Свободата днес и тук 22 Януари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой? 3. Медийната империя и нейният попечител

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 Тайната биография на Делян Пеевски е свързана с неговите позиции като основен мениджър на медийната империя, водеща се формално собственост на неговата майка – Ирен Кръстева. “Тайна” е условно казано – тъй като за работещите в неговите медии съвсе не е тайна кой коли и беси в тях, кой назначава и уволнява и кой съставя списъци с недосегаеми или нарочени за отстрелване. Самият Пеевски обаче се прави, че няма нищо общо с медийния бизнес, и внимава ангажиментите му към тези медии да нямат каквото и да било документално покритие.

Към същото се стреми и неговия основен спонсор – банкерът Цветан Василев – поне от 2009 г. насам: той пък претендира, че по никакъв начин не спонсорира медиите на Ирен Кръстева (освен за кратко TV-7, където – твърди той – бил играл посредническа роля). При това положение не ни остава нищо друго, освен да предположим, че всички тези медии (които на всичкото отгоре в по-голямата си част са губещи), са някакви саморасляци, които оцеляват благодарение на собствените си приходи – като освен това от тях се заделят достатъчно пари, за да се осигури настоящата медийна експанзия на тази групировка, абсолютно безпрецедентна в рамките на българската история.

Можем прочее и да предположим, че Ирен Кръстева е пестила от закуски, за да купува вестници и телевизии. Всъщност нейната кариера е също тъй мълниеносна – и се развива паралелно с тази на синчето й. Отправна точка, разбира се, е царското правителство, с което я свързва близкото й приятелство с Галя Дичева, говорителка на бившия цар. През 2001 г., когато Пеевски бива назначен за шеф на пристанище Варна, тя пък започва кариера в спортния сектор – като изпълнителен директор на “Олимпия”, едно от търговските дружества на ДАМС. На 26 февруари 2002 г. обаче прави рязък скок в кариерното си развитие, като става шеф на Българския спортен тотализатор. В края на 2005 г. новият председател на ДАМС Весела Лечева я отстранява – и именно оттогава Ирен Кръстева започва кариерата си като медиен собственик. Година и половена по-късно може да бъде разпозната като първостепенна сила в медийния бизнес – след като на 24 юли 2007 г. купува вестниците “Телеграф”, “Монитор” и “Новинар” – дотогава собственост на Петьо Блъсков.

Пита се – с какви пари? Може би със заплатата си като шеф на Тотото? Отговор няма. Но това е само началото. Днес вече наистина е трудно да се изброят всички медийни придобивки, с които тя само в рамките на пет години разширява своята медийна империя. Нека споменем само най-едрите: националните вестници като “Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор”, “Политика”, “Новинар”; регионални вестници като пловдивската “Марица”, благоевградския “Струма”, бургаските “Черноморски фар” и “Фактор”, великотърновската “Борба”; телевизиите TV7, Нюз 7, ББТ, The Voice; сайтовете Всеки ден, Блитц, Bnews.bg; списания като “Топ Гиър”, “Аутобилд”, “Уикенд на жената”, “Биограф” – и прочее. Плюс някъде към 70-80 процента от фирмите, които разпространяват печатни издания. Плюс ИПК “Родина” – най-голямата печатница на Балканите.

И отново: с чии пари е реализиран този огромен медиен конгломерат – толкова мащабен, че да бъде трета страна в корупционния триъгълник – редом с властта (все едно чия власт) и олигархията – и да служи като посредник при търговията с влияние помежду им, а също и като бухалка при разчистване на сметки? Очевидно някой трябва да плаща сметките на медийния концерн – и да получава блага срещу това заплащане.

Кой?

Кой е този някой е отдавна публично известно – макар че и тази персонификация е повече инструмент за придобиване и съхраняване на властови ресурси, отколкото реален техен потребител. Това е банкерът Цветан Василев, мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка.

Той, разбира се, отрича да има нещо общо. Например в отговор на запитване на OFF News от септември 2013 г. твърди, че “КТБ АД не притежава нито чрез свое дружество, нито директно процент от собствеността на TV7, както и на нито една друга медия.”

Не е ясно само защо медиите, притежавани от Ирен Кръстева и управлявани от Делян Пеевски, следват редакционна политика, която изцяло съвпада с интересите на КТБ. Нека припомним: това е банката, в която основните държавни предприятия държат своите финансови ресурси: става дума за НЕК, БЕХ, АЕЦ “Козлодуй”, “Булгаргаз” “Кинтекс” и какво ли още не. През 2010 г. след публично искане от страна на главните редактори на няколко вестника стана ясно, че КТБ държи 54% от парите на държавните дружества – вклъчително 70% от парите на тези, които са подведомствени на Министерството на индустрията и енергетиката – а именно те разполагат със значителни финансови ресурси.

Такова бе положението при ГЕРБ, такова беше и при предишната тройна коалиция, като и в двата случая Кръстева и Пеевски се грижеха за медийното спокойствие на съответните правителства – и правеха всичко възможно да компрометират техните врагове. Същото правят и сега – само че враговете са предишните им покровители.  Когато обаче президентът Росен Плевнелиев намекна за тази ненормална ситуация, а излъченото от него служебно правителство прие наредба, която забраняваше на държавните дружества да държат в една банка повече от 25% от своите капитали, последва добре синхронизирана атака срещу президента във всички подвластни на Пеевски медии – при това в подкрепа на личната атака на самия Цветан Василев, реализирана чрез чуждестранна медия.

Този синхрон едва ли би могъл да бъде случаен. Както и едва ли би могло да бъде случайно обръщането на палачинката при смяната на властта. Медиите на Пеевски нападаха Бойко Борисов, преди да дойде на власт; след това го хвалеха и превъзнасяха по начин, който би засрамил всеки професионален ибрикчия. Сега отново го ругаят – и превъзнасят низвергнатите преди това труженици от БСП – и техните политически клонинги.

Циничното е, че това преобръщане бе приемано от последните така, като че ли е в реда на нещата. В този смисъл закъснелите признания на Вежди Рашидов, изригнати от него през август 2013 г., едва ли се дължат само на изпуснати нерви:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на този лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен конфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха... Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е... Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора, и за 1000 лева всички му слугуват?”

Как, наистина? Историята мълчи, Цветан Василев отрича, Пеевски твърди, че нямал нищо общо с вестниците на мама... Но:

По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен конфорт. Това са на Доган вестници... Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вастниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.

Схемата, нарисувана от разбесувалия се ОЗ културен министър, е точна: Цветан Василев държи парите и поръчва музиката, а Пеевски е боздуганът с майка си отпред. И сигурно наистина перат едни пари – например тези на петата колона, прииждащи чрез банковата инвазия на руската ВТБ, наричана още “банката на Путин”,  която през 2013 г. придоби 10% от акциите на КТБ чрез фонда “БТВ Капитал”, чийто български клон е ръководен от финансовия министър от царското правителство Милен Велчев и неговия брат Георги. КТБ и “БТВ Капитал” впрочем си партрираха в някои от най-мащабните и успешни сделки, извършени в последните години: например при приватизацията на “Булгартабак” и поредното прекупуване на БТК.

Ако Делян Пеевски нарича себе си “успял човек”, то Цветан Василев е успял на квадрат. Поне така изглежда, ако се съди по неговите собствени приказки. В интервю пред германския всекидневник “Ханделсблат” той заявява: “Чрез конгломерата си реализирам над 10% от българския БВП. В България имам 20 000 служители, индиректно чрез участия в други предприятия над 150 000.”

Десет процента от БВП – това е наистина много. И потвърждава една пословична класация на най-влиятелните люде в България – тази на списание “Форбс” за 2013 г. В нея Цветан Василев е на първо място, второто е заето от Ахмед Доган, третото, четвъртото и петото място са за триадата на ТИМ, Сергей Станишев е чак след тях, а веднага след него е Делян Пеевски... Иначе казано, класацията за “най-влиятелният българин” изглежда така:

1. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
2. Ахмед Доган, почетен председател на ДПС
3. Иво Каменов,"Химимпорт"

  1. Мартин Митев, “Химиппорт”
  2. Тихомир Митев, “Химимпорт”
  3. Сергей Станишев, председател на БСП и президент на ПЕС
  4. Делян Пеевски, народен представител от ДПС
  5. Ивайло Мутафчиев, Първа инвестиционна банка
  1. Цеко Минев, Първа инвестиционна банка
  2. Валентин Златев, "Лукойл България"

Тази класация е най-симтоматичния документ за резултатите от българския преход. Ако трабваше да се направи Топ 10 на българите с най-висок корупционен потенциал, вероятно резултатът би бил същия. Е, може би все пак Сергей Дмитриевич би изпреварил юнаците от ТИМ: все пак беше министър-председател тъкмо когато България бе определена като най-корумпираната страна в ЕС. Но в никакъв случай не би изпреварил Доган и Цветан Василев. В сравнение с тях европейския соцлидер има още доста сол да изближе.

Но нека оставим сега Сергей Дмитриевич на мира и се съсредоточим върху следващия по ред корупционер, който му диша във врата – а именно Делян Пеевски. С казването, че е успял човек и че това не е престъпление, вероятно сте си помислили, че това понятие включва и някакви материални блага и удобства, постигнати от мамин Делян с тежък труд...

Сакън! Няма нищо такова! Ако се вгледаме в неговите имотни декларации, ще стане видно, че достиженията и успехите му имат само духовен характер, а инак е гол като пушка депутатин, даващ всичко от себе си на ползу роду. Според тези декларации той има два апартамента и къща в Иваняне, 52 756 лева в българска банка и някакъв стар „Опел“, купен за 1000 лева. Прилично за българските стендарти, но несъизмеримо примерно с имотите на Цветан Цветанов, за които медиите на Пеевски ни проглушиха ушите, че били цели шест. Прилично, само че...

Само че никой не е наясно къде всъщност живее Пеевски и каква кола кара. А когато все пак е виждан да се придвижва нанякъде, то това е с нов и модерен джип и под стриктната охрана на сюрия бодигардове – и за никакъв “Опел” не може да става и дума. Според същите имотни декларации той няма и никакво участие във фирми – освен че фигурира в управата на две сдружения – „Съюз на вестникарите и разпространение на печатни издания“ и „Спортен клуб „Левски“. И толкоз.

Дребната подробност е, че Пеевски не притежава нищо точно както и Доган няма нищо общо със сараите, в които живее – и с палатите и хотелите в Дръндар, Девин, Рибарица  и къде ли не другаде. Просто същите са вписани на името на компании, които чисто формално нямат нищо общо персонално с Доган – и какво от това, че същият примерно ги обитава постоянно или временно.

Та така е и с Пеевски. Наскоро сайтът noresharski.com публикува разследване, от което стана ясно, че Пеевски и майка му притежават цели сто недвижими имота, приснати из цяла България – в това число хотели, многоетажни сгради, къщи в Ковачевица, апартаменти къде ли не в София, офиси, бивши почивни станции, парцели и т.н. Оказа се също така, че самият Пеевски обитава цял етаж от хотел “Берлин” в Бояна, като хотелът е специално охраняван, а заемания от него етаж – допълнително озеленен, за да се намали видимостта. Тук Пеевски най-често прекарва тежките си работни делници, а иначе отдъхва във Велинград или в Ковачевица, където фамилията притежава Капсъзовите къщи. (Впрочем пребиваването му там не остава незабелязано за местните обитатели на това прекрасно село – при последното си отиване там отседнах в къща за гости, в която стопаните гледаха един огромен шопар на име Делян Пеевски.)

Разбира се, нищо от това не се води на негово име, нито пък на името на Ирен Кръстева. Цялата тази собственост, която според разследването би трябвало да струва най-малко 12,5 милиона лева (при най-песимистични оценки), е вписана на името на свързани с медийната империя компании, чиято собственост най-често не може да се проследи, тъй като се губи някъде в дебрите на ошфорния рай. Според публикациите на noresharski.com: “Имотите са концентрирани основно в две свързани фирми – „Балканска медийна компания“ ООД (собственост на Ирена Кръстева), „Алфа медия груп“ и „Диема холдинг груп“ (и двете собственост на британска компания с краен собственик офшорна фирма на Бахамите).” И да не помислите, че става дума за някакви съборетини: “Основната част от имотите са в луксозните части на столицата – Център, Докторска градина, Изток и южните квартали – и избрани части на страната като Стария град на Пловдив, Несебър, Велинград и Ковачевица.” Е – това вече наистина се казва успял човек – какъв ти Цветан Цветанов, какви пет лева...

Разбира се – и Пеевски, и Ирен Кръстева се опитаха да отрекат фактите, изнесени в това разследване. За зла чест обаче странните лични успехи на младия Пеевски направиха впечатление и извън България – в резултат на което в България пристина екип на френско-немската телевизия Arte, който се опита да заснеме част от визираните в това разследване имотни придобивки.

За смайване на журналистите обаче техният екип е проверяван и от частна охрана на хотел “Берлин”, и от полицията, а по-късно наетият от тях български оператор бива заплашван с искане да изтрие заснетите кадри. От цялата история става ясно, че полицията директно е информирала Пеевски, че телевизионен екип заснема негови имоти – а той съответно се е задействал, за да предотврати излъчването на заснетия материал.

В крайна сметка обаче има разлика между робската психика на журналистите от неговите медии и тези от една нормална и свободна страна: заснетият филм бе излъчен под заглавието “България: самотната битка срещу корупцията“ – и в него директно се казваше следното: “Стайков (главният редактор на сайта noresharski.com – б. а.)  искаше да ни покаже повече от хотела, но охраната забрани да снимаме. Избрахме друг имот на Пеевски, но там полицията прекъсна работа ни.”

Странно... Защо ли биха го направили, ако въпросните имоти наистина нямаха нищо общо с Пеевски?

Нека сега отново се върнем на основния въпрос, заради който тъй дълго се занимаваме с Делян Пеевски, заемащ седмо място в класацията на позора, изработена от списание “Форбс” – въпросът “Кой?” Кой в крайна сметка е този Пеевски?

Отговорът е и лесен, и не съвсем. Пеевски е емблематична фигура, която събира във фокуса на своята персонификация всички черти от физическия, морален и духовен облик на българския олигарх – такъв, какъвто го познаваме след пропиляния четвърт век по мърлявите пътеки на българския преход. И неговата емлбематичност е ясно видима както за омерзените българи, така и за тези, които имаха щедростта и направиха грешката да ни приемат за свои партньори. Което между впрочем много ясно личи от мониторинговия доклад на ЕК, оповестен само преди седмица, в който Пеевски е един от много малкото неназовани пряко, на все пак персонално посочени казуси, предопределящи особената критичност на целия негов текст. Там се казва например следното:

“Един от основните фактори, който влияе върху общественото възприятие на правоохранението и правосъдието, е свързан с назначенията в тях. Тези назначения фокусираха медийното и политическото внимание. Опасенията, че решенията за важни обществени назначения се вземат по непрозрачен начин и с участието на мощни икономически и политически групировки, се засилиха през изминалата година по повод назначенията на няколко високопоставени длъжности. Конкретни примери са неуспешните назначения в Конституционния съд и в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). И в двата случая кандидатите трябваше в крайна сметка да се оттеглят, но оставиха трайни съмнения относно начина, по който системата работи.”

Казано много благоприлично и засукано, наистина. Съвсем по европейски. Това което европейците не казват обаче – и което никога няма да признаят публично, защото се срамуват от собствената си недалновидност, е печалната истина, до която най-сетне са достигнали: че с идването на новото правителство на БСП, ДПС и “Атака” на власт се стигна до ситуация, при която мафията управлява България. Остава им да открият още нещо: че мафията не отсега е на власт, тя просто си върна териториите, които за кратко беше загубила след края на мандата на предишната тройна коалиция; и дори нещо повече – че мафията е била на власт по време на почти пцелия преход, тъй като си има стабилно политическо представителство в лицето на една стогодишна партия и нейните многобройни клонинги.

Добре, а как стоят нещата с вътрешния поглед? Не този на обикновения избирател, разбира се – а с погледа на тези, дето наистина знаят как изглежда българското задкулисие? Ето ви един такъв – на Татяна Дончева – съдържащ може би най-вярната и адекватна характеристика на явлението Делян Пеевски – и съответно един от доста точните отговори на въпроса “Кой?”:

“Семейство Станишеви са много близки с Делян Пеевски. Там връзките са много тесни и много финансови. Става въпрос за много пари. Моника Йосифова-Станишева има общ бизнес с Делян Пеевски и това партньорство датира от времето на НДСВ, закрепва при Тройната коалиция и процъфтява до днес. Тъкмо тя убеждава тогавашния премиер Станишев да върне на работа Пеевски, който е уволнен като заместник-министър на Емел Етем в министерството на бедствията и авариите. Помага й тогавашният съветник на Станишев Росен Карадимов, който си получава тлъста комисиона за това.”

Ето – така работи задкулисието – и така урежда нещата си българската олигархия. Кланово, битово, нагло и бездарно. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional