БАРЕКОВ Е ЗАПЛАХА ЗА НОРМАЛНОСТТА

Най-мразим да мислим – тази максима на шопа съвсем не е заяждане на дребно във връзка с умствената леност, на която той се отдава периодично. Но дали само шопа е подложен на подобна опасност? Едва ли. А тогава, когато анализираме политическата действителност у нас, неизбежно стигаме до извода, че това е заболяване, което е обзело  една значителна част от нашите сънародници. Няма как да си обясним по друг начин фурора, който предизвикваше Жорж Ганчев на парламентарни и президентски избори. Или постоянното присъствие на атакистите на Волен Сидеров в парламента през последните години. А спомняте ли си един министър, който в пристъп на откровение беше казал крилатата фраза – Ега ти държавата, след като аз съм и вицепремиер. Примери много в подкрепа на диагнозата, че българинът понякога забравя, че това, което стои на рамената му, не е там само в името на добрата визия.

   В потвърждение на горните разсъждения е парада, който организира из страната една одиозна личност, която кресливо натрапва своето присъствие с брътвежи, гарнирани с шоуто на Нешка, песента на Деси Добрева и мисловните напъни на нашия герой. За всеки българин, дори и за тези, за които интелигентността не е в изобилие е ясно – става дума за Николай Бареков, когото някои наричат Дудука, други Капута, и как ли не още.

Удивително е не толкова обстоятелството, че този доскорошен журналист е организирал една пропагандна акция. В крайна сметка доскорошното му „журналистическо” амплоа винаги е било свързано с някакъв вид пропаганда. Тук употребата на кавичките не е случайна.  Не е случайна, защото истинският журналист е същество чистоплътно. Едва ли чистоплътността обаче е характеристика на Барековите медийни изяви. Читателят сигурно си спомня чудноватите му пируети и зловещи заклинания от малкия екран. Не е ли ирония на съдбата човек, който изпаднал в необуздан бяс късаше един уважаван вестник пред телевизионната камера, сега да си изтипоса като лидер на движение с многозначителното наименование „България без цензура”? Не е ли гавра с нас този, който с пяна на устата призоваваше Цветанов да пусне по улиците камионетките и да арестува, да арестува всеки, който не е доволен от силните на деня, днес да се пише пръв демократ? И как този човек ще погледне в очите своите сънародници, които с удивление видяха, как този псевдополитик за една нощ обърна резбата и от ревностен почитател и безсрамен ухажор на Бойко Борисов се превърна в негов отявлен противник?

Не малко хора биха ме упрекнали за това, че им губя времето, занимавайки ги с една отрепка, изплувала случайно и за малко на повърхността на кипящия обществен живот. Повярвайте ми, не го правя с удоволствие. Правя го с омерзение, но съм убеден, че има защо. Защото този човек е опасен. Неговата мегаломания го тласка към действия, които на някои могат да се сторят като вик за справедливост. Той е и крадец. Открадна от Реформаторския блок идеята за чистите ръце и провъзгласи с апломб, че това е нещо, което може да свърши единствено и само той. И без никакво чувство за срам се провикна - "Призовавам Реформаторския блок или да се разпадне, или да се включат към нас. Една голяма част от НДСВ вече е при нас, СДС почти цялото ще го приберем. Без Кунева и Трайчо Трайков - останалите са добре дошли при нас"

Едва ли могат да се изброят невероятните изхвърляния, с които Бареков си служи за да привлече вниманието към себе си. Един път ще се провикне гръмогласно, че Консултативния съвет за национална сигурност към Президента не може да заседава без неговата личност, втори път минавайки по „Раковска” ще му се прииска сградата на СДС на тази улица да му се предостави немедлено. Ей така, защото негово величество я иска. На следващия ден ще ни засипе с глупотевини, как ще изпрати свои хора в Киев, та да решат украинския проблем. Той виждате ли, светилото на демокрацията, бил договорил вече това с Виталий Кличко. Само че Кличко се дръпна като опарен и изненадано сподели, че никакъв контакт между двамата не е имало и няма да има. Дословно от украинска страна заявиха - “Независимо от някои съобщения в български медии, нито Виталий Кличко, нито партията УДАР имат каквито и да е връзки с политическото формирование “България без цензура” на Николай Бареков. При никакви обстоятелства нито УДАР, нито Виталий Кличко не са обсъждали или планирали предприемането на общи действия с организацията на г-н Бареков”.

Бих могъл да споделя за още много и много действия на Бареков, които ако не граничат с политическото безумие, то поне са лоша проба политическа клоунада. Но къде да беше само това. В едно свое интервю Меглена Кунева посъветва когато търсим отговорите на това, което се случва да проследим парите. Абсолютно е права. Аз ще допълня, че е лесно да се идентифицират парите, с които Бареков финансира нечистоплътната си кампания. Очевидно е, че зад него стои един банкер и един несъстоял се шеф на ДАНС. Това са много пари. Да не би да си мислите, че шоуто на Нешка  гастролира безплатно с нашия герой из страната? Или мислите, че ромите, които са преобладаващата част от неговата публика са с него, запленени от проповядваните на техните сбирки идеи? Не! За издръжката на целия този цирк се пръскат луди пари. Зад него стоят медийни сайтове като „Всеки ден”, „Афера” цялата медийна мощ на Пеевски. А целта е безкрайно ясна. Да се вкара шайката на Бареков в парламента и именно тя да е бъдещият балансьор между политическите сили, участващи в него. И тогава това, което ни отвращава в днешния парламент ще ни се стори демокрация от най-чист вид. Защото може да бъде и по-лошо. А с Бареков това лошо ще е безкрайно лошо. Влудяващо лошо. Ще го допуснем ли?