Пушката на Първанов и провалът на БСП

 Заявката на президента Първанов да участва самостоятелно с формацията си АБВ на предстоящите Европейски избори предизвика шок и ужас в редиците на червената партия. (Виж анализа ми „Шок и ужас в червената менажерия”). Този неочакван ход на бившия червен президент е продиктуван от няколко обстоятелства:

1.      Провалът на ръководената от неговия приемник Станишев БСП става все по-явен. В България едва ли е имало по-некомпетентно и в същото време репресивно управление от това на новата тройна коалиция, начело с БСП на Станишев. Наглостта на главатарите на този все по-явен авторитарен и нелегитимен режим е видима и тя очевидно трябва да компенсира тяхната интелектуална и политическа недостатъчност.

2.      В Европа този провал е вече повече от ясен и европейските социалисти, които лекомислено си избраха за шеф съветския възпитаник вече дълбоко съжаляват за този свой избор. По свои канали Първанов знае това и затова смело атакува своите съпартийци и приемници.   

3.      Анализът на наличните социологически данни ясно показва, че Първанов има шанс да победи Станишев на едни Европейски избори, още повече като издигне кандидатурата на бившия външен министър и единствена смислен евродепутат на левицата Ивайло Калфин. Тази победа ще се изразява дори само в това, че Станишев ще загуби поредните избори, а ще бъде пълна, ако Калфин стане евродепутат. Това отваря пътя на Първанов към връщане на лидерството си в БСП.

Кои са тези социологически данни, на които се уповава Първанов? Това , разбира се, не са манипулативните данни на червените агенции на Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, Кольо Колев или Васил Тончев. Това са данните на агенция „Маркет линкс”, публикувана в изследването „Актуални обществени нагласи и потенциал на десния вот”, реализирано в периода юли-септември 2013 година. Там в раздела „Очакване за развитие на политическото пространство” е зададен и въпросът: „Ако в бъдеще се появят следните нови партии/коалиции, доколко вероятно или не е да гласувате за всяка една от тях”. 

Въпросът е включен, за да се измери влиянието и тенденциите при нововъзникващи партии, които са предимно в дясно-центристкия спектър, а евентуална партия или организация, свързана с експрезидента Първанов е включена заради баланса и възможността за избор на левия гласоподавател. Ръководителят на агенцията Румяна Бъчварова напомня, че още тогава резултатите са направили силно впечатление на екипа заради високите си резултати при относително ниската обществена активност на самия Първанов и практически отсъствието на обществена дейност от страна на АБВ. 

Получените резултати от изследването показват, че за партия, ръководена от Георги Първанов със сигурност заявяват, че биха гласували 7.5 % от анкетираните, 13% по-скоро ще гласуват, а около 55% – че по-скоро няма да гласуват за такава хипотетична (тогава) партия. 

На въпроса за предпочитанията само сред левите избиратели, резултатът е следният: 23 % със сигурност биха гласували за партия на Георги Първанов, а 30% по-скоро биха гласували за такъв политически субект. Показателно е също, че едва 9.5 на сто отговарят, че по-скоро няма да гласуват, а 28% - че със сигурност няма да подкрепят Първанов.

Според Румяна Бъчварова, дори при предпазлив анализ на данните, ако структура, ръководена от Първанов, се яви на избори, би получила около една трета от левите гласове и при един условен потенциал на БСП от 1 милион избиратели, това означава минимум 300 000 гласоподаватели.

Данните от изследването на „Маркет линкс” са хипотетични - т.е. изследва се как ще реагират избирателите при една бъдеща, но все още неясна и имагинерна ситуация. Обикновено в такива случаи избирателите дават аванс на такива въображаеми или реални нови участници. Във времето такива участници в повече или по-малко предизборна ситуация бяха т.нар. СДС-та с тирета - даваха им се дори 2 пъти повече проценти от реалните, които получиха на парламентарните избори през 1991 г., партия „Нов Избор” - бе обявена за сигурен участник в следващия парламент на изборите през 1994, Евролевицата трябваше да обере почти половината от червения електорат през 1997, за царя декларираха че биха гласували над 80% от българите и пр. С други думи в такива случаи винаги анкетираните  "наддават" за такива нови формации. Но при реална предизборна ситуация, когато трябва да се прави истински избор, се намесват множество други, вече реални фактори. Например съотношението между различните участници в изборния процес, тяхната история, потенциал, характер на предизборната кампания и др. Що се отнася до левите избиратели  за тях значение имат и редица допълнителни фактори, които могат да се окажат решаващи при един реален алтернативен избор – например Кой – Първанов или Станишев е автентичния изразител на интересите на Партията, кой е потенциален победител над основния противник в момента на едни парламентарни избори, какви са шансовете за запазване на партийното единство и едновременно с това за разширение на партийната периферия и др.    

В този смисъл на този етап 300 000 избиратели е един потенциал, който е по-скоро максимум, отколкото минимум на избирателите, които биха гласували за формация на Първанов на парламентарни избори. Но за негова формация, която се състезава с неговата партия БСП този таван трябва да се редуцира значително. Просто защото той ще се състезава със собствената си партия!

Освен това през последните 6 месеца наблюдаваме два противоречиви процеса. От една страна потенциалът на БСП като условен „победител” в парламентарните избори, излъчил правителство с помощта на ДПС и „Атака” нарасна. Към него се присъединява част от т.нар. "блато", което гласува за победителя, или се присъединява към него след изборите.

Но, от друга страна, особено през последните два-три  месеци електоралното ядро на БСП се свива. Условно „придобитият” по време на изборите страничен и периферен електорат (който е между 100 000 и 200 000 избиратели) постепенно се разочарова. Друга не малка част от реалните избиратели на БСП (на този етап близо 100 000 души) също се разочароват и не биха гласували за нея. Това са хора , които не гласуваха за ГЕРБ, а за БСП, поради внушеното преди изборите на 12.05.2013. убеждение, че „ГЕРБ води репресивна политика и ще фалшифицира изборните резултати”. Поне сега се оказва че БСП провежда същата, ако не и много по-репресивна политика и че ако някой е манипулирал изборния резултат – това е точно партията на Мая Манолова. Така че тези избиратели по-скоро не биха гласували, особено на европейски избори, отколкото да гласуват за формацията на червения президент като автентично лява алтернатива. Техният профил е ясно центристки ориентиран и те биха подкрепили по-скоро Реформаторския блок, ако изобщо отидат да гласуват на предстоящите избори.

Освен това от изследването не става ясно как са идентифицирани изобщо „левите избиратели”. Те само декларират ли, че са „леви” ли, или са симпатизанти изобщо на леви партии, или са реалните гласоподаватели за БСП? Съвсем не е сигурно, че те биха гласували за АБВ, но при липса на друга лява алтернатива е напълно възможно и да го направят.

При всеки случай наличните до този момент данни говорят за сериозно разцепление и смут сред левия електорат.

Освен това само със заявката си за участие в Европейските избори, продиктувана според Първанов от  напълно неадекватната политика на ръководството на БСП (дори без да се коментира излъченото от БСП и ДПС правителство!), за пръв път се създаде възможност дълбоките личностни противоречия и различия в БСП да излязат наяве до такава степен, че да застрашат за пръв път сериозно най-ценното за тази партия – нейното единство.

Наистина противоречията в тази партия съвсем не са идейни или ценностни. Те са свързани с борбата за власт вътре в партийната върхушка. При всеки случай тази вътрешна борба ще доведе до свиване не само на периферията, но и на самото електорално ядро на БСП, а вероятно ще бъде засегнат и потенциалът на тази партия да привлича нови избиратели в близко бъдеще. А това би засилило както неокомунистическите тежнения, така и националистическите, които могат да се отлеят в някоя от наследяващите „Атака” националистически и националпопулистки формации – продукт на партийното инженерство на „Позитано” и водещата сега червена банка.

В този смисъл са прави тези, които смятат, че в тази неблагоприятна за БСП ситуация е по–вероятно Първанов да отцепи значителен процент от типичните леви гласове, отколкото да прибави нови към левия център. Просто ситуацията е различна – БСП е на власт и явно (за кой ли път?) се проваля. В такива ситуации обаче е възможно да има и успешна (до следващ подем на БСП!) друга лява алтернатива – примерът от Евролевицата от 1997-2001 г. е показателен в това отношение...   Така че президентът Първанов има шансове, макар и трудно да вкара поне един евродепутат.

При всеки случай пушката на Първанов вече гръмна. Напразни са призивите тя да бъде прибрана в калъфа и окачена на стената до края на евроизборите. Това няма как да стане – предстои жестока компроматна война, в която не  е ясно кой ще победителят. Въпреки „опорните точки” и флашките. Защото и двете страни имат такива – Румен Петков ясно намекна за това.

Оттук нататък борбата в БСП, както казва поетът, ще е жестока и даже епична. Нищо че не става дума за никакви ценности, а за благата и облагите от властта.  

При всеки случай Станишев отдавна е загубил и тези избори. И колкото и да рови земята, няма как да ги спечели, дори пак да се опита да ги фалшифицира.