Свободата днес и тук 30 Май 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой? 7. Отписаните милиарди

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 На 27 юни 2008 г. журналистката Люба Манолова публикува разследване с показателното заглавие: “Как бяха изнесени два милиарда долара преди мораториума върху плащанията на външния дълг?” В него е цитиран Ръсел Дейвис, автор на биографична книга за Робърт Максуел. В нея се говори за документ в три екземпляра с гриф “Строго секретно”, където се дават инструкции на българските тайни служби “да координират и контролират движението на парите зад граница”. Авторката отбелязва острата реакция на Андрей Луканов по този повод – както и по отношение на твърдението, че “в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва”.

Последното обаче се оказва чиста истина. Доказана с документи, публикувани едно към едно в разследването. След сигнал до финансовия министър Иван Костов за това как в края на 1990 г. главният счетоводител на БНБ Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност, е назначена проверка на служба “Вътрешен контрол” в БНБ. Лично банкер №1 на България проф. Тодор Вълчев (разбира се, също кадър на ДС, при това с рекорден агентурен стаж) обяснява на Костов за какво става дума. Люба Манолова цитира неговите обяснения: “Действително средствата на Валутния фонд на БНБ (Българска народна банка), воден по сметка в БВТБ (Българска външнотърговска банка) са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума...Извършените плащания обаче не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение.”

При проверката на БНБ се установява, че става дума за “приключване” на сметките на банката с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари – по стари харчоне от валутния резерв на БНБ, съхраняван във БВТБ – които са направени през 1989 и 1990 г. От разследването на Манолова става ясно, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара – като основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били “средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити”. Авторката посочва копие от документ, удостоверяващ последното такова плащане – и – забележете! – това е решение на бюрото на МС да утвърди заем от 150 млн. долара за Никарагуа – като това решение е взето на 21 декеври 1989 г. – когато режимът на Тодор Живков е свален, а на власт е правителството на Луканов.

Нека само припомня: това е само месеци преди официалното обявяване на фалита на България. Следва гладната Луканова зима, когато магазините бяха празни, хората се редяха на опашка от пет сутринта за две кофички кисело мляко и за капак на всичко имаше и режим на тока. И по това време Министерския съвет на България утвърждава: 150 милиона долара за Никарагуа! Браво!

Година по-късно – на 31 декември 1990-та се утвърждават другите харчове – като извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара. Основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити. Дали българските данъкоплатци са знаели, докато са студували и гладували в зимните месеци на 1990 г. под мъдрото управление на столетницата и правителството на Андрей Луканов, че с техните пари се покриват милиардни харчове по т. н. “стокови кредити”, дадени незнайно кому – и потънали незнайно къде?

Трябва да подчертая, че това разследване е документално подплатено – включително с копие от протокола на БНБ от 9-ти декември 1990 г., което на практика официализира този грабеж – под формата на решение, според което се прекратява кореспондентската дейност на търговските банки по влогонабирането в чуждастранна валута”. Това решение е било достатъчно, за да се “отпишат” 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара от валутния резерв на фалиралата България! Върху документа ясно личи несъгласието на двама от заседаващите – единият от които е Стефан Мълзнев, които отказва да приеме това решение, тъй като – както посочва Люба Манолова – “го счита за неправомерно и противоречащо на статута на този фонд - т. е. ползването на средствата на фонда не отговаря на целите, за които са били презназначени.” Веднага след това той е отстранен от длъжност и  преназначен на длъжност зам.-директор в Софийска търговска банка – вероятно за да си мълчи.

Много интересен обаче е един дребен детайл от цялата тази фантастична история. Публикацията на Люба Манолова във в. “Демокрация” става повод жърналистката да бъде повикана пред парламентарната Комисия по корупцията в 36-тото Народно събрание. В кулоарите тя забелязва, че и други са привикани – сред които е и управителят на БНБ, проф. Тодор Вълчев. Между двамата се завързва прелюбопитен разговор, предаден от журналистката във втората част от разследването по следния начин:

- Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара?
- Но аз Ви цитирах по документи и без да споменавам името Ви, така, както Ви обещах - опитах се да обясня аз.
- В банката при мен дойде Андрей Луканов - продължи професорът. - Настоя аз да напиша и изпратя опровержение до редакцията, с настояване да се публикува!
- И какво стана?
- Обясних на господин Луканов, че не мога да сторя това, защото съм разбрал, че Вие имате копия на оригинални писма и банкови документи по случая с износа на двата милиарда.
- Как реагира на това Луканов? - нетърпеливо избързах аз да разбера резултата.
- Как? Беше много ядосан, чудеше се откъде са попаднали у Вас документите...

Можем да се досетим за причините, поради които е бил ядосан Андрей Карлович Луканов. Да изнесеш под носа на гладуващия си народ близо два милиарда долара – и едно журналистическо разследване (впрочем тръгнало от един сигнал до Иван Костов, изпратен някога от човек, който към този момент вече не е бил между живите) да се докопа до документални следи, потвърждаващи тази афера – това наистина си е голям дерт. Но на Луканов му се разминава, както винаги – тъй като проверките на БНБ по случая текат бавно – и в крайна сметка приключват чак на 4 май 1993, когато правителството на Филип Димитров е свалено, а на власт е правителството на проф. Беров – очевидния прототип на сегашното правителство на Орешарски. Тъй че аферата приключва, като резултатите биват предадени... на изпълнителният директор на БВТБ, Чавдар Кънчев – сиреч на институцията, която е съотговорна за тази пладнешка кражба.

Търсейки истината за “отписаните” милиарди, Люба Манолова анкетира банкови експерти, които предпочитат да останат анонимни (с името си отговаря единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков). Две от техните мнения са симтоматични – и показват много ясно степента на национална безотговорност при източването на държавните капитали месеци преди България да обяви фалит. Първото от тях гласи следното:

“Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени.”

Второто е още по-стряскащо:

“Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!
Да, харчили сме пари, които сме нямали. Това не е просто парадокс, а екзистенциален принцип. Това е начинът, по който битуваше българския комунизъм – и по който продължи да битува и след промените – по време на тъй наречения преход. Пример за което впрочем е сагата с банковия банкрут по време на правителството на Жан Виденов, по време на което всички дефицити се кърпят и покриват, като се пуска на пълни обороти печатницата за пари. Впрочем архитектът на тази поредна комунистическа идиотия е Румен Гечев, вицепремиер по това време; същият е на власт и днес – и е виден икономически експерт на управляващото днес мнозинство – в качеството си на заместник-председател на Комисията по икономика и туризъм.

Изводите на Манолова от това разследване са повече от песимистични. Според нея:

“В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм  – във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка – даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук.”

Да, в историята на българския комунизъм нещата винаги свършват “дотук”, замитани под миндера от услужливи правителства със скрито или открито мнозинство на бившите комунисти и техните клонинги. Нещата обаче не свършват дотук: за фантомното изчезване на цели два милиарда долара от валутния резерв на страната, непоследствено преди нейния фалит, се явяват и други свидетелства – като едно от тях просто не може да бъде пренебрегнато, тъй като принадлежи на прекия наследник на Луканов на премиерския пост – на Димитър Попов, който оглавява “правителството на надеждата”, след като Луканов бива принуден да поведе оставка. Ето и неговото свидетелство за стопяването на държавния резерв – като, разбира се, не може да се гарантира, че става дума за същите два милиарда:

”Когато поех държавата, хазната се оказа изпразнена. От края на март, до началото на декември, от резерва на държавата са изчезнали 2 милиарда и 150 милиона валутни лева... Парите са раздадени от Андрей Луканов. Като негов приемник, той не ми предаде никаква документация или наличност на пари”.

В някои от интервютата му впрочем се дават и някои впечатляващи подробности по това изчезване яко дим: той например заявява, че тези милиарди са изчезнали “през куфарчетата на Луканов”. Независимо от това дали можем да приемем тези “куфарчета”, с които стартира бизнеса си днешната олигархия,  за реалност или само като метафора за преференциалните възможности, предоставени на червените капиталисти, няма как да не признаем, че Димитър Попов е прав – всички тези фантомни изпарявания на валутния резерв на страната са само стъпка към следващото изпиране и замитане на следите – чрез “неявните фирми” на ДС, чрез пирамиди, кухи банки, кредити без покритие и дирижирани валутни курсове.

Всичко това, разбира се, става донейде хаотично и импровизирано – тъй като освен сценария на перестройката действат и частни интереси, които изкривяват картината. За да стигнем най-сетне – след близо четвърт век, до строгата и изчистена схема на днешния държавен капитализъм: парите на държавата се влагат в една частна банка, която от своя страна прави всичко необходимо и за добруването на държавните мъже, и балансите в задкулисието, и за печалбите на кукловодите, поръчали музиката за настоящия властови сценарий. 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional