Георги Марчев, в. Дневник
Вкусът в устата му е на ацетон. Тялото му - "фабрика за лакочистител". Денят е номер 24 от началото на гладната му стачка срещу комунизма. Годината - 1989 г. От Държавна сигурност (ДС) го канят "на гости", на което "не е прилично да се откаже".
"Кое битие имате предвид", пита офицерът и получава отговор: "Социалното битие". "У нас или в чужбина", продължава следователят и той му отвръща: "Аз не ги деля.".
Разпитваният е Петър Манолов - поет, общественик, по това време и секретар на Независимо дружество за защита правата на човека в България. Човекът на ДС е предложилият Делян Пеевски за следовател през 2005 г., бивш директор на Националната следствена служба и следовател по делото на Ахмед Доган - Ангел Александров. Срещата им е документирана във видео запис, който преди няколко месеца беше открит от изследователи на архивите на бившите служби.
За разпита като "разговор"
Разпитът продължава часове под режисурата на ДС. Първата част трае от 19.05 ч. до излъчването на предаване по "Дойче веле" в 21 ч. "Разпитваха ме за държавопрестъпния акт сменяне на имената на мюсюлманите - Възродителния процес", спомня си Петър Манолов. Тази част от "разговора" все още не е излъчвана в наши дни, но за поета тя е моментът, определил дали животът му ще продължи. В излъчения запис часовете са сменени и остава погрешното впечатление, че е разпитван само за творчеството си.
За почти двучасовия мъчителен разпит за Възродителния процес Петър Манолов не иска да говори. Трудно му е. "Предупреди ме, че и държавни и царски особи са се занимавали с етническите проблеми. Изразих съмнение на кои глави - държавните или царските, отделянето на главите им е по-болезнено", спомня си поетът с болка в очите. След кратка пауза добавя, че в 21 ч. Александров отива да слуша предаването на "Дойче веле", в което участва Петър Манолов, и пет минути по-късно разбира, че няма да бъде убит.
За следователя Александров си спомня, че са му казвали ВИТИЗ-а, защото е кандидатствал за студент по актьорско майсторство, но не е успял. "Не личи ли в записа, че има малко игра като на заслужил артист" - Манолов прибягва до шегата, за да се върне по-безболезнено в един от най-трудните моменти на живота си. Спомня си, че Александров е пратен от София, защото тоталитарният лидер Тодор Живков вече не се е доверявал на пловдивските комунисти, включително и на местните ченгета.
Фотограф: Анелия Николова
Едва в края на "разговора" се провежда разпита по неговите стихове, които са притеснили бившите служби. Тогава Петър Манолов вече знае, че няма да бъде убит и затова очевидно прибягва и до иронията в отговорите си към следователя. "Моят живот вече не зависеше от него", казва тихо поетът и добавя, че питанията по едно от есетата му все пак е предизвикало въпроси дали не за Него.
На 20 май 1989 г. Петър Манолов се премества да живее в Париж.
И после какво стана
"Маразъм" - така поетът дисидент определя т.нар. преход след падането на комунизма. "Преливаха се капитали, идеологии, опит човешки, преструваха се в леглото, че са обърнати с гърбове. Техният секс беше редовен, макар и скучен", добавя той с убеждението, че всъщност комунистическите наследници не са напуснали управлението на страната.
С искри в очите казва, че единственият шанс е да се промени системата. Той вижда нова нравствено-ценностна система, която може да бъде да наложена от младото поколение, останало без спомена от социалистическата епоха. Оправя критики към Сорос, западните демокрации, Изтока. "Техният свят не е ваш свят, не е светът на вашите деца", убеден е той и смята, че е време да дойдат хора, които да се борят за "нравствено-ценностна система, която да ни приляга".
Към управниците от последните години е критичен. "Слугинажът около тях има изгода да пее "Осанна". Казват им: "Да, това ще стане, ние ще го осъществим" и така ни вкараха в клопката на този маразъм". Според него има излизане от това състояние: "Предполагам, че нямате намерение да продължавате да живеете в това състояние, което ви налагат, нали".
Убеден е, че "не всички са били маскари". "Не може четвърт век всички да са крадци, не може всички да са гадинки. Изпълзяха гадинки в изобилие, но не е нормално всички да са били такива", казва Петър Манолов и добавя, че желанието на комунистите е всички да бъдем изкарани като гадинки.
Фотограф: Анелия Николова
За гърбицата "несвобода"
През комунизма Петър Манолов е виждал притиснати, които са носили гърбицата на несвободата си, което го е дразнило. "В момента има много млади хора с гърбици. Гърбицата в известна степен се онаследява", казва поетът. На въпроса как можеш да се отървеш от товара, той посочва: "Това и камилата да питате няма да отговори". "Няколко поколения израснаха с някой друг да се грижи с тях. Оставени насаме са безпомощни и търсят някой, който да им сложи самар, което наподобява гърбица.
Според него само правителство, което застане зад интересите на народа си, ще остане не още един, а три мандата. Припомня американска легенда във връзка със самозапалилите се хора по време на протестите от февруари през 2013 г. "Това е саможертва от висока степен", смята той. "Той (бел. ред. - Пламен Горанов) не се занимава с деловодителката на кметството, а с изкуство, с промяна на системата. Хората са будни, след като има медии, които им затварят клепачите да не виждат пожарите.
Петър Манолов е роден в Садово, Бургаско през 1939 г. Следва педагогика във Философско-историческия факултет. Автор е на стихосбирките "Докато стана вятър", "Весене", "Кръгова отбрана" и др. В края на 1988 г. е избран за секретар на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. През януари 1989 г. ръкописите му са иззети. Той реагира с 32-дневна гладна стачка, по време на която замисля и учредява Профсъюз "Подкрепа" в дома на керамичката Анастасия Кметова. Следва заклеймяването му на страниците на в. "Работническо дело". През май същата година Държавна сигурност му назначава денонощно следене, съпроводено със заплахи за убийството сина му Манол Петров. В момента той живее в Пловдив.