Как 20-годишният Марио Мишев превърна миналото в бъдеще

Много ме е страх да летя със самолет, но всеки път се вълнувам, когато стане време да се връщам в България. Не и когато заминавам - тогава само се страхувам. Не мога да си представя да не съм тук за дълго. 

Така с усмивка, 20-годишният студент по политология Марио Мишев обяснява решението си да остане в България и да се занимава със собствени проекти. Дълго е обмислял да емигрира, а родителите му и досега го приканват, но той е намерил истинска причина да остане и вече е сигурен в избора си. Тайната е "нещо, което те вдъхновява, което те кара да се чувстваш удовлетворен, нещо в което виждаш шанс".

"Българска история"

Това специално нещо в живота на Марио е българската история. Тя се "появява" случайно преди две години, когато младежът е на път да завърши столичната Френска гимназия. В 12 клас той среща "най-готиния учител по история на света" - Никола Дюлгеров, и всичко се променя. Става така, че тогава 18-годишното момче обиква историята и я приема за свое хоби завинаги. Междувременно, спонтанно и без големи очаквания, решава да създаде страница във "Фейсбук", наречена "Българска история". Два месеца и десет хиляди фена по-късно обаче, Марио си казва, че това е нещо, в което си заслужава да инвестира повече.

След гимназията младият мъж се насочва към специалността "Политология" в Софийския университет. "Това беше единствената дисциплина, която написах в кандидатстудентските документи, беше ми мечта. Избрах я, защото на този етап вече бях разбрал, че историята ще ми е хоби цял живот и исках да се развивам и другаде", обяснява той. И продължава: "Тогава все още имах високи очаквания към политологията и смятах, че наистина ще ми даде цялостен поглед върху нещата. Не съм сигурен дали исках да се занимавам с политика тогава, но сега със сигурност не искам". Две години по-късно е силно разочарован - най-вече от безразличието на колегите си към случващото се у нас. 

Разрастващият се проект на Марио пък го прави двойно по-съсредоточен и ангажиран с бъдещето на България. Заедно с няколко приятели от гимназията решават да превърнат "Българска история" в нещо голямо. Първата стъпка е да направят уеб сайт, обаче изобщо не знаят как. "Никой от нас не се занимаваш с такива неща, всички сме хуманитарни специалности", припомня си Марио. Страницата все пак става факт благодарение на читател и фен от Америка. Сега там се отбиват по 200 хиляди души на месец, а страницата във "Фейсбук" има над 137 хиляди почитатели. 

Марио си спомня с усмивка за първата наистина планирана идея, която имат момчетата за това "да направим нещо полезно за обществото и не просто фасадно, а по някакъв начин да отворим очите на хората за историята". Започват да снимат филм за освободителя на Родопите полк. Владимир Серафимов.

"Най-силното преживяване в живота ми"

С аматьорска техника и джобни пари екипът на тогава прохождащия проект "Българска история" потегля към село Полковник Серафимово, без никаква представа каква е връзката между личността и мястото. След като почакали кмета няколко часа, той ги развел, разказал им историята и в последствие се превърнал в един от най-верните им приятели. В движение се оформил и сценарият.

"Най-абсурдната" (и всъщност инфарктна) случка около филма, е свързана с премиерата му. Половин час преди да се прожектира пред публика от 300 души в препълнената аула на Софийския университет, той все още се монтира. Марио ясно си спомня притеснението преди началото и по време на прожекцията (когато звукът спира), но и облекчението накрая, когато присъстващите ги аплодират и поздравяват. "Не знам какво разбраха от историята, но по-скоро ни се радваха на ентусиазма".  

Нищо обаче не може да се сравни с прожекцията в Смолян: "Това е най-силното преживяване в живота ми. Наистина нямаш представа какво изпитахме тогава...". "Полковник Владимир Серафимов е силно преплетен с този град и Родопите, хората там си го тачат като Васил Левски, но дотогава никой не беше правил филм за него", обяснява студентът. След края на прожекцията, всеки от публиката се изредил да им благодари, плачейки - "беше трогателно, наистина най-силното преживяване...". 



Филмите остават страст на екипа на "Българска история". Вече с професионално оборудване и нови хора в състава, които "разбират от тези неща", кратките клипове, посветени на български личности и събития се превръщат в централна част от сайта и се радват на голям интерес.

Започват работа и по поредицата "Легендите оживяват", на която са посветили лятото си миналата година - обикалят малките села на Южна България и улавят живата памет на лента. "Този път бяхме доста по-организирани, бяхме си набелязали села, предимно малки - с по 30-40 души и също беше изключително силното преживяване за мен, защото си говорих с хора, за които никой не предполага колко са интелигентни". В село Тешово, близо до Гоце Делчев, например, срещнали добре облечен, достолепен мъж, който е бивш учител с две висши образования, "на 95 години, а мисълта му течеше като на 30-годишен".



"Това са останалите истински българи. Колкото беше хубаво това преживяване, толкова беше и тъжно, защото наистина видях, че България умира, селата си отиват. Всеки от 100-те човека в 50-те села, които видяхме, започваше разказа си с "Това село беше 500 души, сега е 50". Най-често се разплакваха и ни казваха "Загубено е, нашето село си отива, ако вие не направите нещо". Това ни мотивира двойно", казва Марио. 

Ново приключение 

Отново случайно се заражда и другата голяма мисия на Марио и момчетата от "Българска история". Учителка от Луковит им се обажда и ги кани да изнесат урок за Руско-турската война. Марио е готов, но приятелите му се колебаят, главно по финансови причини. В крайна сметка решават да пробват и обявяват на сайта новата си инициатива. Така - за една учебна година - вече имат 40 училища в 30 града и хиляди изминати километри зад гърба си.

"Не мога да предам точно какво им говорим, но освен за историята се опитваме да им подскажем и че нещата в България сега не са наред. Ние говорим главно за началото на ХХ век, защото това е най-якият пример как за един век обстоятелствата много са променили мисленето на българите. Разказваме им какво е било, как хората не са мрънкали и не са се оплаквали, а са действали. Казваме им, че трябва да останат тук, или ако не останат, трябва да работят за тази страна, защото тя се нуждае от читави хора", разказва Марио.

Най-щастлив е, че уроците им наистина имат ефект - ("може и нескромно да звучи, но") личи си, че децата се вдъхновяват. "Много се радвам, че те идват и ни питат въпроси. Защото има хора, които вършат неща само за да отчетат дейност, но за мен това не е достатъчно. Искам тези 40 минути да са били най-ползотворните за тях през деня и да ги запомнят и мисля, че се получава в повечето случаи", казва младежът. 

Разказва, че учителите, които ги търсят имат различни цели и подходи - някои искат да се "покажат" пред директора, други карат децата да зазубрят факти преди урока, за да "блеснат" с познания или пък ги наплашват "да се държат прилично" и да не задават въпроси. "По цивилизован начин" Марио и приятелите му се опитват да им обяснят, че това не е идеята на тези уроци. "За радост, в повечето случаи става въпрос за готини учители, които просто искат да разнообразят децата и да ги "запалят" по историята", допълва студентът.



Самият Марио мечтае да бъде учител, но признава, че не се е замислял дали ако му предложат утре ще приеме. След няколко секунди допълва: "Сега като помисля, вероятно ще се съглася. За мен това е най-голямото щастие - децата. Обаче бих се съгласил сега, защото съм на 20 и нямам семейство и деца, които да издържам, но ако беше различно щях да помисля първо за тях. Трудно ще се справиш със заплатата на учител. Затова няма млади учители". 

Трудно му е да посочи любим спомен с учениците ("Всички деца винаги са прекрасни"), но си спомня за топлото посрещане на едни петокласници от Стара Загора, които били облечени в народни носии и ги почерпили с домашна питка на влизане.

На въпроса какво най-често питат децата, Марио се замисля, а после се разсмива. "Не толкова питат, колкото ми искат телефона. Казват, че им трябва помощ за някое контролно. Случвало се е по време на контролно да ми пишат есемеси... Винаги им отговарям". С по-големите пък говорят на по-сериозни теми - "първо ни питат защо го правим и каква ни е изгодата, но като ги убедим, че е въпрос на удовлетворение, започваме да говорим за България. Не искаме да затормозяваме малките, защото достатъчно ще се тормозят като поотраснат, а ако можех бих им говорил и два часа, за да ги убедя че положението е много кофти и трябва да си запретнем ръкавите", допълва той, вече сериозен.


(Това е един от клиповете, които екипът на "Българска история" обикновено показва по време на уроците си из страната)

В бъдеще време

Училищните уроци и създаването на нови увлекателни клипове за интересните факти от миналото на България продължават да са фокус на Марио и "Българска история", но вече мислят в по-големи мащаби. Най-новата им идея например вече може да се купи в книжарниците - книгата  "Българската история в 100 личности". Тя беше издадена в тираж от 5000 копия този март и само за няколко дни продаде 400 бройки. Амбициите на момчетата е да направят трилогия като следващите потенциални заглавия са "Българската история в 100 събития" и "... в 100 дестинации". 

Освен книгите момчетата планират и нов документален филм "за един швейцарец - Луи Айер, който дошъл в България заедно с още 11 швейцарци, за да основат спорта тук, били поканени от министерството. Човекът се влюбва в България, бие се за нея през Първата световна война доброволно, умира за нея и всеки ден в родния му град в Швейцария се вдига българското знаме от наследниците му. Историята е уникална и непозната", ентусиазира се Марио.

Замислят и големи събития, тип фестивали на историята, в които да се включат техни приятели музиканти и театрали, но за това ще трябват много средства и планиране. "Важното е, че няма да спираме. Ако мога да се занимавам с това цял живот, няма да избера друго, защото виждам, че има резултат. Пишат ни ученици и млади хора, които се радват и ни четат. Това ми е достатъчно.",  казва накрая Марио Мишев.