КАК ДА ГИ НАКАРАМЕ ДА ПОЕМАТ ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ

 Няма да е лесно, т ъй като комунизмът не познава що е етика. А и да познаваше, на партия като БСП тя щеше да стои като на свиня звънче.

Цял четвърт век комунистическата мафия, включително днешната власт и партиите в парламента, носят един особено силно различителен белег – те не говорят в първо лице и по тоя начин не поемат лична отговорност. Стар комунистически трик: «Политбюрото на БКП реши това и това...», или «Ние решихме това и това...» но никога «Аз реших...»!

Колективната отговорност размазва личната отговорност: «Нас червеното знаме роди ни!» Кои са тия «нас» не е важно. По този начин всички престъпления могат да бъдат оправдани. Индивидът не съществува и всяка личност е опасен враг на колектива (разбирай партията), а съответно и всеки индивидуалист.

«В тази държава има ред и бой!» - заявява местен партиен ръководител от Живково време и дори и не загрява какво говори!

«Ние винаги ще сме с Русия, а другите да си е..т майката!» - заявява Румен Петков. Като негов подгласник и Калфин: «Който не обича Русия, не обича България!!!». И двамата не загряват, че вече са предали собствената си страна на друга държава, и то без да ги интересува дали тая държава е фашистка, комунистическа, монархическа или Путинска. Те – това са «ние», но кои са тия «ние» не е важно. Тоест той не казва кои са тия идиоти, винаги верни на друга държава?

«Защото сме социалисти!» - заявява партийния полуфабрикат Станишев, и то явно с поетичен апломб и явно говорейки от името на всички, също както е говорел и престъпния му баща. Така с множественото число можеш да скриеш и рогата на архара, и мезонетките, и крадените милиони, и дори цели концентрационни лагери!

«Назначаването на Пеевски беше грешка!» - казва водачът на социалистите. Очевидно Пеевски е бил назначен от Филан Кишията, а не от него. Така както и баща му по негово време казваше: «Грешки се направиха...». Разбирайте го във възвратно наклонение, тоест «грешките се самонаправиха»!

А ето ви и премиерът Орешарски: «Повтарям, това (Пеевски) беше политическа грешка... Имахме и други грешки, които веднага поправихме...». Виждате ли, читателю, как се прави : «ТОВА БЕШЕ ГРЕШКА...» или «ИМАХМЕ И ДРУГИ ГРЕШКИ...» , но не и «Това беше моя грешка...» или «Направих и други грешки...» .

Смачкването на личността, на личната свобода, на отделния индивид, беше най-висше задължение за всяка комунистическа твар, а пълното му подчинение на колектива беше въпрос на гаранция за триумфа на пролетарската диктатура. Няма нищо чудно, че днес те всички говорят в множествено число и като лигава слуз искат да се измъкват от лична отговорност. На това са ги научили – това и знаят и им идва много удобно.

Свободното журналистическо съсловие би трябвало да си знае урока и когато Румен Петков каже «Ние винаги ще сме с Русия...» да питат: «Кои са тия НИЕ, господин Петков?» Или когато господин Орешарски каже «ИмахМЕ и други грешки...» да питат «Чии грешки, господин премиер, ваши, на господин Станишев или на господин Първанов?»

Ако не друго, то поне днес чуваме, че правят грешки, макар че все още трябва да разберем кой, дори и ако трябва да им измъкваме признанията с ченгел през носа.

Но ако и това не стане, не остава нищо друго, освен шут в задника, и то по възможност завинаги.