Свободата днес и тук 03 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Къде сме и какво ни чака

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Никой вече не може да си прави илюзии относно това какво се случва в България – никой освен малоумниците, които с политическото си невежество или с грешните си политически сметки ни доведоха до главите това случване.

А се случва ето какво: българските комунисти излизат от нелегалност. Свалят си маските, отменят конспиративните си имена – като БСП например. Предявяват на подопечния си народ позабравения член Първи на тяхната – Живковата Конституция, в чиято алинея втора се казваше едно към едно: “Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.”

Това е, което се случва. Доскоро можехме да се надяваме, че става дума за гафове, за персонални изхвърляния и недоразумения. Че примерно Сергей Дмитриевич е насадил Делян Пеевски върху пачите яйца на ДАНС в желанието си да отмъсти на Бойко Борисов за претърпяните унижения по време на неговия мандат. Че извратената етно-червено-кафява коалиция е само и просто случайна сделка между изгубилите последните избори партии. Че сламенният човек Орешарски ще обслужи своите господари и ще се оттече заедно с тях в забравата, пометен от мътните води на хорската нетърпимост.

Можехме, но вече не можем. Не и след като АЕЦ “Белене” е отново на дневен ред, не и след като:

-         държавата зове за нова индустриализация и се кани да възобновява “Кремиковци”;

-         сламеният премиер дава категоричен знак кому служи, като се заканва да разпусне комисията по досиетата;

-         гласените промени в закона за МВР, които следват стриктно челния руски пример;

-         правителството започва да налага тлъсти данъци върху неудобните за него сектори от промишлеността;

-         палките и стоманените заграждения около НС се осъзнават като основния и всъщност единствен ресурс на властта – която именно благодарение на тяхното наличие тя има наглостта да твърди, че е формирала най-силното правителство по време на прехода;

-         държавата генерира национализъм от най-долен и опасен тип, за да измести фокуса на гражданското внимание от собствените си золуми;

-         проявява се очевидна тенденция към живеене на кредит, която няма как да завърши различно от комунистическата такава – а тя свърши с фалит на държавата по време на второто правителство на Андрей Луканов;

-         създават се нерегламентирани и неподлежащи на реален контрол финансови “буфери”, чиято единствена функция е да купуват доверие към правителството чрез еднократни социални бонуси, средствата за които изтичат без ефект като от каца без дъно.

И прочее, и тъй нататък. Това изброяване може да бъде продължено още дълго. Но и настоящото е достатъчно, за да потвърди основната тенденция на подлите времена, в които живеем: настъпление на неокомунизма и рестартиране на тоталитарната държава – само че вече по модзела на Путин – като публично-частно сътрудничество между държавната власт и олигархията.

Тази тенденция е в пълен синхрон с водената напоследък от България външна политика. Възраждането на “големия шлем” на руските енергийни проекти – и особено ексхумирането на Белене и “първата копка” от строежа на “Южен поток” го показват достатъчно ясно. Нека дадем един пример: току що Клаус-Дитер Борхард, директор по енергийните пазари в Европейската комисия, обяви пред Европейския парламент, че договорите за Южен поток попадат в драматичен разрез с европейското законодателство – и че сключилите ги държави трябва да ги предоговорят – а “ако страните не започнат предоговаряне, ЕК има начините и средствата да ги задължи да направят това”. 

Подобно предупреждение би накарало всеки реално свързан с ЕС премиер сериозно да се замисли. Да забелязвате такива интелектуални вълнения у Пламен Орешарски? Не. А у партиите, които подкрепят неговото правитгелство? Също не.

Това е факт, който се нуждае от обяснения. Ще се задоволя само с едно от възможните: изглежда споменатите господа са получили директива, която обявава ролята на България като руски Троянски кон в ЕС за изчерпана. Следва нов етап, ново действие от комедията, зовяща се “Падането на Берлинската стена” – следва де-демократизация, протетаризация и комунизация на уж приобщените към цивилизования свят страни от бившия Източен блок.

Другарите вече са награбили от милиардите на европейските данъкоплатци това, което е било възможно да се награби – и сега следва нов етап от развитието на сценария, замислен в началото на 80-те в мозъчните центръве на КГБ под кодовото наименование “перестройка”. Прехвърлянето на политическата власт на комунистическите кланове на икономически релси вече е приключило – сега следва навлизането на създадените по този начин олигархични структури обратно в политическата власт.

Именно това се реализира у нас: чрез субекти като Делян Пеевски, Цветан Василев, ТИМ и прочее подобни. Те подсигуряват връщането на червените фамилии във властта – заедно с пиленцата, излюпени от кукувичите яйца на ДС – а може би и под техен контрол. Вярно – бащите и дядовците са паднали в бой с класовия враг – демокрацията и нормалните, можещи люде, но пък синовете и внуците вече са на съответните постове. Например синът на скромния питомник на Политбюро Димитър Станишев вече беше начело на държавата, а сега е и шеф на европейските социалисти.

Шансът за това прераждане и преизграждане на комунизма е от една страна планомерно развит – при това в съответствие с националните особености на различните държави от Източния блок – а от друга е и плод на случайности, най-важи от които са световната икономическа криза и политическата криза в самия ЕС.

В не малка степен тези обстоятелства дават възможност на Путин да поеме курс към реставрация не само в Русия, но и в специално изобретения за тази цел евроазийски мащаб.

От гледна точка на тази негова стратегия политическата деградация на България реализира една действително безценна подкрепа. Да придърпаш обратно – в границите на едно постсъветско пространство страни като Белорус и Молдова, които безспорно се намират на територията на Европа, но манталитетно принадлежат към Азия, е примамливо – но не дотам знаково. Същото означава да инкорпорираш някоя чисто азиатска сатрапия – като Казахстан например. Но да откъснеш страна, която вече е станала член на ЕС, и да я привлечеш в своята орбита – при това против волята на нейните обитатели – това вече е “големият шлем” за Путин, знаковият жест, който потвърждава възвръщането на една доскоро съкрушена световна сила. И именно заради този жест България е важна – не толкова заради геостратегически значимото си разположение, нито пък заради многомилиардните интереси на “Газпром” и “Росатом”.Важна е като знак за победата, като сигнал, че след политическата ентропия на СССР следва офанзива на неговите още по-безскрупулни и по-умели наследници.

Предупреждавам още веднъж слепите и глухите: в България тече с пълна сила неокомунистически сценарий, чиято крайна цел е отбиването ни от ЕС, преобръщането на геостратегическите ни приоритети, връщането ни в сферата на влияние на новия СССР, битуващ под кодовото наименование Евразийски съюз.

Това е, което ни чака. Въпросът е ние какво чакаме.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional