В Украйна няма да е възможно повече така, както досега. Източната част и Харков може да искат възстановяване на „реда”. Севастопол може да слави убийците от „БЕРКУТ” и да ги нарича герои. Но останалите 60 % украинци и Киев въстанаха и никога няма да се примирят. Не и след десетките жертви, които дадоха. Става дума за основополагащ ценностен разлом, който е изключено да бъде запълнен или пренебрегнат. Това тепърва ще трябва да преглътнат убийците, наричащи протестиращите граждани „фашисти” и превратаджии.

            Примитивно изгодната координатна система противопоставя себе си на всички несъгласни с нея, като им лепва съответен етикет. В случая – фашисти. А тя е бяла и добра наследница на един провален експеримент. Свидни и ненакърними са й имперските представи за света и начина, по който задължително трябва да се живее. Управляваше в духа на „най-добрите” традиции, включително – като избива несъгласните с нея.

            По СNN постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин запита как ще постъпят Белият дом и Елисейският дворец, ако утре срещу тях се изправи нещо подобно.

            Ако му дадат повод, ще се изправи, че и оттатък ще мине. Но те, „подлите” демокрации не дават такъв повод. Съобразяват се с „жалките” си ценности, неразбираеми за широката славянска душа, и се вслушват в своите граждани. Зачитат индивидуалността на хората, правото им на лично мнение. И през ум не им минава да ги отстрелват като дивеч.

          Но дипломатично се разсейват, че фашизмът и комунизмът не са в двата противоположни края на координатната система. Твърде близки са си с концентрационните и трудови лагери, с презрението си към свободата на личността, с незачитането на правата и живота й, със задължителните предписания, по които да протича този живот, с изискването за покорство и послушание. С лекотата на масовите убийства.

            Конституционен ред, който се отнася така с гражданите си и за възстановяването на който претендират в Източна Украйна, не е нормален ред. Нормален може да изглежда в очите на управляващите в Сирия, Северна Корея и още някъде.

            Както не изпитвам потребност да виждам фланелки и сувенири със свастики или с лика на Хитлер, по същия начин не изпитвам потребност да виждам такива със сърпове, чукове и Сталин.

         Нюрнбергският процес осъди нацизма. Победителите и съюзниците не могат да бъдат съдени. Свободният свят не е живял зад желязна завеса. Но днес - уж след края на Студената война той отчетливо може да почувства нейния хлад. В момента Украйна раздира завесата, зад която се опитаха да я задържат. Защото там зад завесата искат все да й прожектират старите ленти - филма, от който й се гади. Затова се и опитва да сложи прът в апарата с кинолентата. Опитва се да раздере завесата в порив към своето европейско бъдеще - сред несъвършените западни демокрации, от които засега не е измислено нещо по-добро.

            Нашият филм също продължава.