Приказки за ламя

          В приказките ламите обикновено са триглави. Двукратно се ползвахме и ползваме от съмнителната чест да ни управляват триглави коалиции. Та и днес все още е така. Една от коалиционните глави напоследък реагира като инжектирана с амфетамин и налита на каквото й попадне. Другите две са бащински търпеливи към нея. Сдържани са. Грубо не гълчат. Добронамерени съвети дават. В името на това – да пребъде триглавието, докогато може – най-добре до края на мандата.

            Дотук говорихме за коалиционни ламски глави. За себе си напомни още една. С общ генезис - като на една от коалиционните. Те всъщност всичките имат общ генезис – ама нейсе. Алтернатива нейна – чиято необходимост повече не можела да се отлага.

            А може пък да е от грижа за националните приоритети, които не се изпълняват хич. От грижа да тръгне страната към по-добро и морето на протеста да стихне, убедено от добра грижа и мъдра държавност. Дай, боже.

            На никого не отричам грижата за националните приоритети. То, ако ти иде отвътре – значи трябва да се изяви в полезна насока. Като например тази – да можеш и с опонента си задушевно да обсъждаш националните приоритети, ако ще – на свещ, на неонова лампа или на каквото и да е. Покер, барбут, белот, сантасе. Лошо няма.

            Мисля си за разклоненията на едната ламска глава – доколко новото разклонение е алтернатива на управляващото днешно. Доколко има разлика между тях как да осигурят просперитета български. После ставам черногледа и се питам – има ли разлика между тях в стремежа им да нахлузят на България енергиен шлем. За какво спорят тогава, като генезисният им устрем сочи все на изток. Компасът им е един. Него следват и са следвали винаги. Няма индикации, че някога ще заследват друга посока. Посоката на „слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Една дружба – хем обяснима, хем необяснима. Дружба – по-трайна от всяка любов.

            Още по-голямо притеснение ме обзема, когато десен уж играч разпознава в едно от разклоненията съюзник за обединение около националните приоритети. Ако постигнат обединение около някакви приоритети, те няма ли да са по-скоро енергийно-шлемни и олигархокомфортни, отколкото национални. Потребно им е обединение, за да постигнат плана си – да са във властта. Докато Костов и сам, и в политическа пенсия, и от 13 години извън властта си остава неоспорима триглава ламя. И никой все още не може да разчисти скелетите в гардеробите, които той коварно завеща. А днес се прави на света вода ненапита. Без ирония питам – защо не отвори досиетата, когато можеше.

            В приказките чутовният юнак обикновено сече и трите глави на ламята. Странно е да се съюзи с една от главите срещу другите две.