Свободата днес и тук 22 Февруари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Защо, българино?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александър Спасов

 Изумително същество е българина. Спомняте ли си 1992 г.? Изборите за президент на Република България. Там един наш сънародник постигна потресаващ изборен резултат. Скоро завърналият се в родината си и никому непознат Жорж Ганчев събра в тандем с ченгето Петър Берон 854 108 гласа – цели 16,78% от броя на гласувалите. Събра ги с една  нестандартна фраза. От екраните на телевизорите той възкликна – „Не ме гледай глупаво, българино!”. В прав текст той нарече сънародниците си глупаци, та и ги посочи заканително с пръст. И вместо да е трижди проклет от своите сънародници, една шеста от тях припознаха в него своя спасител.

Как можем да определим този факт? Като национален нихилизъм? Или като генно обусловен мазохизъм? Нито първото, нито второто. Това беше зловеща деформация на съзнанието, резултат на десетилетия наред насилствено втълпяване в съзнанието ни на умствена ленност и увереност, че някой друг, но не свише, а призван от Партията майка е този, който мисли за нас. А самият този някой друг черпи смелост от крилатата фраза „С нас Москва е в мир и в бой.” От тук до отказът да приемеш, че от теб зависи твоята съдба не е далече. Цялата тази нищета на битието раждаше хора уроди, които преливаха от благодарност към тези, които носеха отговорност за нашето уродство. Уродството, което позволява да приемеш като справедливо това, да бъдеш наричан глупак.

Минаха 22 години от събитието с което започнах. Едно поколение си замина. Голяма част от тези хора, както казваше Радой Ралин се превърнаха в природа. На тяхно место дойдоха други. Съотношенията вече трябва да са различни. Стадното чувство обхванало мнозина по времето на соца трябва да е вече рядко срещаш се атавизъм.

Но не е така. Политическия хулиган Румен Петков не много отдавна се закле във вярност на Русия и злобно, по каруцарски напопържа  тези, които не споделят тази негова любов. Перверзна любов, защото да предпочетеш чуждата родина пред своята собствена си е перверзия от всякъде. Отминахме тези негови думи с горчивина и презрение. Но ето, вече минават месеци и виждаме, че той не е сам. Това се забелязва и от вън. Както отбелязва справедливо Ройтерс „Много бивши комунистически държави в ЕС поддържат връзки с Москва, но повечето от тях гледат на Русия като на бивш окупатор и все още заплаха. България обаче е различна, защото вижда Москва като приятел. Ако се вземат предвид икономическите и културните връзки, България вероятно е най-близката до Москва държава в ЕС.”

Къде е първопричината за този факт. Нека не я търсим само в следосвобожденска или в социалистическа България. Причината е другаде. И тази причина не е преодоляна и днес. Защото и днес в учебниците по история нашите деца зазубрят толкова факти за доброто, което е сторила Русия на България и нито дума за злините, които трябваше да изтърпим. Като започнем от фактическата окупация на България веднага след руско-турската война 1877/8 година, минем през съпротивата срещу Съединението, довела до абдикацията на княз Батенберг, острото противопоставяне на българските интереси и погазването им в Букурещкия мирен договор, с който завършва междусъюзническата война, битките ни с тях през първата световна, от което се възмути и изявеният русофил Вазов, с нищо непредизвиканото нахлуване в България през 1944 г. и налагането на комунистическия режим за цели 45 години. И нито един случай в този период, когато сме отстоявали нашата идентичност, Москва не е била с нас и в мир, и в бой.

Защо всичко това не се знае от нашите деца? Защо дори и сега никой не поема отговорността за това, че ето, минаха вече 13 години от 21 век, а нито едно правителство не направи нищо, за да се отървем от тази проклета енергийна независимост от страна, която, както виждаме в случая с Украйна, може с азиатска жестокост да налага мнението си със сила, включително и военна, с интриги, с измами.

Някой допуска ли, че ако не беше членството ни в ЕС и НАТО, ние нямаше да сме обект на нападение веднага след Украйна. Не е възможна друга съдба, след като имаме депутати като тоя, на когото ме е гнус да спомена името, и който изпадна в екстаз от победата на Русия в третата кримска война, като отправи горещо пожелание фронта на победите и да мине и през собствената му родина.

Да, ние все още сме свободна страна. И слава на Господа! Но до кога ли? Ето, и сега ни говорят с нездрава патетика за Втора атомна, за Южен поток. Пред очите ни тези хора натрупаха безчетни богатства. Защото Русия ни корумпира, като  плаща на своите с щедрост, която смайва и развращава. Ако не се вземем в ръце, ще сме загубени. Ще се превърнем в едно позорно петно на картата на цивилизована Европа. А те? Питам за тези, които ни предават. Не е ли поразителен фактът, че те не се стремят към Русия. Ще ги откриете на Запад, успешно вграждайки се в обществото, което уж ненавиждат. Тук остават аутсайдерите, които чинно ще просят от големия брат някоя и друга копейка, та да преживеят и този ден. А утре? Утре е техният ред да се превърнат в природа.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional