ФСБ имат една песен, в която се пее:

            „Попитай реката защо към морето тече,

            защо във морето се влива.

            Реката попитай.”

            Въпрос на гравитация според физиката. Гравитацията в песента е емоционално обусловена. С движението на реката към морето се обяснява „защо те обичам”. Песента е прекрасна. Нещата се обясняват по естествен начин. Така както е ясно, че след нощта идва ден. Както е ясно, че реката извира от по-високо, за да се влее в морето.

            Друг вид гравитация имаше в документалния филм по BTV за Македония на Гена Трайкова и Венелин Петков. Македония като последната поръчка на Коминтерна. Свидетели на събитията разказваха как по родните им места в Пиринска Македония през 1946-7 са идвали учители по македонски да ги учат на „майчиния” им език. На какъв ли език са говорели допреди това. На този, на когото са учили „Аз съм българче”. „Език свещен на моите деди” ли? Майната му на Вазов. Дошло е време разделно да се каже „Аз съм македонче”. Хора по рождено свидетелство българи изведнъж се оказват македонци при преброяването. Показаха се документи – писма на партийни шефове с инструкции по места – хората да се пишат македонци. Иначе – лошо. Показаха документални кадри на „вожда и учителя” на българския народ с Тито. „Вожд и учител” към коминтерновско верноподаничество, изискващо национална дезинтеграция и нихилизъм. Брънка от веригата на болшевишката агитация по фронта през Първата световна война. Брънки от същата верига като въстанието през 1923, атентата в „Света Неделя” през 1925. За тях българите и България сме нищо. Пушечно месо. Безправна маса. Бяхме декор за манифестации и конгреси. Пешки на шахматната дъска на освободителя-батюшка.

            Особен вид е идеологическата гравитация. Тя нарича стремежа към осъществяване на националния идеал „великобългарски шовинизъм”. Нарича неотстъпното и последователно национално предателство „патриотизъм”. Тя вдигна паметник на дезертьора на изхода на София по пътя към Владая. Тя засипа цяла България с паметници на освободителя-окупатор.

            Попадна ми едно издание – „Паметници на съветската армия в България”. Издание от 2011 г. Издание луксозно с обилни снимки. Обяснения. По въпроса за паметника на руския воин в България. В изданието Николай Малинов – председател на Национално движение русофили, пише, че смъртта на оставилия костите си в нашата страна съветски войник не е била напразна. „Тя е била и си остава съкрушителен удар срещу приближаващата се фашистка твар.” Няма значение, че „тварта” е напуснала пределите на България, когато СССР обявява война на България. За възкачените на власт чрез терор тя е освободителна. А е било време, когато двете твари са си били особено близки. Пактът „Молотов-Рибентроп” не е лъжа и долна клевета.

            БСП – как да разчитаме абревиатурата. Българска социалистическа партия или Българска съветска партия. Има ли моралното право всяко трибуквие или каквото и да е образувание от техните среди да претендира, че е алтернатива. Всеки техен алфабетен вариант е програмиран да удовлетворява чужди енергийни шлемовеения. Колко му е. Да дооткъснеш от оръфаната през войните България и Пиринска Македония. Колко му е да ги пишеш жителите македонци. Колко му е да причиниш три фалита на собствената си държава. Колко му е да претендираш да си все във властта. Колко му е все да си в услуга на поръчителите си. Колко му е да си обиден от протестите срещу тебе 9 месеца. Колко му беше през 1945 в нощта на 1 срещу 2 февруари да избиеш правителство, депутати, интелектуалци и други вредни за властта ти „твари”.

            Така, че – попитай народа. Времето настъпи.