Играта на Путин

"Брежнев взе Афганистан." Това е отварящият стих на песента на Pink Floyd "The Fletcher Memorial Home" от 1983 г. Ако я пишеха днес, сигурно щеше да започне с "Путин взе Крим". Защото според учебниците по история Студената война може отдавна да е свършила, но според сегашния владетел на Кремъл нищо не пречи да има второ издание през 2014 г.

Ако слушате тона на разговорите между Москва и Запада, наистина може да се пренесете десетилетия назад. Държавният департамент на САЩ например публикува позиция, озаглавена "Измислиците на президента Путин: Десет неверни твърдения относно Украйна", в която се казва, че "Русия фабрикува неверни истории" и "светът не е виждал толкова поразителна руска белетристика от времето, когато Достоевски написа: "Формулата "две плюс две е равно на пет" не е лишена от привлекателност."

Отговорът на Кремъл, макар и не толкова литературен, също беше издържан в най-добрите традиции на пропагандната война - Вашингтон бе обвинен в "примитивно изкривяване на реалността" и "неспособност да разбере ситуация, която не се развива по неговите планове".

Агресивната реторика е само видимото проявление на факта, че когато и както да приключи кризата в Украйна, тя вече оставя своя отпечатък върху отношенията между Запада и Русия. И докато САЩ бяха принудени да се завърнат в Европа, самата тя все още се разкъсва от дилеми какво да прави с Москва.

След като този път Путин прекрачи границата (и преносно, и буквално), лидерите на ЕС вече нямат извинения да се самозалъгват, че могат да си играят с Русия на добри съседи и да я оставят безнаказано да потъпква всякакви принципи и правила. Ерата на илюзиите свърши и колкото и висока да е цената на противопоставянето срещу Путин, бездействието ще струва още по-скъпо.

Руснаци в чужбина

Всъщност според почти сюрреалистичната версия на Путин в Крим няма никаква руска инвазия. Хората с униформи без отличителни знаци не са руски войници, нищо че някои от тях сами си го признават. Те са местни милиции, вдигнали се да защитят миролюбивите жители на автономната украинска република от фашистите, завзели властта в Киев след противоконституционния преврат срещу избягалия в Русия Виктор Янукович.

И сега новото правителство в Крим, гласувано под дулата на калашници зад затворени врати и оглавявано от Сергей Аксьонов, известен от бандитските си времена с прякора Гоблина, ще проведе на 16 март референдум за присъединяване към Русия. Това ще стане съвсем доброволно, без нито един изстрел и без капка кръв.

Но както отбелязва германският канцлер Ангела Меркел в изтеклия в медиите неин разговор с американския президент Барак Обама, "Путин живее в друг свят" и не е сигурно, че има връзка с реалността. Защото в нея фактическото анексиране на Крим изглежда като лудост. Професорът от МГИМО Андрей Зубов го сравни с аншлуса на Австрия от нацистка Германия и коментира, че сме свидетели на "поведението на политик, който е изгубил разсъдъка си" (професорът, между другото, бе заплашен от уволнение за дързостта си).

И все пак по-вероятно е да не става въпрос за умопомрачение, а за хладен анализ на ползите и рисковете, който обаче е много по-различен от логиката на западните политици. В играта на Путин завоят на Украйна към Европа е екзистенциална заплаха и той е готов на всичко, за да го предотврати.

Има и друго - арогантността на Кремъл се подсилва от убедеността му, че живеем в свят без последствия (по израза на главния редактор на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф). В него на всички им се разминава - както на Башар Асад в Сирия заради използването на химически оръжия, така и на самия Путин заради нахлуването в Грузия през 2008 г. и отцепването на Абхазия и Южна Осетия.

Освен това, както казва пред "Капитал" Бен Джуда, автор на книгата "Крехка империя: Как Русия обикна и разлюби Владимир Путин" (Fragile Empire: How Russia Fell In And Out Of Love With Vladimir Putin), "Путин вярва, че има срещу себе си най-слабия западен елит от 30-те години на миналия век насам".

Когато руският президент вижда, че въпреки интервенцията в Украйна Франция не мисли да спре продажбата на бойни кораби на Москва на стойност 1.5 млрд. долара, че основната грижа на Великобритания е да защити руските капитали в лондонското Сити от евентуални санкции, а Германия дори не желае да изгони Русия от Г-8, какво е заключението му? "Путин решава, че Западът може би има червена линия, но той още не я е прекрачил, и настъпва, докато открие къде е", казва Джуда.

Според него залогът на Путин е, че няма да има големи санкции, "тъй като европейският елит има морал на хедж фонд" и особено в ера на нулев растеж милиардите на руските олигарси, инвестирани в лондонското Сити, в австрийски банки и френски шата, се оказват неустоими. "Случващото се освети истинската същност на отношенията между Европа и Русия и стана ясно какви са действителните интереси на европейските столици - всичко се свежда до пари. И дори когато има война в Източна Европа, те не са готови да рискуват удар по чековите книжки на своите елити", констатира анализаторът.

Според него Путин е обърнал играта. "След няколко дни на слава в един момент той беше изгонен от масата на преговорите за бъдещето на Украйна. Тя го решаваше с Брюксел. След това Путин внезапно нахлу в Крим и изведнъж се върна на масата. Той постигна разговора, който искаше - сега обсъжда бъдещето на Украйна пряко със САЩ и Европа. Русия вярва, че контролира ситуацията", посочва Джуда.

Диалог или наказание

Макар Брюксел да спря преговорите с Москва за либерализиране на търговията и визовия режим и да заплаши с икономически и финансови санкции, ако не започнат разговори за изтегляне от Крим, ЕС продължава да е вътрешно разделен и да търси баланса между диалог и наказание. И както винаги, всички гледат с очакване към Меркел.

Числата показват защо Берлин се колебае и опитва да избегне конфронтацията с Москва - федералната република получава 40% от газа, който ползва, и 35% от петрола от Русия, германските корпоративни инвестиции в страната възлизат на 22 млрд. евро (по данни към октомври 2013 г.), а германски компании притежават дялове в близо 6100 руски фирми.

"Приоритетът на германското правителство е да се стреми към дипломатическо решение и да избегне ескалацията и най-вече използването на сила във или срещу Украйна. Ето защо Германия продължава да говори с Русия и се опитва да запази политическите канали за диалог. Това означава също, че Берлин е внимателен по отношение на санкциите срещу Русия. Те са смятани за последно средство, ако дипломацията се провали", казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг от германската фондация "Наука и политика".

Според него накрая Европа няма да се опита да удари Русия, а вероятно вместо това ще подобри офертата си към Украйна, Молдова и останалите страни от постсъветското пространство.

Според Пьотр Бураш от варшавския офис на Европейския съвет по външна политика, в момента фокусът трябва да е върху Украйна, а не Русия. "Трябва да предотвратим сценарий, в който Украйна е гневна, разочарована и разпадаща се. Аз съм песимист. Не мисля, че проблемът ще бъде разрешен внезапно и бързо, трябва да сме готови да се справяме с него дългосрочно", посочва анализаторът пред "Капитал".

По думите на Бураш кримският гамбит може да изиграе лоша шега на Путин. "Страните около Русия - Беларус, Казахстан, Узбекистан, са доста критични към случващото се. Може да се окаже, че целият проект за Евразийски съюз ще бъде съсипан заради тази интервенция. Което би било точно обратното на това, което Путин иска. Той няма кой знае колко интересно предложение към тези страни, може само да ги насили."

Въпросът е дали Европа е научила урока си от украинската криза. "ЕС не вижда ситуацията като квазиимперска битка между две концепции за интеграция. И Брюксел не е склонен да се впусне в кремлински тип финансиране и принуждаване на правителствата в региона да се присъединят към "Източното партньорство".

Европа не е нито готова, нито желаеща да играе геополитически шах с Русия за Украйна. Така че подходът, който двете страни заемат по отношение на бъдещето на Украйна, ще продължи да бъде силно асиметричен", прогнозира пред "Капитал" Йозеф Янинг, анализатор от Германския съвет по външна политика (DGAP). Но последните дни ясно показаха, че ако ЕС не се противопостави на Кремъл, е вероятно да има следващи версии на "Путин взе ... (попълнете по избор)".