Провали се проектът за полицейска държава с "носеща конструкция" а ла Пеевски и с "фасада" а ла Орешарски

"Дневник" направи отново анкета сред политолози, социолози, икономисти и наблюдатели за тенденциите, скандалите, изненадите, уроците на 2013 г. Всички мнения може да намирате и в специалната тема "Годината". Прогнозите им за 2014 четете след Нова година. Днес публикуваме оценката на социолога Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". 

Какво спечели и какво загуби страната през годината?

- Спечели глътка въздух и надежда, че гражданите могат да променят съдбата и страната си. Загуби възможността да го направи по-бързо. Но научи урока на Мартин Лутър Кинг – "когато протестираме трябва да се задължим да го правим постоянно".

Какво не ви изненада през 2013 г.?

- Чевръстостта, с която ДПС се наложи над "мандатоносителя" БСП и за няколко месеца я превърна в свой умален и послушен придатък по модела "или гласуваме, или правителството пада". Нищо ново в "екзактността" на този изпитан модел.

 Коя е оставката/оттеглянето на годината?

- Несъмнено, принудителното оттегляне на Пеевски под натиска на гражданските протести. Номинирането му не беше нито случайно хрумване, нито необмислено действие. С невъзможното му оставане на поста се провали проектът на неговите създатели за перфектната полицейска държава – с "носеща конструкция" а ла Пеевски и с "фасада" а ла Орешарски.

Кой според вас е скандалът на 2013г.?

- Тук единственото число е неуместно. Всички номинации са сериозни и изградени все по теорията на Станиславски – ако в първо действие на сцената има пушка, до края на представлението тя непременно ще гръмне. Ето част от тях, без претендирам за изчерпателност:

- " Председател на БСП и ПЕС носи на главния прокурор сигнал за подслушване. В замяна – службите влизат открито в политическата игра";

- "Излита огромен ТВ балон в деня за размисъл. В замяна – горещият въздух от него изстрелва ТВ шоумена право в политиката";

"Една великолепна четворка - М.Миков, С. Станишев, Л.Местан и Хр.Бисеров внася промени по индивидуална кройка в закона за ДАНС. В замяна – десет дни по-късно неизвестно "КОЙ" номинира Пеевски за неин шеф" ;

-"Бял автобус с народни избранници гази протестиращи избиратели. В раз-мяна – БСП чрез МВР готви опорни точки за отразяване на протестите";

- "Правителството си осигурява златния глас на националистите от Атака. В размяна - те съвсем случайно шест месеца по-късно се озовават по златните пясъци на Варадеро".

С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?

- С наредбата за деконцентрация на парите, които фирмите с държавно участие държат в банките.

Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?

- Успя да се задържи на власт – предвид провокациите си към обществото и реципрочното недоверие, което събуди – това е огромно постижение. Иначе, като всеки човек и като всяко правителство в криза, изживява непрекъсната криза на идентичността – от експертно стана програмно, от програмно – отговорно, от отговорно – неподдаващо се на натиск, от неподдаващо се на натиск – най-доброто на прехода. Тези метаморфози на словесните му наметала добре описват и силата, и слабостта му – успя да овладее зависимите, не успя да овладее независимите. Поради това успехът му вече носи зародиша на провала.

Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?

- Президентът успя да избегне удобното изкушение на фалшивата междинна поза "и с тези, и с онези" и зае единствената възможна обединяваща позиция – тази на демократичните ценности, които като общество сами сме избрали да следваме. Предизвикателството, което не успя да преодолее, е личната му /не/убедителност, поставянето на цели и задачи, които да увличат и дават надежда.

 Коя е голямата промяна в политиката?

- Няма голяма промяна в политиката. Има повторение в по-тъмни и зловещи краски на онова, което вече сме живели в последните 24 години.

 Коя е голямата промяна в обществото?

- Възникналото чувството за общност между стотици хора, изолирали се в самотното си неприемане на господстващото лицемерие и двоен морал. В хилядите протестиращи непознати, тези хора срещнаха себе си. Управляващите инстинктивно разбират, че взаимната опора и солидарността между тези хора е най-големият им враг. Затова са и толкова яростни в опорните си точки.

Как оценявате първата година на новия патриарх?

- Обещаващо начало, с няколко силни заявки Църквата да не стои встрани от проблемите и терзанията на обществото и неясен край, покрай заплитането във вътрешни междуособици и скандали.

 А първата година на новия главен прокурор?

- По критериите, по които мога да съдя, т.е. по публично известните резултати от дейността му и по общественото доверие – разочароваща. Когато прокуратурата започне да извършва разследванията си по време на, а не след края на мандата на едно управление и изземе функциите на "вечните" парламентарни комисии за "разследване злоупотребите на предишното правителство" , тогава главният прокурор ще си е свършил работата.

 Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?

- В политически план – оставката на зам.председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров. Случаят бързо беше забравен, нито едно журналистическо разследване не се опита да се зарови по-надълбоко, а можеше да разкрие много за механизмите на зависимост на прехода.

В социален план – драмата на българското образование, на българския учител, на лицата и личностите, които излизат от него.