Свободата днес и тук 16 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Евгений Дайнов: И в България спорът е с Москва или с Европа

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
http://www.dnevnik.bg

 

  •  
  •  
 

 

"Дневник" направи отново анкета сред политолози, социолози, икономисти и наблюдатели за тенденциите, скандалите, изненадите, уроците на 2013 г. Всички мнения може да намирате и в специалната тема "Годината". Прогнозите им за 2014 четете след Нова година. Днес публикуваме оценката на политолога Евгений Дайнов.

Какво спечели и какво загуби страната през годината?


 - Спечели появата на устойчиво и решително гражданско усилие за излекуване на обществения организъм от олигархично-монополно-мафиотския модел на властване, който се оказа основният порочен продукт на прехода. Спечели появата и подреждането, в единна система, на фактори и обстоятелства, които правят по-възможно излекуването на обществения организъм, отколкото – неговото загиване в обятията на шайките, които придобиха властта -

: На площада трайно се закрепиха децата на прехода, които са по-малко склонни на компромиси и имат по-малко страхове от предишните поколения;

: Децата на прехода успяха да убедят по-голямата част от обществото, че е време за промяната, която те искат 

: И тези деца имат, в лицето на родителското си поколение, подкрепяща среда, каквато това поколение нямаше сред своите родители преди четвърт век.

Загуби надеждата, че оздравителният за обществото процес може да започне в средите на сегашната политическа генерация. След махленското властване на ГЕРБ изглеждаше, че появата на програмно, автономно от партии правителство от експерти е неизбежно, защото:

: Страната истерично се нуждаеше от връщане на експертното, възпитаното начало в управлението и оттласкване както от махленската клоунада, така и от самодоволната партизанщина;

: Обективният интерес на БСП и ДПС бе да останат известно време вън от реалната власт, за да се приведат в приличен вид.

Това не се случи, защото и БСП, и ДПС се оказаха на нивото на ГЕРБ – нивото на махленски тарикати, които искат да откраднат джантите тук, сега и веднага, вместо да почакат, докато могат да си купят цял автомобил. Никакво програмно-автономно правителство не се получи, а – сбирщина от партийци, които дори не са в някаква подредена коалиция (нямат коалиционно споразумение) и затова всеки прави, каквото му скимне. А ГЕРБ, вместо да използва момента, за да се превърне в истинска партия, продължи да се опитва да играе ролята на махленския тарикат с най-големите юмруци.

Това е загубата: оказа се илюзия, че каквито и да е среди от ГЕРБ, БСП или ДПС могат да допринесат за нормализацията на нещата. За "Атака" дори няма смисъл да се говори в тази поредица.
 
Какво не ви изненада през 2013 г.?

- Протестите. Още в средата на юни 2012 година (окупацията на Орлов мост от зелените) беше ясно, че България влиза в няколкогодишен период на конвулсии: протести, бунтове, стачки, революции. 2013-та се оказа първата пълна година от тази поредица предстоящи ни турбулентни години. Протестите започнаха на 4 януари (скандалите "Иракли" и "Дюнигейт") и продължиха до края на годината.
 
Коя е оставката/оттеглянето на годината?

- Оттеглянето на Христо Бисеров. Това е видната част на катаклизъм, който очевидно разтърсва управляващата върхушка и свързаното с нея задкулисие. Мащабът на жертвата – Бисеров не е без ресурси за оцеляване – е индикатор за мащаба на проблема във върхушката.

Кой според вас е скандалът на 2013г.?

- Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, след като промяната в закона за ДАНС постави нейния бъдещ ръководител извън реален контрол от когото и да е. Скандалът е, че реалната власт – т.е. онази, която най-лесно може да ползва инструмента на насилието – беше на ръба да мине в ръцете на мафията.

Има и под-скандал. БСП и ДПС се разкриха като лишени от елементарен разум организми, защото:

- Си представяха, че това назначение, случило се в петък, няма да се натъкне на противодействие; и до понеделника ще бъде прието от едно общество, което вече се намираше в революционно настроение;

- Си мислеха, че правейки Пеевски диктатор, ще могат след това да го контролират. Демонстрираха поведението на Троцки и Бухарин спрямо Сталин през 1923 година – и щяха да си платят по същия начин. Пеевски щеше да вземе властта през техните (политически) трупове.

 С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?

- С една провинциална смехория и с едно добро дело. Смехорията беше култовата докладна записка, в която външният министър Райков предлага на премиера Райков да назначи посланик Райков на нов посланически пост. Доброто дело беше задължаването на държавните предприятия да разпределят по-равномерно парите си в банките, за да бъде изтеглено черджето изпод КТБ. Това трябваше да стане до 1 декември, но няма данни да се е случило, така че доброто дело е възможно да се окаже само добро пожелание.

Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?

- Успя да не подаде оставка. Във всичко друго се провали. Основните провали бяха:

- Още през лятото правителството се оказа във видима международна изолация, както поради казуса "Пеевски" и последвалите протести, така и поради зависимостта си от Атака;

- Към края на годината Европейската комисия недвусмислено демонстрира, че правителството е в изолация и по-конкретно в Брюксел. Позицията на Комисията, че премиерът Орешарски лъже за спрените еврофондове по ОПОС, както и императивното нейно искане България да предоговори незаконния Южен поток – и двете комуникации от Брюксел до София са без прецедент откъм твърдост, решителност, окончателност и липса на дипломатически увъртания.

- Въпреки безпрецедентната пропагандна кампания срещу протестиращите, правителството в края на годината се натъква на рекордните 70 процента недоверие, над 50 процента подкрепа за протестите и на мнозинство от гражданството, което иска предсрочни избори;

- Правителството – от самото си начало – не успява да управлява в най-елементарния смисъл: да накара подчинените си подразделения и отделните чиновници да му изпълняват разпорежданията. В началото на декември дори Орешарски призна този факт, като призова администрацията да престане да саботира кабинета му. С което, разбира се, разкри своята слабост и окуражи още повече чиновници да правят не онова, което им кзва правителството, а – каквото си искат.

Обобщеният образ на провала е следният: министър-председателят, по Конституция най-силният човек в страната, няма властта нито да се разхожда свободно по улиците на столицата на поверената му страна, нито – да влиза и излиза от парадните входове на публичните сгради.

Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?

- За учудване на всички – да:

- Единствен сред държавниците излезе на улицата и застана лице в лице с протестиращите през февруари;

- Почти незабавно се "еманципира" от ГЕРБ, с което си навлече упоритите и всекидневни опити на бившите си съпартийци да го свалят и заменят с вицепрезидента Попова;

- В ситуация на бързо сближаване на правителството с Москва, Плевнелиев повтори тезата си, изказана още като министър, че няма да допусне България да бъде троянски кон на Русия в Европа;

- Овладя ситуацията в КСНС и започна да налага своя дневен ред върху участниците в него;

- Стартира обществени дискусии по основните проблеми на страната, които дискусии, дори да не произведат значими политики, са по-полезни за политическия живот от пещерната пропаганда на правителството, която е заменила правенето на политика и провеждането на политики.

Коя е голямата промяна в политиката?

- Постоянният протест създаде вихър, който откъсна всички маски. С падането на последните се видя, за какво е спорът в България. Той се оказа същият, като в Украйна: с Москва или с Европа?


Трубадурите на правителството – а от началото на декември и самото правителство – все по-внятно намекват, че близостта с Москва е по-изгодна за страната, отколкото – членството в ЕС. И обратно, противниците на правителството все по-ясно осъзнаваха, че се борят за "европеизиране" на България и срещу нейното превръщане в копие на Русия.

Накрая, всички замесени си дадоха сметка, че за това – и само за това – е ставало въпрос през всичките перипетии, бунтове и революции от 1989 година и до днес: Москва или Европа?

Това изясняване на онова, за което иде реч, е голямата промяна в политиката. Пушилката се вдигна и се видяха ясно фигурите на борещите се. Оттък нататък следва ясен сблъсък между две вселени и победата на една от тях над другата.

Коя е голямата промяна в обществото?

- Появата на категорично разбиране, че нещата зависят от "хората". Все по-ясната невъзможност да се твърди, че "от мен нищо не зависи и затова нищо не правя".

Стотиците хиляди протестиращи се оформиха в отделна, нововъзникнала политическа култура. Дълготрайността на протеста им осигури огромен собствен опит, оформи връзки помежду им и изкристализира по-ясни техни позиции по основните проблеми на страната. Вече имаме устойчива, преминала през перипетии и набрала сила и самочувствие обществена група – носител на модерна политическа култура.

Как оценявате първата година на новия патриарх?

- На фона на шайката покварени доносници, омотани с мутри и олигарси, каквито са доста от неговите колеги в Синода, човекът изглежда приличен и безобиден. Но не е свършил нищо съществено, освен да демонстрира, колко е приличен и безобиден.

А първата година на новия главен прокурор?

- "Цацата" се оказа акула, макар от сравнително дребен, черноморски калибър. Но пък достатъчен, за да играе собствена игра, вплитаща едновременно БСП и ГЕРБ, вместо да се остави единствено законът да му е пътеводител. Най-вероятно ще се окаже поредният главен прокурор, нямащ особено близки отношения със справедливостта и закона.

Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?

- Повечето теми, които бяха водещи в медиите на "западните" страни. Българските медии в огромната си част се превръщаха в копие на руските – провинциални, пропагандни, интересуващи се от въпроси, за които светът нито е чувал, нито биха го интересували.

Големие световни събития – освен може би смъртта на Мандела – останаха вън от фокуса на тази провинция в тази бивша / бъдеща задунайска губерния: световната криза и опитите за нейното преодоляване; перипетиите на реформите на Обама в САЩ; Германия; Египет; подновената агресивна външна политика на Москва; и Сирия, Сирия, Сирия. Слава на Всевишния, все пак обърнаха внимание на събитията в Украйна.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional