако съдим по проявената от двамата наглост, по-вероятна е програмата максимум. Явно Путин разчита на простичка, но ефективна стратегия. Пробиви тук и там из Европа. Правене на Евразия с набързо скалъпени сатрапии от типа на Белорус. Е, Украйна и България не са още такива, но ще станат. Използва се момента, в който светът е в тежка икономическа криза, ЕС е затънал в бюрокрация и вътрешни проблеми, а американският президент е просто един мухльо. Какъв по-добър момент за въстановяване на бившото величие на СССР – като вместо Политбюро вече имаме съвет на олигарсите?

Това е, което иска да реализира кремълския сатрап – и което от негово име искат да реализират тук Станишев и Со, използвайки сламеното чучело на Орешарски. Докато го реализират обаче, и протестиращите 40 човека пред МС ще се разотидат. И ще остане само Мунчо, за да бъде обесен на чаршията.