Скандалът Цветанов - Пеевски: Златен шанс за промяна, ама надали

Публичната разправия - както меко "Дневник" нарече скандалната размяна на обвинения между двама народни представители - единият и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, другият - избран, но несъстоял се председател на ДАНС, потвърди от първо лице срамни обвързаности и зависимости, които ние, съдебните журналисти, знаехме и за които открай време пишем.

Това, че били регистрирани 40 посещения на Делян Пеевски в МВР по времето на Цветановото министерстване, надали учудва някого: по онова време неговите медии - за които г-н Пеевски сега  призна, бяха PR-и на управлението на ГЕРБ и конкретно на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, тъй че интезивността на визитите му при министъра-вицепремиер-зам.-шеф на ГЕРБ си е била и за двамата в реда на нещата.

С информацията си за посещенията в МВР - официално 40 на брой, а не "седем-осем", както твърди Цветанов, Пеевски обвинява в лъжа Цветанов, та покрай нея да мине за лъжа и другото твърдение на Цветанов: че е имало справка в ГДБОП срещу Борислав Сарафов, предложен по-късно от Сотир Цацаров и избран за заместник-главен прокурор. И че справката е изпратена до главния прокурор и оттам разпределена по компетентност на съответната прокуратура. И макар че това е станало, по моя информация,  през 2012 г., тоест по времето на предишния главен прокурор, твърдението на Цветанов е удар в диафрагмата на противника. На фона на който хаотичните словесни движения на Пеевски вече изглеждат като неуспешен опит да измъкне Цацаров от гъстата каша, в която го забърка.

Истинският проблем обаче е във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Докога ще мълчи ВСС?

Измъкване оттук нататък е невъзможно, поне от погледа на свободно размисляващите върху обвързаностите, които доведоха държавността до днешния й безпрецедентен срив. Колкото и да се старае Пеевски, колкото и да се дистанцира Цацаров, колкото и Бойко Борисов да замазва скандала, колкото и някои медии след замазването на Борисов да заключават бодрячески, че битката приключи с 2 на 1, измъкване няма. Защото сеирът, който изгледахме до този момент, не е проблем на Цацаров, а на управлението на съдебната система, в което независимостта й отдавна е прегазена от договорките на главни прокурори в кабинетите или извън тях с политически и всякакви други фактори. И няма никакво значение дали вярваме на Цветанов или не. И няма значение дали главният прокурор Сотир Цацаров е знаел за справката или някой я е скрил от него. Твърдението на Цветанов е само поредна илюстрация на онова, което вече сме наблюдавали - как обвързано ВСС упражнява кадровите си правомощия на най-високите нива на съдебната власт, и не сам там. Без значение дали е предишният или сегашният ВСС, той мълчи и чака да отмине бурята, въпреки че камъните реално са в неговата градина.Точно както правеше и предишният ВСС.

Фактът, че ВСС мълчи или най-много да ни разсмее утре с някоя трафаретна декларация, в която ще заяви, че е независим орган и т.н., но не дава и знак че смята да поиска проверка на твърденията от скандалната разправия, само доказва неговата зависимост.

ВСС се нуждае от радикална промяна

Предишният Висш съдебен съвет беше поставен под директната опека на Цветанов, а в сегашния мнозинството се формира по внушението на главния прокурор - установили са го всички съдебни журналисти - смея да твърдя, друг въпрос е дали пишат за това. Тази закономерност - винаги зависим ВСС, показва, че проблемът не е само в персоналния състав на съвета. Когато се постигне главният прокурор да зависи от Висшия съдебен съвет, а не решенията на ВСС да зависят от внушенията на главния прокурор, тогава може евентуално да се говори за що-годе адекватно и независимо управление на съдебната власт.

За да стане това -

политическата власт трябва да пожертва спокойствието си

което й осигурява главният прокурор, без значение кой е той, и да наруши по законодателен път комфорта му за прокарване на  фаворити - свои или неизвестно на кого, на ключови ръководни постове в съдебната система. Предстоят промени в Закона за съдебната власт и сега политическата власт има златния шанс да извърши поне една структурна промяна - да раздели ВСС на две колегии - на съдиите и на прокурорите, за да разруши изградените канали за влияние на знайни и незнайни лобита - поне над съда.

Ще бъде ли направено това?

Ще разкъсат ли Станишев и Местан обвързаностите на съдебната власт?

Не. Съпротивата отвътре - от високия етаж на съдебната власт, да се опази статуквото, ще бъде жестока и по правило задкулисна и ще намери благодатната си почва в политическата власт, която - в българските условия, е по "принцип" безотговорна, страхлива и същевременно нагла и лицемерна.

За 24 години видяхме, че българският политически "елит" е жалка клика, виждаща не по-далече от носа си, когато говори за правосъдие. А погледът до носа й диктува единствено да бъде "добре" с най-силния човек в държавата, но не и да наруши спокойствието си в името на някакво си бъдеще и някакви си граждани, които искат истинско, тоест независимо правосъдие.

Това са част от най-песимистичните размисли, които поражда скандалната размяна на обвинения между Цветанов и Пеевски и опитът на главния прокурор да се дистанцира от тях.