В сърцето на света

в сърцето на света сега вървя и блез сандрар могъл би само да завижда

спускам се надолу по царя и стъпките ми в плътно ехо отзвучават

в стъпките на хилядите дето покрай мен вървят и тази вечер

додето бледите звезди звънтят над нас и звезден прах благословен над нас се сипе

за да оформи нашите следи по странните пътеки на тайната българия

пресекли бестиариума мърляв сред който да живеем сме осъдени

а той не е не е не е

и няма никога да бъде нашата родина

в сърцето на света сега вървя туптя сега в сърцето на протеста

днес силата да кажеш не е равностойна на това да бъдеш тук и днес

и равностойна на това да бъдеш буден и равностойна на това да бъдеш жив

да кажеш не на всичките чудовища които се пораждат в сънищния разум

да кажеш не на стадото свине анексирали за кочина родината

да кажеш не на мутрите ехидни на подлите просветващи очички

това което осветяват те не е

и няма никога да бъде нашата родина

в сърцето на света сега вървя под стъпките ми се разбятват всички сенки

под стъпките ми днес се ронят като прах годините в които бяхме лъгани и мамени

предателствата угнетенията сплиновете страховете и съмненията жалки

болката да бъдеш сам и ням сривовете в тъмната низвергнатост

ужасното усещане как бавно цинизмът те поглъща като блато

как скверни гласове жужат в ушите ти как скверни думи по езика ти напъпват

ала изказаното с тях не е не е

и няма никога да бъде нашата родина

в сърцето на света сега вървя и с хилядите непознати встъпвам заедно

в светата солидарност и в дълга към бъдното от всичките лъжи по-свят и смислен

и общото ни не подобно водопад кънти и свинските очички ще удави

душманите на общото ни днес пребъдващите вечно мародери

станишев орешарски пеевски доган и кой ли още не вся осталная сволоч

които пак са тук и пак лъжат и вонят ала човеци те не са живеят бездиханно

пространството ни общо с тях не е

и няма никога да бъде нашата родина

в сърцето на света сега вървим по друмите небесни заедно пристъпваме

в шпалир от палки полицейски в скокове отчаяно обречени

над стоманени прегради чрез които възкръснала е пак берлинската стена

под калната мълвяща смрад на тъмни словеса под тъмни клетви и безмозъчни прокоби

сред скорпионите от тъмни мозъци изпъплили сред змиите с червена ябълка в зъбите

и пряко тях сме заедно и заедно вървим и заедно рида на днешното преваляме

и заедно пресичаме пустинята а тя не е

и няма никога да бъде нашата родина