АМЕРИКА, ПУТИН И КОМПЛЕКСА ЗА МАЛОЦЕННОСТ

 Само преди два дни Рон Форниър в «Нашънъл Джърнъл» пише следното:

«През юни 2001 Джордж Буш и Владимир Путин проведоха първата си пресконференция заедно в Словения. Там аз попитах  Буш:

- Това ли е човека, на който могат да вярват американците?

- Да – каза той. – Аз погледнах в очите му и го намирам за много откровен и заслужаващ доверие. Ние имахме много добър диалог и аз успях да го разбера душевно – човек дълбоко отдаден на страната си и на нейните интереси... Не бих го поканил в ранчото ми, ако не му вярвах!

Докато Буш говореше, Путин беше втренчил погледа си в мен с такива студени очички, че аз си помислих дали такива не са били очите, които жертвите на Студената война са виждали за последен път».

Само дни след пресконференцията сенаторът Джон Макейн заявява: «И аз погледнах в очите му, но видях там КГБ!» Путин е имал малко шансове да избудалка ветерана от виетнамската война Джон Макейн.

От тая първа пресконференция са минали вече 13 години – достатъчно, за да могат американците да разберат, че Путин ги баламосва.

Много американци показват политически наивитет, обикновено характерен за свободни и проспериращи страни или такива, които не са яли попарата на Русия. Случаят с Америка и Русия обаче си има своите особености. Изобилието, на което се радва американското общество е нещо, което руснаците са разбрали още след болшевишкия преврат в 1917 година, когато в последвалия го глад на гражданската война те пращат огромни количества царевица и спасяват милиони хора. Троцки и Ленин през цялото време се държат с подозрение към тях да не би да повлияят идеологически на населението.

На това изобилие, което продължава и днес, руснаците (или поне тия, които са го видели) завиждат. Завистта е разяждащо чувство, но то не идва само от изненадата, че такъв живот може да има изобщо.

Много българи  не си дават сметка, че за целия период на комунистическия режим Русия е била доминирана от бабаитски русо-центризъм. С други думи, Русия като център на вселената. България също е травматизирала населението си чрез пропагандата от подобни убеждения, като например превъзходството на соцалистическия строй над всички останали, неминуемото отмиране на упадъчния капитализъм и заместването му с комунизъм, чийто пример и знаме за всички народи е Съветска Русия, технически напредък, какъвто разкъсваното от противоречия капиталистическо общество не може никога да постигне, окаяното състояние на работническата класа при капитализма, класовия антагонизъм и т.н.

Създателите на тая «Съветска Русия над всички» са Ленин и Сталин. Затова е любопитно да видим какво е видял по време на Втората Световна война американецът Джон Дийн, наблюдателят за американската помощ на СССР.

Като съюзник той е имал възможност в определени граници да пътува до фронта и да наблюдава как се използват огромните доставки на оръжия, транспортни средства и храни от Америка за СССР. В контактите си с обикновените войници той получава възторжени комплименти за всекидневните дажби питателна храна. За страна като Русия, известна с отчайваща храна и напитки, пакетираните дажби и консерви за руския войник са манна небесна. На офицерско ниво обаче той получава студено и почти враждебно отношение – явен признак за предварителен инструктаж и  страх от пропагандния ефект на чуждото.

Навсякъде по фронтовете в Русия американските камиони, командни коли и джипове (350,000) поемат тежестта на снабдяването с припаси и храни, за да може фронтовата линия да се мести по-бързо на запад. Когато започват бомбардировките над Германия от авиациите на САЩ и Великобритания, с Русия е постигнато разбирателство да бъде построено летище зад руския фронт, за да могат американски самолети да скъсяват разстоянието за зареждане. Пред Червената армия се открива невиждана картина на ефикасност когато американците монтират за дни преносими сглобяеми аеродруми с модулирани складове и транспорт, дори и блестяща  пожарна машина, поверена на местен войник, който от любов  лъска всеки ден никела й и дори спи в нея.

Очите на висшето командване обаче остават в самолета Д-3 (Дъглас 3), известен като работното добиче на войната, използван за транспорт, десантни операции и за цивилни нужди. На края на войната американците оставят известен брой в Русия, които руснаците използват за гражданската си авиация. Същият самолет поставя основите и на българския граждански аерофлот.

Оказва се обаче, че американците далеч не са премислили възможностите на Русия да поеме огромния поток от всестранна помощ и  Джон Дийн свидетелства как огромни количества машини, части и екипировка гният в калта и студа още преди да са разопаковани.

Той с тъга си спомня, че никога не е чул нито дума за благодарност за нищо.

От своя страна избягалия на Запад съветски инженер Виктор Кравченко разказва как случайно попада в Москва в един огромен склад, претъпкан с американски храни за висшето съветско командване, включително пушени бутове, шунки и салами, десерти и дори тропически плодове, охраняван от специални военни части.

Путин, чиито пристрастия към сталинизма и величието на Русия вече са извън съмнение за когото и да е, за годините на неговото царстване е бил изправен пред още по-голямото изобилие и технически напредък на днешна Америка, която той традиционно по сталински тайно ненавижда. Обикновено ненавиждат Америка ония, които й завиждат.

От време на време обаче ще чуете от него или от близките му кагебисти смразяващо кръвта откровение, сравнимо в омразата си само с изявите на Хитлер. Такава например е заканата му, че той ще разруши американската финансова система и ще я замести с нова. Това показва не само безпомощност и финансова неграмотност, но и неизлечим вражески анти-американизъм.

Още в 1948 американският вестник «Пуебло Индикейтър» прави следното наблюдение: «Тук трябва да отбележим висшите руски среди, тоест лидерите, партийната номенклатура и тайната полиция. Те мразят Америка до непоносимост. Държането им е толкова крайно, че изглежда нереално. То изглежда е породено повече от политическата пропаганда, отколкото от нормални човешки емоции!»

Българите, заблеяни около какафонията на своята заквасена с руска мая правителствена върхушка, не си дават сметка до каква степен е стигнала антиамериканската параноя в царството на Путин. Освен това членството на България в семейството на европейските народи и НАТО им спестява огромната антиамериканска пропаганда в стила на Студената война, която и днес продължава в Русия.

Мащабите и посоките, по които се движи путинската пропаганда, са следните:

ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛОНИАЛИЗЪМ И ПАРАЗИТИЗЪМ –

През август 2011 Путин (тогава премиер) обвинява САЩ, че живеят като паразит от световната икономика и монопола на  долара;

Също тогава депутатът Евгений Фьодоров заявява, че САЩ от десетки години нарушават руския соверенитет и че Русия безсрамно плаща данък на тази «империя». В 2012 същия депутат предлага да  се гласува закон, който да забрани обръщането на печалбите от петрола в долари. (Това и досега не е станало, а руските държавни авоари са в долари и се изчисляват на 48.5%) Отделно е широкото използване на долара в ежедневния живот и изнесените 600 милиарда долара, в повечето случаи в американски и английски банки.)

ИНФОРМАЦИОННА ВОЙНА –

В Русия е широко разпространено мнението, че Западът (преди всичко САЩ и Англия) водят информационна война срещу Русия с цел да я дискредитират пред света. Известният журналист и водещ на ТВ-шоу Аркадий Мамонтов например твърди, че изявите на Пуси Райат в катедралата на Светия Спасител са нищо друго, освен оркестрирана информационна акция срещу Русия с цел дискредитирането на руската църква и държава.

Друго широко разпространено мнение в днешна Русия е очакващото се всеки момент разпадане на САЩ. Известният политически набюдател и бивш агент на КГБ Игор Панарин например твърди, че много скоро САЩ ще престанат да съществуват. В книгата си «Крахът на долара и разпадането на САЩ» той твърди, че след разпадането на САЩ Русия ще възобнови своя предишен статут на световен лидер и ще включи отново предишните съветски републики под своята власт на базата на Евразийски съюз.

От своя страна членът на Федералния съвет на партията «Акция» Максим Калашников, известен и като  журналист, ни убеждава, че Съединените щати ще се разпаднат на 4 до шест отделни държави.

Директорът на комисията за разпространение на пресата Александър Оскин е убеден, че разпадането на САЩ е неизбежно. Той вярва, че САЩ са разкъсвани от ужасни напрежения между бели и цветни, християни и мюсюлмани, бедни и богати, отделно от нарушаването на човешките права, което води до процес на разпадане и САЩ ще бъдат разбити на парчета.   

БИОЛОГИЧНА, МЕТЕОРОЛОГИЧНА И ДРУГА НЕКОНВЕНЦИОНАЛНА ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ –

Главния здравен инспектор на Руската Федерация Генади Онишченко в 2013 година обвини САЩ че води биолгогична война срещу Русия. Според него биологичната лаборатория в Грузия, построена с помощта на САЩ, «има нападателен военно-биологичен потенциал». Преди това друг висш руски администратор заявява, че епидемията от свински грип е планиран саботаж в същата тази лаборатория.

Комплексът за малоценност на Путин изпъкна особено релефно когато станаха публични плановете му да търси военни бази по целия свят. За него очевидно не е достатъчно да царува над най-голямата територия на земята и амбициите му излизат далеч извън нея. Него го мъчи географската неизбежност че достъпът на руския военноморски флот до световните океани минава през три тесни и крайно уязвими пролива. От там и вечното убеждение на руснаците и напълно в традициите на сталинизма, че страната им е фактически обсадена. Най-добър израз на тия амбиции дава Константин Риков, депутат-путинист и кагебист от новото поколение, който заявява: «Ние ще помагаме на Китай и ще развиваме нашия военно-морски флот, за да можем когато му дойде времето да ограничим Америка такава, каквато е – един остров».

Да се надяваме, че няма българи които си въобразяват, че путинския сталинизъм не съществува в България. Достатъчно е да си спомним как комунистическия бабаит Румен Петков неотдавна избълва публично непростими вулгарности срещу посланика на САЩ Джеймс Уорлик, защото не му издаде виза за САЩ. И това пред ехидната, но мълчалива усмивчица на тогавашния президент Гоце Първанов.

Веднъж загнездена в душата им, мечтата на руснаците да владеят света няма да умре така лесно. И това в страна, в която по-голямата част от населението не е виждало четка за зъби, да не говорим за тоалетна хартия и топла вода.