Свободата днес и тук 22 Януари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Самопризнания за технология на властта

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, http://www.dnevnik.bg

 

 
 
 

Скандалът "Пеевски-Цветанов" разкрива технологията на властта от най-интимна гледна точка – четиридесетте срещи на двамата говорят за траен ангажимент и интензитет на чувствата в нелегитимните отношения между медии и власт. Стана ясно, че медиен магнат е имал постоянен достъп до кабинета на вътрешния министър, че са договаряли (успешно) медийни услуги за управляващите и че са разговаряли заедно и с други висши държавни служители, като главния прокурор например. Темите на тези разговори най-вероятно не са били тривиални – били са за управление, кадрова политика и пр. Всичко това говори за съществуването на

медийно-партиен център на власт, който не може да бъде открит в конституцията

Направените самопризнания са достатъчни да сложат края на политическите кариери и на двамата участници в rendezvous-тата. Не случайно започна дистанциране от тях в съответните им политически лагери. Първо, Бойко Борисов заяви, че Цветанов сам трябва да докаже своите твърдения – ГЕРБ като партия, видите ли, не стои зад тях. Идеята тук е ясна – да се минимизират пораженията, като се твърди, че става дума за лична политика на Цветанов спрямо Пеевски, политика, за която Борисов и ГЕРБ не са знаели. Този ход е колкото разбираем, толкова и неубедителен. Разбираем е, защото самопризнанията са пряко свързани само с Цветанов; неубедителен е, защото противоречи на политическата и човешката логика – просто няма как Борисов да не е бил наясно със ситуацията. Но тепърва ще слушаме обяснения по този въпрос.

Още по-конфузна е ситуацията в лагера на сега управляващите обаче. Лютви Местан направи телевизионен опит да се дистанцира от "личните" бизнес дела на Пеевски, към които явно спадат и контактите му с Цветанов. За Местан важното в скандала е "лицемерието" на ГЕРБ, които нападат Пеевски, а са били толкова близки с него. Нещо повече, докато Пеевски открито говори за 40 срещи, Цветанов е открит само за 7-8, което според лидера на ДПС е доказателство за моралното предимство на първия. Меко казано, това е доста едностранчив прочит на случващото се. Ако е нормално двамата да се срещат често, какво значение има дали срещите са били осем или четиридесет – просто някои не са оставили трайни впечатления. Ако отношенията така или иначе не са нормални и приемливи (какъвто е случаят), защо е толкова важно, че единият си признава за по-голяма консумация?

Всички тези

риторически маневри са, за да се прикрие огромната пробойна, която зейва в и без това разклатената лодка на управляващите

Какво прави все още г-н Пеевски в средите им и как стана така, че той щеше и до днес да е шеф на ДАНС, ако не бяха избухнали масовите протести през юни? Ако властта се е упражнявала от неформална медийно-партийна структура по времето на ГЕРБ, как е възможно половината от тази структура да намери място и в управленския формат на ДПС–БСП, а и да е на път да се сдобие с директен контрол върху държавните служби за сигурност? Тези въпроси останаха заметени под красноречието на лидера на ДПС.

Но всъщност най-парадоксална е

щраусовата позицията на БСП по въпроса: мълчание сякаш скандалът "Пеевски-Цветанов" е нещо далечно, което не ги засяга

Да припомним все пак, че Станишев формално убеждаваше колегите си да гласуват за кандидатурата на Пеевски за ДАНС – БСП носи солидарна отговорност за акта на неговото назначение. Както и за продължаващото и досега коалиционно управление с него.

Този кратък анализ показва, че скандалът със самопризнанията не е просто скандал за политическата съдба на две фигури, колкото и важни да са те. Това е скандал, разкриващ дълбоки, структурни проблеми на властта в България.

Партиите у нас, а и по света са гледани с все по-голямо недоверие от избирателите: малко над 10% от хората заявяват, че им вярват. Същевременно хората формират своето мнение през медиите: у нас огромното мнозинство "вярва" на телевизиите като източник на информация (между 60-70%). В една такава среда има натиск партии и телевизии да започнат да се сливат, да възникват хибриди като "Атака" или новата формация на Бареков. Ако пазарът на медиите е монополизиран, ако конкуренцията между тях е проблематична, може да се стигне до ситуации, в които медийни магнати стават сиви кардинали, започват да диктуват политиката в страната. Скандалът "Пеевски-Цветанов" всъщност ни показва топлата връзка, честотата и характера на отношенията, които се появяват. А логиката им е проста: медийно влияние срещу управленски услуги. В крайна сметка далеч не е случайно например, че държавата толерира почти монополна ситуация в области като печатната преса и разпространението на вестници, монополът, както може да се досетите, е за тези медии, които са най-благосклонни към управлението.

Тези нелегитими отношения между власт и медии съсипват както медийната среда, така и партийната система

"Няма независими медии – всички медии обслужват корпоративния интерес, който стои зад тях". Това са твърдения, изказвани от бизнесмени с интереси в медийния сектор. С такова отношение при изострена политизация никак не е чудно, че медиите се превръщат в бухалки за саморазправа с политическия опонент. Нещо повече, при малък медиен пазар като нашия ситуацията бързо се изражда до медийна война между две-три групи, която срива изобщо идеята за качество на медийната услуга. Не случайно вече сме No. 100 по медийна свобода според "Репортери без граници".

Вредата върху партийната система е още по-голяма обаче. Очевидно е, че големите партии – като ГЕРБ и БСП – смятат, че не могат да упрвляват ефективно без "медиен комфорт" и контрол. Това обяснява опасната им близост с едни и същи медийни играчи, когато са на власт. Нещо повече, скандалът с платените тролове в БСП илюстрира тезата, че за социалистите свободна, независима медийна среда няма – всичко е въпрос на опорни точки и пари. Няма независими медии, да живее правото на по-силния! Фактът, че медийната стратегия на основни партии разчита на подобни прийоми, е покъртителен.

Най-деструктивният ефект върху партийната система е видим с

опитите на медийни групировки директно да се намесят в политическите раздавания с партии

от тв водещи и пр. В една партийна система като нашата влиянието на балансиращите партии – ДПС и други по-малки (центристки или популистки) формации, е непропорционално голямо, защото без тях не може да има мнозинство. Не е случаен опитът на силните медийни групировки да "захванат" точно такива партии. Така с най-малък ресурс се получава най-голям контрол.

В заключение скандалът "Пеевски-Цветанов" повдига отново ключовите въпроси за необходимостта от дълбоки, структурни реформи както в партийната, така и в медийната инфраструктура на страната. Проблемът при медиите са тенденциите към монополизация и политизацията им. При партиите това е прекомерната им зависимост от медийно корпоративни интереси. Хубавото на този скандал е, че проблеми, за които досега се говореше повече теоретично и абстрактно, вече може да се обсъждат на базата на самопризнания на главни действащи лица.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional