МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТПАДАНЕ НА ДАВНОСТТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ ОТ 09.09.1944*

 Възмездие, законност, морал, справедливост... 

Единствено справедливостта може да доведе до помирение и преодоляване на разцепленията в обществата, разделени от репресиите на тоталитарните комунистически режими, както и до възстановяване на обединението около общи морални ценности.

Много бивши комунистически страни прилагаха юридическа давност, което правеше невъзможно да се изправят пред съд извършителите на най-тежките престъпления, така както това се прави спрямо престъпленията на национал-социалистическите режими. През последните години Унгария, Румъния и други страни приеха закони в духа на Пражката декларация и Конвенцията на ООН за неприлагане на давност  за военни престъпления и престъпления срещу човечността,    които възстановиха справедливостта и отмениха давността за престъпленията извършени по време на комунистическите тоталитарни режими.

В България правоприемниците на управлявалата 45 години Българска комунистическа партия и агентите на специалните служби на репресивния тоталитарен режим продължават да управляват страната ни безнаказано, 70 години след кървавия деветосептемврийски преврат.

В България пример за исторически и правен  цинизъм стана прекратяването на процесите срещу палачите от комунистическите лагери в Белене, Ловеч, Скравена, Ножарево и др.. 

След година ще изтече и давността  за престъпленията извършени по време на така наречения Възродителен процес.

Тази наказателна неотговорност за извършителите на престъпления срещу политическите  опоненти, става пагубна за обществените морални и духовни ценности.

Тази ненаказуемост противоречи на разпоредбите на Европейската Конвенция за защита на Правата на човека и на Международния пакт за гражданските и политическите свободи, които гласят, че техните принципи не могат да възпрепятстват съдебни процеси  и наказания на всяко лице, за всяко действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи признати от цивилизованите нации.

Когато тези престъпления са били част от репресивната политика на тоталитарните режими и жертвите са били лишени от тяхното право на справедлива юридическа  защита, никаква давност не трябва да се прилага, в съответствие с фундаменталния   принцип  на правото “Contra non valentem agere nulla currit praescriptio”.

Част от тези престъпления попадат под дефиницията за Престъпления срещу човечността, така като те са описани в  Чл. 6-c  от Хартата на Международния военен трибунал, потвърдени с Резолюция 3 (I)/13.02.1946  и Резолюция 95(I)/11.12.1946 на ООН, Конвенцията на ООН за неприлагане на давност  за военни престъпления и престъпления срещу човечността  и чл.7 от Римския статут на Международния наказателен съд.

Чл. 31. 

(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

.............

..............

(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

След като през 2000 година беше приет от Народното събрание на Република България Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен (ДВ,бр.37 от 05.05.2000), време е и престъпленията на този режим да бъдат наказани. За да възтържествуват справедливостта, моралът и законността!

*Настоящият законопроект ще бъде внесен в Народното събрание днес, 31.01.2014.