Слав Оков, http://www.dnevnik.bg
"Дневник" потърси социолози и преподаватели да коментират промяната, ефектите от студентските действия и какво предстои. След мненията на доц. Кристиан Таков и политолога Първан Симеонов, политолога Даниел Смилов публикуваме и оценката на Геновева Петрова, също политолог от агенция "Алфа Рисърч":
Закъсня ли началото и закъсня ли краят на окупацията?
- Всяка оценка по този въпрос към момента би била некоректна. Окупацията започна като реакция на конкретен казус – решението, с което Конституционният съд върна Пеевски в парламента – така, както други действия на управляващите предизвикват силни протестни прояви през последната половин година. Като крайна форма на протест тя не може да продължи вечно и напълно очаквано приключва. В този смисъл по-важният въпрос е в какви други начини за отстояване на заявените искания ще се трансформира.
За "Ранобудните студенти" е важно да запазят енергията и мотивацията, които ги крепяха два месеца и половина, и да продължат своята кауза.
Какво постигна и какво не постигна тя?
- Окупацията не трябва да се разглежда самостоятелно, а като част от общата протестна вълна от лятото насам. Тя фокусира общественото внимание върху нетърпимите за мнозинството граждани механизми на задкулисие и зависимости в управлението и беше част от общата енергия на отхвърлянето им. Студентите показаха, че не са тази незаинтересована от социално-политическите въпроси част от обществото, за каквато често се сочи младото поколение.
Доколко е значима окупацията въобще - все пак въпреки широката подкрепа тя не се разрасна.
- Ценността на тази окупация не е в броя на участниците, а в разбуждането. Тези млади и образовани хора взеха трудното решение да се борят за подобряване на живота си тук, вместо да поемат по лесния за тях път на емиграцията. В този смисъл самият факт, че окупацията се случи, я прави значима.
Ще има ли дългосрочен ефект от нея?
- Ако заявената от студентите федерация се сформира и успее да заработи ефективно – да, има реални шансове за дългосрочен ефект. Това изисква може би дори повече сили и постоянство, отколкото самата окупация. Да се запазят като общност, да отстояват ценностите и приоритетите и да намерят формите, с които да поддържат будността на настоящото и следващи поколения студенти.