НАЙ-ЮЖНАТА ЧАСТ НА СИБИР

Писал съм, казвал съм и пак ще го повтарям, докато втръсна на всички: България е независима само на книга! България е територия, където се води война, с всичките симптоми на военновременното положение: недоимък, безперспективност, страх, нищета, върховенство на грубата сила, контролирани медии. Територия, от която се измъква кой както може и накъдето му видят очите – все ще е по-свободен, отколкото е тука. И войната, която ние водим срещу окупатора е все още разпокъсана, четническа, неорганизирана и неръководена от никого. Освен от нараненото ни чувство за справедливост. Борбата на апостолите, лудите глави не само срещу империята и султана, но и – дори в повече – срещу кротко спящите раи под крилото на султана. Това е сегашната ни борба. Може да е полезна, славна, величава ако щете; може би щеше да разклати и катурне самата османска империя навремето, ако би имала днешния размах. Но сегашният ни враг е различен. Ние сме изправени срещу това, което светът нарича от десетилетия империя на злото; и никакви признаци няма тя да е променила същността си. Изправени сме срещу последната страна, която в интелектуалното си безсилие все още разчита на завладяване на чужди територии – за да ги погълне, изсмуче набързо и превърне в пустини както всичко, което докосне. Изправени сме срещу болезнено чувствителен организъм, недопускащ правото на по-малкия да има различни идеали от идеала да бъде негова храна; голямата риба изяжда малката, нали? Изправени сме пред конструкция, която не можа да роди нищо друго, освен военна мощ и се държи като плоскоглава мутра, ръмжи, заплашва, дрънка с ланците си. Няколкото книги, с които стана известна в света през този почти век, откакто тормози земята с присъствието си, са или насочени против самата нея, или са писани от автори от друга народност, заключени вътре в клетката. А когато една държава се хвали с груба сила, далечно минало и природни ресурси – то тази държава е загниваща. И още по-точно – загиваща.

Ето срещу какво сме изправени и няма нужда да си затваряме очите. Нека я гледаме без страх. Защото не срещу съветската армия – впрочем, загубила повече войни, отколкото е спечелила – е нашата битка. Нашите преки врагове са нейните пратеници тук, в родината ни; руските еничари, готови на всичко за да заслужат мазните рубли от своя государ. Както и ония, пасивните клетници, съсипващи живота на децата и внуците си с малоумното си служене на червената хидра; този срам за българския ген, безплодното семе на руския бурен, избуял на българска почва.

Крайно време е след толкова години пак да започнем отначало. Нека обозначим врага си и на този принцип да се определим – кой е българин и кой путинец. Това, което пропуснахме или нямахме мъжество да направим досега. Аз съм сигурен, че подобно разграничение ще внесе и единство в нашите редове – защото всички ще имаме нещо общо и то е много по-съществено от различията ни. Впрочем, кой може да каже какви различия има в програмите и вижданията на десните хора у нас? А? Ами да – няма. Има само вождизъм, и то на толкова мизерно ниво, че е просто пренебрежим. Вождове на партии, състоящи се само от политбюро, събудете се, огледайте се, пък не е зле и да се приберете вкъщи. Както имаше една песничка, малко непристойничка – Я вземи си чантата, палтото, гащите, и си върви!...Нека не се притесняват, че отечеството ще осиротее без тях; ще се справим.

Последните данни, които открих показват над 300 000 имота на руснаци в България. И това ако не е жива колонизация, тогава какво е? И в близко време очаквайте да се развихри и тук руска мафия – не че я няма, но засега си трае, зер нашата собствена не си дава лесно плячката. И нищо чудно да заприказват за свои права – тук, където никой, или поне ние с вас, не ги е канил. Все повече се чувствам като жител на най-южната част на Сибир. Абе на вас не ви ли стига най-грамадната страна, та сте плъзнали из целия свят като вируси? Пък като толкоз искат имоти в България, да се качат на Бузлуджа, да си оградят един Гулаг, пък веднъж годишно ще им идват с рейсове и червени байрачета на свиждане и ще им носят позиви да четат.

Прекрасно е, че вече има идеята 22 септември. Но нека всички желаещи да се присъединят /или внедрят, кой знае?/ в нея, да отговорят ясно и категорично: Българи ли сте, като българи ли ще работите за българското благо – или инородци, майкопродавци и рубладжии?...И когато отгворят, то да стане публично и високо, та всички да чуят и видят; и това да бъде тяхната клетва, както апостолите се клеха над Библията и револвера. Клетва до живот и за живот.

Иначе ще се повтори старата история. И кой знае, след още двайсет години може в българския парламент да се води ожесточен спор кой да бъде официален език – турски или руски.

И то пред отдавна захлопнатите врати на Европа и света.