Рано пиле рано пее

Славея Балдева, http://slaveyabaldeva.wordpress.com/

Пъзелът се подрежда и всичко си идва на мястото – съвсем откровено. Слушаш ли народните избраници, те лъхва хитряшкото им самочувствие, процедурната им гъвкавост и махленската им агресивност. Фактът, че тези „продукти” са обвити в недосегаема държавност, освен в целофан (по г-н Борисов), става все по-омерзителен и непоносим. Държавност – полагаща се и неподлежаща на съмнение. Държавността ни се изпусна и уверено продължава. Консистенцията няма значение. Има значение само, че курсът неотклонно се поддържа – „keep walking”. Нетърпеливи са да закрият Комисията по досиетата. Нямало какво повече да се отваря. Гнусливо я оставят да привърши и я подканват да побърза. Интересно е как БСП би превърнала комисията в Институт за национална памет, който да съхранява документи от миналото. Ще да е нужно строго партийно сито. Нещо ги тревожи. Отсега обвиват намерението си в целесъобразност. Със законосъобразността отдавна си правят гаргара. Кощунствено е именно БСП да създаде Институт за национална памет. Прави го БКП под друго име. Пъпната връв е неизтръгната. Партията, която даде „най-доброто” от себе си, за да унищожи националната памет и елита на нацията, сега ще прави институт за тази памет. Това обещава да продължим да обитаваме „страната на лъжците” , където черното е бяло и обратното. Където думите се представят за реалност, а реалността се скълбва във враждебност и високомерие, в безответност и пустота. „Досадната” Еврокомисия смята договора за „Южен поток” между България и Русия за незаконен. Газпром е изненадан и огорчен, но обещава да реализира проекта за благото на България и на Европа. Неговото благо е на последно място. Министър Чобанов пожела на студентите да стоят по-настрани от политиката, „особено когато са замесени в най-калната част от нея”. Министърът е прав. Студентите наистина са замесени в най-калната част от политиката – имат си работа с нещо като политически и партиен Франкенщайн, срещу когото са се заели да протестират. Калта е много дълбока. Калта започна да се наслагва още от 1918 – от пробива при Добро поле, който стана възможен заради болшевишката пропаганда. Пробивът, който обезсмисли героизма при Дойран. Калта продължи с въстанието през 1923 – вдъхновено от знаем кого – „Горе главите, славни борци” и бягам в Москва. До 9 септември 1944 България беше свободна държава. Опитите това да стане отново са неприемливи за някого. Днешната управленска върхушка е именно най-калната среда в политиката, но се опива от аромата си. Изпуска се, но иска да я търпим, дори – обичаме. Уверена е, че е права, дори като греши. Само дето протестът срещу нея не приема храчките й по него за чест, тъй както го правеше идеологическата „поезия” – на партията вярна дъщеря или „достоен син”. Все тая. Какво значи упрекът към комисията по досиетата, че „вместо да има позитивен характер, внася разделителни линии в обществото”. Това е мнение на депутата Мерджанов. Обърквам се дотам, че почвам да мисля разни неща. Като например – че камионите зад Съдебната палата в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 са внушавали неопровержим позитивизъм и съвсем не са внасяли разделителни линии в обществото. Че същото внушава и извършеното тогава убийство на депутата Иван Батембергски, който викал за помощ. Убили го с приклади по главата заради „песимизма” му. Ранобудните студенти и тези, които продължават да протестират, не са песимисти. Доколкото все още не са ги натоварили по разни камиони в една последна посока. А е изкусително някак. Ех, мечти, но не по бира „Ариана”. Иначе какво. Нищо особено. Transparency International отчита, че за една година България не е направила абсолютно нищо в борбата срещу корупцията. Спокойно. Това е просто, защото ние имаме повече опит в активната борба срещу фашизЪма и капитализЪма. Какво тук значи някаква си корупция. Честит празник, ранобудни! Да сте живи и здрави! Също – последователни и неотклонни. Не ви намигам. Вие си знаете. Бъдете лакмус за честта и позора. Винаги. http://edinzavet.wordpress.com/2010/02/01/narsud1945/