Несходството в характерите в президентството прерасна в тиха война

Какво се случва зад дебелите стени на "Дондуков" 2? Този въпрос си задават мнозина, откакто вицепрезидентът Маргарита Попова зачести с "особените" си мнения по актуални въпроси, разминаващи се с официалната позиция на президента Росен Плевнелиев. Последният случай датира от края на януари, когато държавният глава обяви намерението си да предизвика референдум по три изборни въпроса - за мажоритарния вот, за задължителното и за електронното гласуване. Коментарът на вицето по този повод бе повече от унищожителен, макар и издържан във висок юридически наратив. В него се съдържаше недвусмислен упрек към Плевнелиев, че се опитва чрез задължителни норми да възкреси загнилата ни демокрация, при това без никакви предварителни дискусии и консултации. Имаше и намек, че искането за задължително гласуване е в разрез с конституцията. С други думи - позицията й се доближаваше повече до тази на премиера Пламен Орешарски, който описа предложението на президента като



гонитба на черна котка в тъмна стая



Седмица преди това имаше подобен конфуз. Докато президентската двойка отчиташе дейността си за първите две години от мандата, Попова оспори замисъла на Плевнелиев да свика КСНС за еврофондовете и предложи съветът да бъде свикан по далеч по-сериозната, поне според вицето, тема - за незаконните подслушвания, които рушат демократичните устои на държавата. Президентът преглътна пряката намеса в работата му и реализира собствената си инициатива, но неприятното чувство за дълбок разрив между него и подгласничката му остана.

Още щом влетяха на политическата сцена, Росен Плевнелиев и Маргарита Попова изглеждаха като абитуриент, придружен от своята класна.



Пролича си видимо несходство в характерите



Дилетантският възторг на президента контрастираше с нормативното менторство на бившата прокурорка. Най-малкото ролите изглеждаха разменени. Познавачката на законите бе определена за епизодичната роля, докато главната бе поверена на натуршчик с капацитет да изиграе най-много домоуправител. Суровото изражение на Попова често търсеше да компенсира неуместно широката усмивка на Плевнелиев, но по конституция двамата са тандем, в който вицето няма думата. Ако ли пък настоява да я има, това обикновено завършва с оставка.

Така през 1993 г., само година след избирането й, вицепрезидентът Блага Димитрова се разграничи с оставка от тогавашния държавен глава Желю Желев след критиките му срещу премиера Филип Димитров, довели до разкол в СДС и падането на кабинета - скандал, останал известен в историята на прехода като "Боянските ливади".



Срещу какво негодува Маргарита Попова?



Възможно е несъответствието между квалификацията и поста да поражда у нея чувство на неудовлетвореност. Още повече че Попова се ползва с реномето на властна и разпоредителна жена. Това би било по-невинното, психологическо обяснение на "схизмата". Но отвъд психоанализата може да има и друго, чисто политическо обяснение за разкола между президент и вице. Очевидно Маргарита Попова не споделя подкрепата на държавния глава за антиправителствените протести. Докато Плевнелиев се въодушевяваше от силата на гражданското общество и снемаше доверието си от кабинета "Орешарски", тя бе далеч по-сдържана. Поведението й бе изтълкувано като подкрепа за правителството. "В крайна сметка ние сме провели едни избори, които бяха признати за легитимни, за проведени демократично, процедурата бе призната от Конституционния съд. Това означава, че българските граждани трябва да израснат на висотата да чуят избраните от тях политически представители", коментира Попова в интервю за в. "Преса" миналия септември. В резултат контрапротестиращите дори я поискаха за президент.

Не е ясно доколко своенравието й има връзка с прокрадналите се в медиите информации, че



Попова е в списъка на подслушваните от Цветан Цветанов политици



В подобни ситуации всичко става много лично. Но явно има огън зад този дим, след като опитната правистка си позволи да квалифицира случая като "мерзка работа". Ако се съди по тефтерчето на Филип Златанов, президентът изглежда е бил под особения надзор на И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. Възможно е и Маргарита Попова да не е убегнала на схемата. Нищо чудно тъкмо затова да настоява КСНС да обсъди проблема с подслушванията.

Има и друга връзка, която изплува покрай Попова. Тя е в роднински отношения с Лиляна Танчева, майката на депутата отцепник от ГЕРБ Светлин Танчев, която пък, от своя страна, е леля на зам. главния прокурор Борислав Сарафов. Дъщерята на вицепрезидента е омъжена за другия син на Танчева - Евгени. Тъкмо тези роднински връзки засяга сигналът до главна прокуратура, който Цветан Цветанов твърди, че е подал срещу Сарафов. Според неофициална информация зам. главният прокурор е оказал натиск да се прекрати разследване за данъчни злоупотреби срещу леля му Лиляна Танчева. Тези обстоятелства имат значение само дотолкова, доколкото изясняват



топлата връзка между Попова и зам. главния прокурор



При предишния пик на медийната кампания срещу Плевнелиев Софийската градска прокуратура по негово настояване започна данъчни ревизии на него, семейството му, фирмите, в които е участвал, и хора, с които е бил съдружник през годините. Някои от тях захраниха компроматната война, която управляващите подеха срещу държавния глава за офшорки и незаконни плащания на имоти в Гърция. Атаката, която бе проведена с посредничеството на услужливия политик Николай Бареков и медиите на Делян Пеевски, поутихна, но лесно може да бъде възпламенена отново. Особено след сигнала, внесен в прокуратурата срещу Пеевски, Бареков, Цветан Василев и Ирена Кръстева. Несполучилият шеф на ДАНС вече се закани да разкрие как точно Плевнелиев е бил избран за президент с намеци за изборни манипулации. От два дни думата "импийчмънт" е водеща и за Бареков.

Не е ясно на чия страна е вицепрезидентът в тази война, която по странен начин съвпадна с дистанцирането й от Плевнелиев. Не е изключено "контрапрезидентът", както журналистите шеговито титулуват Попова, да таи амбиции за ролята на титуляр, в случай че кампанията срещу Плевнелиев успее. А може и да е част от сценария за "сплашване", който цели да постави президента в пълна изолация и да му подскаже, че е добре да се съобразява с някои реалности.

Впрочем отговора дава самият президент: "Ожесточената кампания срещу президента има за цел да го направи удобен и да изпълнява указанията на някой трети задкулисен играч или в противен случай максимално да го дискредитира".