Свободата днес и тук 14 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой? 2. Моделът на "успелия човек"

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 Буквално часове след като Конституционния съд взе едно от най-позорните решения в своята не особено благоприлична история – като гласува за това злополучно назначения за шеф на ДАНС Делян Пеевски да запази депутатското си място в парламента, същият оповести в пространно Отворено писмо позицията си по отношение на това решение. Реакцията му беше толкова светкавична, че не остави съмнение за това, че е бил запознат с резултата от гласуването преди то да е било проведено – толкова пространен текст едва ли би могъл да бъде написан за час-два – дори и от гений като Пеевски.

Това е наистина любопитен документ, който с равни основания може да бъде разглеждан от политолози и психиатри. Във всеки случай по него можем да съдим не само за патологията на политическото задкулисие, но и за това до каква степен политическият елит на новата тройна коалиция не си дава сметка за омерзението, което подклажда в душите на нормалните хора.

В него например Пеевски заявява “отговорно и с доблест” , че името му е било подложено на публичен линч, а личността му – сатанизирана. Въпросът “Кой?”, огласящ софийските улици, е интерпретиран така: “Кой (кои) не ми позволиха да стана Председател на ДАНС?” Въпросните изверги, разбира се, принадлежат към “здравият и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта”; по-точно към онези политици, които били решили “да се срастнат с престъпността и корупцията органически и навеки”.

Според Пеевски логиката му била “необорима и проверима”, само че тези зли люде, начело с Президента на страната, който официализирал политическия им цинизъм, бламирали неговото издигане на сюблимния пост. Патосът, с който депутатът от ДПС защитава поруганата си чест, е толкова неистов и френетичен, че е сравним само с други еничарски словоизлияния – например тези на Данчо Ментата. “Кой и кога ме обвини в нещо” – пише той – “Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия си и по-далечния си произход?”

И още нещо, което в казуса “Пеевски” е изключително важно: “Коя е моята вина? Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?” Нещо повече, Пеевски си прави труда да припомни “календарно”, че в годините на най-мащабната приватизация е бил непълнолетен – сиреч “без социални валенции”.

Погледнете отново неговата снимка. Ети ви го успелия човек на българския преход, чистия и честен бизнесмен, станал мултимилионер на 33 благодарение на собствените си способности и трудолюбие. Ето го, да: един от тези, дето теглят конците на сламения Орешарски, един от кукловодите, под чиито пръсти танцува Сергей Станишев и достолепната БСП. Спомняте си какъв беше залогът за неговото назначаване, нали? “Или го гласувате, или правителството пада!” – така звучеше ултиматумът на Сергей Дмитриевич към неговите целокупни и достойни депутати.

Наистина рядка птица.  И рядка наглост, бих казал. Дори и за България, където сме свикнали да виждаме какви ли не вчерашни хашлаци и подрастващи бандитчета да стават милионери за броени седмици. Виждали сме, но рядко сме били свидетели на такава свръх-грижовност като проявената към Пеевски от разни политически партии и институции в хода на стремглавата му кариера. Съдейки по нея, можем спокойно да кажем, че той не просто е успелия човек, а направо детето-чедо на прехода, отгледано в дантелени пелени.

В крайна сметка можем да разберем психологическата му травма: след като с такова усърдие и сервилност му е бил проправян път, принудата да се откаже от най-примамливата дрънкулка – шефския пост в ДАНС, му е изглеждала като върховна несправедливост. Да оставим настрана дребния факт, че ако имаше някоя и друга мозъчна гънка в повече, би се сетил, че самото определяне на това назначение като фатална грешка, както и пепелта, с която и Станишев, и Местан, и Орешарски си посипаха главите, праща по дяволите цялата патетична аргументация в това знаменито писмо.

Пеевски очевидно така и не е разбрал, че именно претенциите му да бъде “успял човек” са една от причините да бъде ненавиждан. По една много проста причина – хората, които “успяха”  в рамките на прехода, са все същия отбор юнаци – нека си спомним Николай Банев, Георги Гергов, Богомил Манчев и прочее подобни типове, всички до един свързани с БКП и/или с ДС. Дори и на техния фон обаче Пеевски стои емблематично – не на последно място защото хората виждат в негово лице второ поколение далавераджия. Те прекрасно знаят, че по тези географски ширини няма как да станеш на христова възраст мултимилионер с честен труд – особено пък във времена като днешшните, в които успешния бизнес може да просъществува единствено чрез корупционни практики и при сериозна подкрепа от страна на държавата.

Неговата светкавична кариера е концентрирана изцяло в рамикте на ХХІ век: от младежкото НДСВ до позицията на главен повелител на медийните бухалки. И е просто емблематичен пример за това как олигархията отглежда своите любими чада – и как политическите корпорации възпитават по чисто еничарски маниер своите бъдещи посредници между властта и едрия, национално безотговорен капитал.

Прочее, струва си да проследим етапите от развитието на Пеевски – поучително е. Те съставляват една верига от добронамерени жестове и изключения, която в своята съвкупност просто не може да бъде случайна. Ето някои от тях:

  1. През 2001 г. Пеевски, още 21-годишен младеж, е назначен от транспортния министър Пламен Петров за парламентарен секретар и шеф на борда  на “Пристанище Варна” ЕАД – най-голямото българско пристанище. (Да, да – същия този министър, дето играеше карти на една яхта край Монако – заедно с покойния Иван Тодоров – Доктора.) По това време Варна е вече нещо като частен град, в който всичко зависи от ТИМ – и пристанището е една от най-горещите точки на интерес от страна на трибуквената групировка. В крайна сметка обаче Пеевски бива освободен от тази си позиция поради липса на образователен ценз.
  2. През 2005 г. Пеевски започва работа в столичното следствие, въпреки че не разполага с необходимия за това назначение двугодишен стаж. покровителства го Александър Александров, шеф на следствието и близък до ДПС.
  3. Пак през 2005 г. е поканен за зам. министър в правителството на тройната коалиция – в министерството на бедствията и авариите, където титуляр е Емел Етем. Там отговаря за Държавния резерв, систематично източван в рамките на този мандат. Междувременно става член и на ведомствената комисия, която раздава лицензи за търговия с оръжие.
  4. През 2007 г. попада в центъра на огромен корупционен скандал, развихрил се в сблъсъка между бившия министър на промишлеността и енергетиката Румен Овчаров и шефа на следствието Александър Александров. Срещу Пеевски е образувано съдебно производство по обвинението, че е притискал шефа на “Булгартабак” да сключва договори с фирми, близки до ДПС. Обвинението остава без резултат – най-вече защото срещу основния свидетел Христо Лачев е заведено съдебно производство, а в офисите на “Булгартабак” се провеждат показни обиски. Своеобразният спасител на Пеевски е скандалният прокурор Роман Василев, чиято близост с банкера Цветан Василев, финансиращ зараждащата се медийна империя на Пеевски, не подлежи на съмнение. Впрочем делото срещу Христо Лачев пропада без резултат – както както всички дела на Роман Василев от последните няколко години – включително и аферата с Костинбродските бюлетини, която даде шанс на БСП и ДПС да съставят правителство, и в чийто ченгеджийски сценарий този прокурор играеше централна роля.
  5. Пеевски е отстранен от поста си в Министерския съвет на тройната коалиция с мотива, че “няма морал да бъде зам. министър” – оповестен не от друг, а лично от Сергей Станишев. Той настоява да бъде върнат на работа като следовател, но първоначално ВСС отказва, посочвайки в мотивите си, че ако Пеевски няма морал да бъде зам. министър, то той няма морал да бъде и магистрат. Казусът е отнесен към ВАС, който го решава в полза на Пеевски – и той бива възстановен на работа в столичното следствие.
  6. Само няколко седмици по-късно обаче отново напуска  - тъй като е възстановен като зам. министър в правителството на Станишев. Обосновавайки пред медиите това драматично отстъпление от предишната си позиция, министър-председателят подчертава, че прави това единствено поради настойчивото искане на ДПС.
  7. Въпреки че името му вече се среща във вестникарски публикации като участник в корупционни схеми, през 2009 г. ДПС отново го лансира като народен представител – и дори се опитва да го наложи като председател на парламентарната комисия за борба с корупцията. Предложението е отхвърлено, но зад тази кандидатура освен депутатите от ДПС застават и не малко от БСП – включително Антон Кутев, Димитър Дъбов, Емилия Масларова, Кирил Добрев, Петър Корумбашев, Румен Петков, Стефан Данаилов и други – включително днешният премиер Пламен Орешарски.
  8. През март 2013 г., след оставката на правителството на Бойко Борисов, ВСС за пореден път възстановява Пеевски като следовател. Решението предизвиква остри спорове сред магистратите.
  9. На 14 юни 2013 г. Пламен Орешарски предлага Пеевски за председател на ДАНС. Това става, след като законът за ДАНС е променен и необходимият за това назначение стаж е скъсен – за да стане възможно Пеевски да бъде избран. Дни по-късно под натиска на протестите Пеевски е принуден да се оттегли, парламентът отменя решението за неговото незначение, а Сергей Станишев и Лютфи Местан публично обявяват неговия избор за стратегичекска грешка.
  10. На 8 октомври 2013 г. Конституционният съд, сезиран с подписка от ГЕРБ, взема решение по казуса “Пеевски”, според което той остава депутат – въпреки че се е заклел пред НС като шеф на ДАНС и съответно е встъпил в длъжност – и въпреки че до този момент подобно възвръщане на статута на народен представител е допустимо само за министри, напуснали по една или друга причина своята позиция. По-късно КС отново е сезиран по казуса Пеевски – този път от Президента Росен Плевнелиев – но конституционните съдии заеха идентична позиция.

Това са само някои аспекти от официалната биография на Делян Пеевски, от които много ясно личи с какво огромно доверие се е ползвал и какви разнородни властови бонуси е получил от двете най-корумпирати български правителства в историята на прехода: това на Симеон Сасккобургготски и това на първата тройна коалиция. Освен тази официална биография обаче Пеевски има и друга, тайна биография – тази на един от крупните олигарси през последните години – и тъкмо тази тайна биография предопределя официалната.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional