Свободата днес и тук 28 Октомври 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Симптомът „Атака“, антигей риториката и евроскептичната болест

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Магдалина Генова, http://nervousshark.wordpress.com/

 

През последната седмица партия „Атака“ и нейни представители изключително агресивно вкараха в общественото пространство темата за „хомосексуалистите“, като успяха да внесат за гласуване поправка в новия Наказателен кодекс, криминализираща по руски модел „манифестирането на хомосексуална ориентация“. След вота „против“ в Народното Събрание наводниха общественото пространство, и то през националната телевизия бТВ със заплахи, че нещата съвсем не са приключили. „Атака“ обеща да спира „гей изродщините“ чрез промени в поправка в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

За юридически грамотните граждани е пределно ясно, че дори подобни промени да бъдат гласувани със „за“ в парламента, впоследствие те ще бъдат отхвърлени от ВАС и КС. Това би трябвало да действа успокояващо, но за съжаление случващото се и атаките конкретно срещу ЛГБТ гражданите на Република България не са нито случайни, нито без последствия, краткосрочни и дългосрочни.

Защо точно „гей въпроса“?

Първа причина: точно тази тема е актуална покрай олимпиадата в Сочи и бойкота срещу нея от страна на държавни лидери, известни лица, активисти и обикновени граждани заради постоянното и грубо нарушаване на основни човешки права, пълзящата нацистка диктатура и конкретно заради закона, забраняващ „гей пропагандата„. Шумът по темата и обсъждането ѝ в масови медии я правят удобна за експлоатация от партии и групировки като „Атака“, виреещи върху анти-европейска, про-руска идеология, които допълнително се опитват да позиционират „нашето, традиционно“ срещу „чуждото, европейското“, докато прокарват чужди икономически и геополитически интереси.

Втора причина, при това не по-маловажна: след последните изстъпления на Волен Сидеров, лидер на“Атака“ и други народни представители, както и късното, но все пак случило се събуждане на прокуратурата, стратегията за шум в пространството и скандали трябва да намери по-безопасни води – без атаки срещу чужди дипломати, нападения над религиозни храмове, изтъпления над хора от други етноси, религии или националност и други уж необтекаеми престъпления.

Добре известно е, че в настоящия Наказателен кодекс, в член 162, който криминализира речта и престъпленията от омраза признак „сексуалност“ няма и всякакви волнодумства и изстъпления по темата няма да доведат до ново събуждане на Сотир Цацаров. КЗД няма как да е заплаха, а негодуванието от всякакви „соросоиди“ и „либерасти“ е добре дошло, за да се запълни списъка с врагове на народа.

Защо точно сега?

„Атака“ изгуби голяма част от традиционния си електорат след подкрепата за коалиция, в която е и архиврага ДПС, което е добре дошло за вече съществуващи конкуренти като НФСБ и ВМРО. По-тежка загуба обаче партията на Сидеров търпи от новата кукла на статуквото – „България без цензура“, която също се заявява като про-националистическа и популистка, което не е трудно при риториката на Бареков, заиграването с Пловдивския митрополит Николай, миграцията към партията на познати лица като Калина Крумова и подобни и символиката с розетката. Огромният риск „Атака“ да остане без евродепутати и да не влезе в следващото НС кара Волен Сидеров да отделя огромни средства за рекламни кампании, както и да търси шумни скандали отвъд ръба на закона.

Извън това и началото на олимпиадата обаче, съвсем не изглежда случайно грубото завземане на общественото пространство – скандалната законова поправка и заплахите на депутатите от партията удобно заглушават важните теми от седмицата и  месеца – референдума, предложен от президента, евродоклада, Странджа, ръста в битовата престъпност, скандала с европроекта на Моника Йосифова, люспенето в БСП, почитането на жертвите на комунистическия терор, все по-тихото искане за оставка и всичко останало. Дали Сидеров още веднъж обслужва статуквото е въпрос, който няма твърде много възможни отговори.

Последствията ще са тежки

Като оставим настрана краткосрочния шум, стреса и загубата на време с поредните идиотщини на поредния изкуствено създаден и поддържан за нечисти цели политически субект, действията на „Атака“ и подобните ѝ създават съвсем реални предпоставки за тежки последствия.

1. Евроскептицизъм – с непрекъснато повтаряни лъжи, които слагат знак на равенство между европейски и евроатлантически ценности и инцест, педофилия, разврат, гей прайдове, което е бонус към въртящите се мантри, че сме живеели по-добре преди да влезем в ЕС, че Брюксел ни налага безсмислени ограничения и пречи на икономическия ни растеж, и всичко това насред продължаваща стагнация и увеличаваща се бедност, е съвсем нормално евроскептицизмът да расте експоненциално. Това естествено ще се отрази на изборните резултати на всяка една нормална проевропейска партия, опитите за реформи в съдебната система, изисквани и от Брюксел (което няма как да стане без широка обществена подкрепа) и ще дава козове в ръцете на всяка една популистка формация.

Worst case scenario – някой прави референдум с въпрос „за“ и „против“ оставането на България в ЕС. Ако нещата продължават по същия начин, резултатът е предвидим. При това „Атака“ е само един от симптомите, а не болестта и същата риторика и действия се наблюдават и в почти всички останали партии, които дори уж да принадлежат към някое „европейско политическо семейство“, всъщност са антиевропейски по своята същност.

2. Благоприятна почва за прокарване на чужди интереси – всеки един евроскептик е вода в мелницата на руските интереси, не случайно е и вечното противопоставяне на европейските и руско-православните ценности и вярата на много хора, че ние естествено не принадлежим в западноевропейското семейство. А след като руснакът е наш брат, то и един АЕЦ, и газовият монопол, и путинските закони са нещо добро и полезно, братушките няма да ни мислят злото, я.

3. Дискриминация и престъпления от омраза - дискриминацията срещу различните в България е факт, като нещата се влошават от 2007 година насам, напоследък особено главоломно. Все повече се засилва усещането за безнаказаност, като всяко изстъпление избутва все по-далече границите на приемливо и нормално. Банализацията на речта на омразата, която вече съвсем естествено се лее през уикенда, сутрин в националната телевизия бТВ, когато гледат и деца, преповтарянето на думите и идеите в почти всички други медии, липсата на реакция от СЕМ, КЗД, прокуратура и други институции ще доведат до ескалация на насилието и омразата. Това, което някои си го позволяват в ефир, други си позволяват на улицата.

Много показателен е и факта, че основната опорна точка срещу втората окупация на СУ беше предполагаемата нехетеросексуалност на един или повече от участниците, с цел да се делегитимира протестния акт заради това, че участниците в него са негодни/недъгави/втора ръка (унтерменш) и още по-страшното е, че атаката, подхваната от всички пеевски медии като че ли постигна търсения ефект. И това е само началото.

Всяка диктатура, националсоциалистическа или фашистка има нужда от вътрешен враг, а Путин е избрал ЛГБТ хората за основен такъв (едно обяснение защо на руски). Да се пренесе това към бившите и настоящите сателити не само е напълно възможно, но всъщност вече се случва, като съдим по атаката срещу окупаторите на СУ.

Липсата на партия с позиция и активност по темата (БСП, уж член на ПЕС е про-путински настроена по темата за човешите права и вотът за поправката на НК още веднъж доказа, че тази партия не е и няма да еволюира), върховенство на закона и организирани действия за ЛГБТ права допълнително помрачава картинката.

Случващото се напоследък е сякаш от съвсем друго време и на съвсем друго географско място – усещането е за дежа вю от преди 89та, за обществен регрес и безизходица. След бърза сметка след вота по поправката гласувалите „за“, „против“, „въздържали се“ и отсъстващи в четвъртък се оказва, че против са 35%. 65% от депутатите пасивно или активно искат криминализация и затвор за „хомосексуално манифестиране“, а какво друго точно искат само мога да си представя.

Все още си отдъхваме с мисълта: „Добре че сме в ЕС“, но докога?


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional