Свободата днес и тук 04 Юни 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Осколките от Крим

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илин Станев, Огнян Георгиев, Капитал

За България международните кризи по нашите граници рядко имат пряк ефект, но за сметка на това непреките резултати отекват с години. Югоембаргото беше един от крайъгълните камъни в основите на модерната българска организирана престъпност. По-късно благодарение на адекватна политика по време на косовската криза България си гарантира членство в НАТО и старт на преговори за влизане в Европейския съюз.

Сега с изключение на хипотетичната заплаха за прекъсване на газовите доставки кризата в Украйна на пръв поглед няма да има сериозни последици за България. Освен ако, разбира се не се стигне до открити военни действия (виж текста). Но косвените ефекти вероятно ще се почустват съвсем скоро.

Досега проектът за "Южен поток" беше стратегически за по-голямата игра на Москва в натиска срещу Украйна и налагането на "Газпром" като незаобиколим играч на европейския газов пазар. След последните няколко седмици може да се каже, че газопроводът става жизненоважен за Кремъл. Ако до този момент той беше по-скоро хипотетична заплаха срещу Киев, отсега нататък ще бъде активно оръжие.

Съответно, ако досега е имало натиск или съблазняване към България да приеме газовата инфраструктура на собствена територия, отсега нататък пресата върху София ще нарасне значително. Колко важна ще е България изцяло ще зависи от хода на събитията в Украйна. Но едно е ясно: ако Путин може така лесно да изпрати в Крим незнайни воини, вместо да използва някое от многото други налични средства на натиск, това е сигнал, че оттук насетне играта винаги може да загрубее.

Окото на Москва няма да е единственото, което ще се фокусира върху София. Действията на българските политици ще бъдат наблюдавани под лупа и от Брюксел. Досега преговорите на България с "Газпром" не предизвикваха "ода на радостта" у еврократите (за което са виновни поне три правителства), а и българският данъкоплатец не може да бъде особено щастлив от оскъпяването и разтегляне на срока за изплащане на "Южен поток".

Сега обаче всяка отстъпка към руската компания и увъртане от европейските енергийни закони, независимо дали е в полза на България, ще припомни фразата от 2006 г. на руския посланик към ЕС Владимир Чижов, че се надява София да бъде руският троянски кон в ЕС.

Кризата обаче може да има и положителен ефект, ако накара Брюксел да започне да оказва повече натиск върху София за провеждане на реформи в енергетиката, съдебната система и сектора за сигурност.

Лош Путин, лош Путин...

Към момента реакцията на Европейския съюз по-скоро прилича на мърморене, като родител, който умира да нашамари съседското дете, но това му се струва невъзпитано и някак си прекалено (пък и съседите май крият бухалка зад вратата). След като поредица външни министри на европейски страни се изправяха пред хората, протестиращи срещу режима на Виктор Янукович и ги призоваваха да се борят за своята свобода, когато тази свобода се оказа под дулата на руското оръжие, Брюксел се оказа неподготвен и влезе в заседание (виж повече тук).

Как ще се развият събитията в Крим остава неясно. Референдумът за независимост, който ще се проведе в присъствието на руската армия, надали ще бъде признат от някого и остава неясно дали Путин ще реши да анексира окончателно територията, или ще я върне на украинците срещу неизвестно количество отстъпки. Нито САЩ, нито ЕС могат или искат да обещаят това, което иска Путин - Украйна не само никога да не влиза в НАТО, но и Европа да има ограничено влияние.

Новото украинско правителство със сигурност върви в обратната посока и иска максимално бързо да подпише споразумение с ЕС, което ще разгневи още повече Русия, защото ще значи край на идеята за Евразийски съюз с Украйна. Дори към момента да не се чуват изстрели, този геополитически шах още изглежда способен да взриви региона, тъй като на карта е заложено прекалено много за всички страни.

И двете страни са заинтересувани да запазят фундамента в техните икономически взаимоотношения - ЕС иска стабилен внос на петрол и газ, Русия иска инвестиции от Западна Европа, смята Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация "Наука и политика".

Така че едва ли някой ще натисне голямото червено копче. Но ако все пак Европа и САЩ решат да наложат санкции на Русия, това ще има унищожителен ефект за руската икономика. Близо 50% от бюджетните приходи на Руската федерация се формират на базата на данъци от продажбите на газ, петрол, въглища, руди и метали (само България е внесла през миналата година петрол и газ на стойност 9 млрд. лв.).

Ако ЕС замрази само вноса на газ, Русия ще загуби 100 млрд. евро годишно, или една пета от приходите си от износ, изчислява Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство. Седемдесет и пет процента от нейния износ за ЕС са в графата минерални горива, но те са едва 30% от потреблението в Европа. В България, разбира се, ситуацията е друга и страната спешно ще трябва да търси външен доставчик на втечнен газ (което не е невъзможно, макар и да е скъпо).

Ответните мерки също ще бъдат болезнени, тъй като 7% от експорта на ЕС (през 2011 г.) са отивали към Русия. Но за разлика от Русия Европа има гъвкавост, тъй като износът й не е съсредоточен само в една група стоки.

Дали този фундамент ще остане непокътнат зависи най-вече от събитията вътре в самата Украйна. Част от дошлите на власт опозиционери в Киев трудно могат да бъдат определени като чисти и неопетнени борци за демокрация (Юлия Тимошенко, известна като газовата принцеса, е повече от позната фигура в украинския преход).

Както стана ясно от изтеклия разговор между естонския външен министър Урмас Пает и върховния представител на ЕС в областта на външната политика Катрин Аштън, Брюксел не си прави илюзии за това. Пает казва, че ситуацията в Украйна е доста тъжна и именно за това ЕС трябва да побърза с помощта и да предизвика колкото се може по-бързо избори. При всеобщо гласуване най-радикалните елементи от улицата просто ще бъдат маргинализирани, смята Кадри Лийк от Европейския съвет по външна политика.

Според Пьотр Бураш от същата организация обаче действията на Русия са насочени именно към делегитимиране на новия елит, чиято база и бездруго е доста слаба, и това ще е опасен сценарий. Така мисли и руският политолог и бивш съветник на Путин Глеб Павловский. В интервю за "Ехо Москвы" той казва, че след идването на руската армия всички умерени сили в украинската политика изглеждат смешни и това може да поднесе лоша изненада не само за ЕС, но и за Русия. "След влизането на Русия веднага се появиха нестабилности там, където ги нямаше. Защото Украйна е сбор от слаби сили, там няма никой наистина силен."

Ако във властта надделеят политици като Тимошенко, може да се получи странна ситуация, при която и Москва да е доволна (защото Путин може да прави бизнес с нея), и Брюксел да си отдъхне (защото е позната величина). Но това едва ли ще доведе до сериозни промени в Украйна и нищо чудно протестите да продължат. Така че ако има надежда за някакъв положителен изход, той е ЕС да успее да оркестрира коалиция, която да удържи страната цяла, а Путин доволен. Нещо, което е доста трудно.

Как и защо правителството реагира така

В цялата тази каша българското правителство бе хванато в лош момент (както обикновено междувпрочем). Кабинетът на Пламен Орешарски прекара няколко месеца под непрекъснати викове на хиляди хора по софийските улици и протестите в Киев не бяха удобна тема за кабинета. Само преди месец Пламен Орешарски беше на гости на Владимир Путин за откриването на игрите в Сочи и беше поставен на една маса с Виктор Янукович, който малко след това избяга от Украйна.

Проправителствените медии се скъсваха да обясняват как начело на протестите на Майдана са неофашисти и антисемити и сега гузно отбелязват руската окупация на Крим. Но пък спор с Русия е последното, което е нужно в момента на правителството, защото опитът сочи, че повечето такива спорове завършват неприятно за управляващите тук.

Най-любопитно беше няколкодневното мълчание на председателя на БСП Сергей Станишев, докато накрая не се изказа в съответствие с европейската линия, но като лидер на Партията на европейските социалисти.

На този фон външният министър Кристиан Вигенин показа удивителна адекватност и реагира бързо. Външното министерство на 1 март обяви, че настоява да не бъдат предприемани дейности за нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Когато сподели тази позиция на фейсбук страницата си, министър Вигенин получи подобаващо порицание от десетките твърди соцфенове.

"Вигенин, по-добре да идеш в Москва другия път като приятел, не като враг", съветваше един от тях. Това показа ясно, че сред доста от електората на БСП противопоставяне на Русия въобще не е популярна тема. Когато малко по-късно Вигенин замина за Киев, за да се срещне с новото временно управление и с българите в Одеса, това разделение стана още по-явно. ДПС и БСП го обвиниха, че не изразява държавната позиция, а председателят на комисията по отбрана Янко Янков (ДПС) заяви дори, че срещите на Вигенин легитимират "фигури като властимащи" и не можело да се взима по такъв начин властта.

"Русия е монополист на енергийния пазар и ние имаме определени договорености и зависимости, с които трябва да се съобразяваме", допълни още Янков. Този необичаен опит да се наложи мнение от страна на партиите над правителството във външната политика беше точно по опорните точки на Русия, която твърди, че в Киев има нелегитимна власт, и сложи отново в едно русло ДПС, БСП и "Атака" (вижте повече на стр. 16).

Той за щастие обаче бързо бе туширан, а Вигенин посочи, че настоящото правителство на Украйна е избрано от законния парламент на страната, а предишното е подало оставка още преди време. От своя страна Орешарски се срещна с новия украински премиер в Брюксел по-малко от месец след като бе седял на масата на Янукович. Част от причините за тази бърза промяна в позицията може да са дължи на осъзнаването, че идва нов вододел в политиката спрямо Русия и България ще бъде една от наблюдаваните отблизо - и от Москва, и от Брюксел.

Това разминаване може да има няколко причини. Жлъчта на Станишев и най-близкото му обкръжение към протестите правят така, че всяка дума срещу руската инвазия в Крим излиза от устата му изключително трудно. Но действията на неговото най-близко протеже Вигенин всъщност правят това, което той самият не може към момента. Не е тайна, че Станишев вижда своето бъдеще по европейските подиуми, а не по московските форуми за славянско братство.

Самият той още като премиер беше в конфликт с проруското крило в партията (а Владимир Путин на два пъти съвсем демонстративно го накара да чака пред вратата му). Сега обаче именно това крило набира сила през АБВ - формацията на бившия президент Георги Първанов, в самата БСП има брожения, предизвикани от загърбването от новото правителство на АЕЦ "Белене".

Решаващият фактор обаче е икономически - започването на строителството на "Южен поток". Основният бизнес и медиен гръб на кабинета, олицетворяван от Делян Пеевски, вижда бъдещата си сигурност в интегрирането в няколко големи проекта, един от които е "Южен поток".

Газопроводът е на стойност 3.5. млрд. евро, а в близките седмици ще бъде избран основният изпълнител на тръбата. Предположенията са, че това ще бъде консорциум начело с руската "Стройтрансгаз" и пет български фирми, като основен играч сред последните е "Промишлено строителство холдинг" ЕАД (собственост на "Водстрой 98", която се свързва с Корпоративна търговска банка).

Всеки намек за евентуални санкции срещу Русия започва с визови ограничения или замразяване на "Южен поток". След като приключи извънредната среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС в Брюксел, посветена на украинската криза, премиерът Пламен Орешарски коментира пред БТА, че никой не е привърженик на разширяването на обхвата на санкциите, което не е точно така.

Какво да се прави?

Тази криза разтърси изоснови досегашната външна политика на управляващите, която следваше завета на Тодор Живков от времето на перестройката: "Да се снишим, докато отмине бурята - снишаване, снишаване, снишаване!" Причината е, че властта едвам удържа на вътрешния натиск и какъвто и да външен може да е фатален.

Заемането на ясни позиции и отстояването им може да привлече вниманието към България, а това е последното, което БСП и ДПС искат. За тях е най-изгодно да бъдат максимално аморфни, защото цялата им енергия отива в усвояването и разпределянето на местни ресурси. Това е краткосрочна игра и в нея няма място за политика, камо ли за доста по-сложните международни игри.

Тази обстановка на вакуум обаче ще бъде използвана от Русия. Войната в Крим е най-видимата част от една траектория, която започна с връщането на Путин в Кремъл. Москва се активизира по различни канали, не само в България, но и в други страни на Европа.

Статия на Le Figaro от миналата година цитираше европейски разузнавателни източници, които твърдят, че има невиждана активност на руските агенти в ЕС. От една страна, това е нормална последица от стабилизирането на страната, но от друга, е част от процеса на изнасяне на идеологическата война, която Владимир Путин вече съвсем открито води със Запада "на чужда територия".

За подобно влияние в България много се говори, но има малко факти и много теории на конспирацията. Представители на правителството на ГЕРБ например все още са убедени, че са паднали от власт заради дългата ръка на Москва, която подклаждала протестите от началото на 2013 г. - дали защото била недоволна от прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене", дали заради дадените концесии в Черно море за проучване и добив на газ.

Това, което е факт, е, че дори за стабилни български правителства преговорите с Русия са били висока топка (един бивш министър беше казал, че предпочита всяка седмица да му се кара американският държавен секретар, отколкото да се вижда веднъж годишно със Сергей Лавров).

Сега, след тази демонстрация на сила, София ще има още по-трудна задача, когато трябва да преговаря с Кремъл. Единият вариант е Брюксел да положи много повече усилия, за да затвърди фланговете си, сред които и България, като натисне за изчистване на тъмните петна в съдебната система и икономиката.

Тази надежда обаче е по-крехка дори от възможността за сериозни санкции срещу Русия. Ако нещо драматично не се случи в Крим, на 7 юли, когато Сергей Лавров пристига в София, той ще завари същата добре позната и удобна компания.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional