От едно интервю на Атанас Мерджанов от БСП, председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, тази сутрин по “Хоризонт” стана ясно, че все пак въпросът за комисията по досиетата ще бъде разглеждан в парламента. Законът бил изживял времето си, комисията прокарвала разделителни линии в обществото, тя трябвало да се преустрои в Институт за национална памет.

Тъй като съм изказвал критики към комисията, сега се чувствам длъжен да кажа какво мисля. Преди всичко мисля, че управляващите силно желаят да скрият истината за миналото. Има смисъл от Институт за национална памет, ако той ще разширява знанието и задълбочава осмислянето на тоталитарното минало. Но не и ако бъде претекст за закриването на комисията и за прекратяване на проверките за принадлежност към ДС. Що за Институт за национална памет ще е това, ако бъде забранено да се знаят и помнят имената на екзекуторите?! 

Не само не бива да се преустанови проверката за принадлежност, но тя трябва да се разшири. Както и в други посткомунистически държави, трябва да бъдат издадени списъци с имената на щатните служители на ДС през годините. А също списъци с имената на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, на Секретариата и на ЦК на БКП, на секретарите и членовете на районни, градски, общински, окръжни и областни комитети на Българската комунистическа партия.

С разтурването на комисията и прекратяването действието на закона работата на изследователите ще стане ако не невъзможна, то крайно непълноценна.

Но всеки разговор по същество за бъдещето на закона и на комисията би бил признание за легитимното право на тази власт да прави подобни промени, а аз такава легитимност не мога да призная. Веднъж заради опорочените избори. Втори път, заради моралната реабилитация на комунистическия режим.

В началото на годината БСП и ДПС оспориха последните лустрационни текстове – тези в Закона за радиото и телевизията. Под предлог, че защитават нарушени човешки права, те атакуваха моралното осъждане на принадлежността към ДС. Конституционният съд, твърдейки, че отхвърлянето на лустрацията било трайна практика на КС (едно твърдение, което не просто се отклонява от истината, тъй като има две решения на КС, които приемат лустрацията, но се отклонява от истината доста смело, тъй като едното от тях е по същите оспорени членове на същия Закон за радиото и телевизията), изказва съображение, че “сътрудниците на тайните служби на тоталитарната държава са осъществявали правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно”.

Четейки документите на ДС съм попадал на много случаи на пречупени в концлагера, в карцера хора, поставени пред избора дали да живеят. Също така много са случаите на хора, които след като веднъж са били вербовани, са отказали сътрудничество или са се разкрили пред онези, за които е трябвало да донасят. През 1958 г. един от агентите в концлагера Белене дори писмено се отказва от сътрудничество със службите. Трудно можем да си представим каква смелост се е искала за това и какви са били последствията. Как мислят “защитниците на човешките права” от БСП и ДПС – за тези хора било ли е морално да служиш на Държавна сигурност? И как тези хора биха приели, че днес партията, която създаде системата на масовото политическо доносничество, още веднъж издевателства над тях, за да оправдае чрез тяхната “защита” вербовчиците, които са пречупили човешкото им достойнство и съдбата им.

И днес сме безпаметни. В “Лице в лице” вчера един от бившите разузнавачи, поискали разтуряне на комисията, представяше биографията си, за да видим, че “не всичко е черно и бяло”: влязъл във Второ главно управление на ДС през 1979 г. - “много години след като са били създавани лагери, много години след като са били ликвидирани тези лагери”. И журналистите не му опонираха, че лагери имаше и през 1984-1986 г. и дори през август 1989 г. има въдворени. Те не биха могли да знаят, че през август 1985 г. Второ главно изпраща в концлагера Белене поне един човек. Но нима са забравили, че такъв концлагер съществува?

Ето, това безпаметство трябва да покоси всички.