А след Северна Корея – накъде?

 След като един български депутат благоволи да направи посещение на добра воля при сирийския президент Башар Асад, изтребващ с всички средства поверения му народ, се случи точно това, което мнозина шеговито прогнозираха: идва ред на Северна Корея. Днес това не е вече шега: България наистина се кани да си сътрудничи с въпросния политически ихтиозавър, чиито нещастни поданици следват принципите на идеологиите чучхе и сонгун.

Медиите публикуваха това съобщение под рубриката: “Невероятно, но факт”. Наистина е невероятно – или не – думата е мека. Малоумен абсурд е, който уличава България в морална сенилност и систематична управленска идиотия.

Оттук по-нататък вече наистина няма накъде. Дори сомалийските пирати са значително по-цивилизовани от управляващата шайка на Ким Чен Ун.

Но да се върнем на абсурда: на днешното си заседание Министерският съвет бил одобрил проекта на междуправителствена програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между България и... Корейската народнодемократична република. Действието на тази програма се простирало от 2014 до 2017 г.

Наистина е изумително. Самият факт, че разглеждаме като възможно сътрудничеството с най-свирепата и мракобесна комунистическа сатрапия в света, вече ни отделя радикално и категорично от нормалните държава в цивилизования свят.

Нека припомним: това е страната, която периодически заплашва света с ядрена война. Която поддържа огромна армия и строи ракети с ядрени бойни глави, за да “унищожи” съседите си от Южна Кория, а по възможност и цели капиталистически свят, начело със САЩ – и докато ги прави, корейските деца умират от глад. Страната, чиито обитатели живеят всъщност в един огромен концлагер, от който излизане няма. Страната, чийто сатрап Ким Чен Ун наскоро екзекутира чичо си Чан Сон Тхек заедно с цялото му семейство.

Безкрайно интересно е – как ли ще си сътрудничим в областта на науката,  образованието и културата? По една случайност знам как се прави последната: как работят например художниците в Пхенян. Работят в нещо като художнически фабрики, в цехове, по предварително спуснат план, с фиксирано работно време. Рисуват примерно от 7.00 до 18.00. И рисуват... какво? Ким Ир Сен, разбира се. Ким Ир Сен като малък, Ким Ир Сен сред народа, Ким Ир Сен партизанин, Ким Ир Сен пред родната си колиба и прочее такива. Понякога – за разнообразие – им поръчват Ким Чен Ир, а кнес може би вече и Ким Чен Ун. Но никога нищо друго.

Подобни принципи ли ще почерпим от тази най-тоталитарна и най-милитаризирана страна в света – в която ако случайно вождът предаде Богу дух, всички са длъжна да плачат най-безутешно в течение на седмици? Може би пък наистина няма да е зле българските художници да рисуват от сутрин до здрач Делян Пеевски, а от време на време за разтуха – Сергей Станишев?

А може би това партньорство ще бъде разширено – например в социалната сфера? Там корейците имат добри традиции – например при рождения ден на вожда властите подаряват на целия народ по едно одеало и по един чифт сандали. Какъв социален размах, а? Представете си само как някой ден ще заварите пред вратата си чифт цървули като подарък от сламения Орешарски – по случай неговия рожден ден...