Кой си ти и за какво се бориш

 „Подгответе се за успеха. Реформаторският блок ще печели всички следващи избори.” – така Меглена Кунива, един от лидерите на въпросния Реформаторски блок – и евентуален водач на неговата листа за евроизборите, прогнозира успеха на своята политическа формация.

Да, да, знам, така се говори пред съмишленици преди избори. Така се нахъсват бъдещите активисти при тежката изборна битка, в които шансовете за успех далеч не са сигурни. Въпреки това обаче изразената с тези думи претенция звучи малко наивно и – простете – смешно. Толкова смешно, колкото претенцията на Дудука Бареков да управлява два мандата България.

Това, което не е смещно обаче, е свързано с въпроса, за който и досега няма отговор: какво смята да прави Реформаторския блок, ако успее все пак да прескочи изборната бариера на бъдещите парламентарни избори – след провала си на изборите за Европарламент.

Не искам да провокирам никого. И искам най-приятелски да предупредя Радан Кънев – евролиста начело с Меглена Кунева е провал. Хората биха преглътнали по-лесно дори безличния  Светослав Малинов, отколкото нея. Най-малкото защото продължаващите вече десет месеца протести породиха у тях гражданско самочувствие и изостриха усета им за морален фалш, нетърпимостта им към подмяната. А точно този усет и тази нетърпимост се сблъскват при реализирания от Реформаторския блок коалиционно-компромисен жест: да претендираш, це искаш да върнеш България на гражданите, а да им пробутваш като водач на листата на евроизборите бивш министър от правителството на първата тройна коалиция, оглавявано от Сергей Станишев.

И не ми отговаряйте, че това нямало значение, че тя била заемала този пост твърде кратко, че била еврокомисар, че имала огромни заслуги за приемането на България в ЕС и прочее басни. Извинете, но тук става дума за най-порочното и корумпирано правителство в историята на прехода, и за една много специфична „коалиционна култура”, чиито градивни принципи са моралното безразличие и изваждането на всички възможни ресурси на политическата сергия – за алъш-вериш в името на властта. Когато се съгласиш да бъдеш министър в едно такова правителство – защото никой не може да те принуди да направиш такъв избор, това означава, че вече си приел тези принципи като свои – и че твоята съвест вече работи по принципа 3-5-8.

И пак извинете – ама за какви по-точно заслуги става дума? За договореното съгласие относно спирането на четирите блока в АЕЦ „Козлодуй” ли? Или за добре защитените интереси на една френска банка в българската енергетика?

Всичко това е толкова добре известно, че дори не е интересно. Тревожното е, че изглежда се е случило отдавна очакваното: Меглена Кунева се е качила на главата на Радан Кънев – и диктува условията под заплахата, че ако не стане нейната, ще напусне Реформаторския блок. И че за зла чест в момента интересите й съвпадат с тези на Иван Костов, който прави всичко възможно да предотврати шанса за голямо дясно обединение срещу проруския режим на БСП и ДПС – плюс разните дудуци и националистически гарнитури.

И в резултат от всичко това: настоящата малоумна мантра за това как Реформаторския блок щял да спечели всички избори отсега нататък и во век и веков. И как щял да победи и старите победители, и новите лъжепобедители – респективно: и БСП, и ГЕРБ, грижливо положени в един кюп. Всичко това с настоящите 5 или 6 процента електорален капитал.

Смешно. По Барековски смешно. И все пак тъжно – защото Бареков е наемен шут, а от Реформаторския блок се очакваше да бъде сериозна и консервативна сила. При това положение няма да бъде. Ще похарчи ресурсите си на изборите за европарламент – и няма да вкара не четири, а дори и един депутат.

Лошото е, че от тези избори зависи много. От техния резултат например зависи ще остане ли на власт правителството на сламения Орешарски или не. Също: ще има ли предсрочни парламентарни избори или не. И ще се разцепи ли окончателно БСП – или не. А когато с нелепи претенции се прахосват избирателни гласове, се стига до ситуацията при изборите от 1991 г., когато благодарение на разни СДС-та с тирета, които тъй и не влязоха в парламента, но изядоха цели седем процента от гласовете на десните избиратели, се стигна до това синята партия да победи, но да не получи парламентарно мнозинство, което в перспектива доведе до Боянските ливади, до разните депесарски шутове и леви завои, които струваха на България стопиране на тъй насъщните реформи и оставане на опашката на страните от бившия Източен блок.

Затова си позволявам много настойчиво да попитам: какво по-точно възнамерява да прави Реформаторския блок, ако случайно попадне в следващия парламент? Защото от думите на Иван Костов за това колко немислимо било единодействието с ГЕРБ, от мантрите на Меглена Кунева и от увъртането на Радан Кънев, който от ден на ден придобива все по-сламена и по-сламена природа – от всичко това излиза, че Реформаторския блок няма да участва в дясно коалиционно правителство, което трайно да отстрани комунистите от властта и да преориентира България от Евразия към цивилизована Европа.

А щом няма да участва, тогава е редно да даде честен отговор – в какво ще участва – като по-уместна и по-достойна мисия? В коалиция с БСП? С ДПС? Или и с двете – на мястото на Атака? Или може би с Дудука Бареков? Или с никого – ще стои като демократична опозиционна брошка – след като подари властта на поредната тройна коалиция заради своя чистофайнически отказ да участва задено с ГЕРБ в естествения контекст на ЕНП, към чието голямо семейство иначе принадлежат и двете формации?

Прочее, ако за новата тройна коалиция най-актуален е въпросът „Кой?”, то същият важи и тук – но в малко по-различен контекст. Примерно Ботевския: „Кой си ти и за какво се бориш, мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли...”