Свободата днес и тук 10 Април 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

16 енергийни заблуди

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Юлиан Попов, в. Дневник

Отмина още една година на енергийни недоразумения. Това, че цената на тока била свалила едно правителство е само върха на айсберга. Около объркването на националната енергетика постоянно летят и много други съмнителни твърдения.

Ето някои от енергийните ни заблуди. Ако ги преодолеем, може би България ще има по-адекватна енергийна стратегия. Или просто ще има енергийна стратегия.

1. Цената на тока може да бъде свалена. Не не може. Няма как България да внася най-скъпия газ в ЕС, да има най-енергийно неефективната икономика и най-мръсните топлоелектроцентрали в Европа и в същото време токът и да е най-евтин (какъвто той е сега за битови потребители). Цената на тока на дребно може да бъде временно свалена за сметка на крайно необходими инвестиции и чрез различни субсидии. Това е обаче икономически и технологично опасна тактика, за която ще плащаме скъпо. Все едно да намалим разхода за подръжка на колата си като не сменяме счупения й ауспух или изтърканите й накладки.

2. Атомната енергия е евтина. Не е. Голяма заблуда е, когато говорим за атомна енергия да гледаме каква е цената на козлудийския ток, в която не са включени капиталовите разходи. Малко вероятно е една нова атомна централа да осигури ток за по-малко от €100 - €120 мвч, тоест повече, отколкото е крайната цена и за битови, и за индустриални потребители в момента. Наскоро Великобритания се принуди да гарантира за 35 години напред цена за новата си атомна електроцентрала от £92.50 за 1Мвч (около €110). Само за да може да се изплати планираната чешка атомна централа Темелин, цената на тока й трябва да е €115 за 1 Мвч. Подобни са изчисленията за Белене. Това е 5 пъти повече от Козлодуй. Освен това атомна централа се строи около 10 години и всеки проект неизбежно се натъква на непредвидени закъснения, трудности и оскъпяване. Белене се строи вече 32 години. За някои страни обаче атомната енергетика може да има стратегическо оправдание, така че не я отписвайте.

3. Атомна електроцентрала може да бъде построена на чисто пазарен принцип, без никакви субсидии. Не не може. Няма подобен случай. (Виж напр. цитирания по-горе британски пример) Има обаче много хора, които уверено повтарят, че това може да стане. 

4. Да, но ако имаме много мощности, ще можем да изнасяме електроенергия. На кого? Каква е гаранцията, че съседите ни не мислят по същия начин. България има свръхпроизводство на електричество. Румъния също. Унгария изнася електричество за Турция. Турция има грандиозна програма за увеличаване на енергийния си капацитет. Значителни залежи на газ бяха открити наскоро в Източното средиземноморие. Вероятността Балканите да се пренаситят с мераклии да изнасят електроенергия е голяма. Проблемът е, че може да няма кой да купи. Огромни енергийни инвестиции и активи ще затънат в блатото на фантазията "България, енергиен център на Балканите". Няма страна на Балканите, която да не е издигала този лозунг.


5. Тогава да строим въглищна енергетика, въглищата поне са евтини. Не, не са. Въглищата са тежък замърсител. Горенето им произвежда серни и азотни оксиди и други емисии (списъкът е много дълъг), които са крайно вредни за здравето. За да се намали замърсяването от тях, ЕС изисква да се използва "най-добрата съществуваща технология". Това означава скъпо строителство и съответно скъп ток. Освен това в България почти няма въглища, има лигнит. Лигнитът е още по-неефективно и мръсно гориво. В цената на токa не е включена вредата, която лигнитът нанася на здравето и околната среда. Според анализ на HEAL (Health and Environmental Alliance), базиран на данни на EEA (European Environment Agency) ако само здравната вреда, която изгарянето на лигнит нанася, бъде включена в цената на тока, то произведеният в България лигнитен ток ще трябва да струва с €0.23.3 на квч повече, отколкото той струва сега. Това е около 5 пъти повече, отколкото е в момента най-ниската преференциална цена за соларно електричество в страната. Освен това въглищата емитират най-високо количество въглероден двуокис. Днешната му цена може да е ниска, но в бъдеще, когато сметките ще се плащат от децата ни, най-вероятно ще бъде висока. Въглищата може в крайна сметка да се окажат най-скъпото гориво.

6. Най-добре е тогава да минем на газ. Не е най-добре. Причините са много. Газът е скъп, а цената му в бъдеще е непредвидима. Соларният колектор, който загрява вода директно със слънчева енергия, може в голяма степен да ви осигури топла вода с безплатно гориво. Термопомпата, биомасата и дори електричеството от мрежата, могат да се окажат по-икономични източници на топлина за една сграда. Ако вложите парите, които бихте дали за домашна газификация, в термоизолация на сградата си, ще намалите значително разхода си за енергия. От 2020 г. в целия Европейски съюз задължително влиза в сила стандартът nZEB (Near Zero Energy Building) за всички нови сгради. Тези сгради ще се нуждаят от минимално или нулево отопление и със сигурност няма да имат нужда от газ. Дания забрани отоплението с газови бойлери в нови сгради от 1 януари 2013 г. Газът обаче продължава да бъде добро преходно гориво за част от електропроизводството и ресурс за промишлеността, така че не се опитвайте да го отпишете съвсем.

7. Отоплението с ток е най-скъпо. Не, не е. Познавате ли хора, които са си спрели парното и се отопляват с климатици? Вероятно да. Това не е най-доброто решение, но подсказва правилния отговор – вероятно има начин да се отопляваш с ток, по-евтино, отколкото с нещо друго. Разходът за отопление с ток зависи изключително много от използваната отоплителна технология и от енергийната ефективност на сградата. Токът освен това подлежи в много по-гляма степен на интелигентно управление на потреблението му, което дава много по-добра възможност да отопляваш само онова пространство, което ти трябва да бъде отоплено и да използваш ток в момент, в който той е по-евтин, а да изключиш отоплението в момент, в който той е по-скъп (в бъдеще цената на тока може да се мени всяка минута). Разнообразието от отоплителни системи е голямо и в него газът със сигурност не заема първо място.

8. Възобновяемата енергия е много скъпа. Не, не е скъпа. Тревогата за скъпите ВЕИ-та се отнася най-вече до началните договори за фотоволтаичната електроенергия. Възобновяема енергия е обаче доста широко понятие. Така наречените "дърва за огрев" са възобновяем енергиен източник. Също сламата и други селскостопански отпадъци, които все повече се използват за енергия. Водата също. Както и слънчевата енергия за загряване на вода (соларни колектори). Всичко това е по-скоро евтино.

В последните година-две обаче вятърната и особено соларната електроенергия драматично поевтиняха. Дори в Германия, където слънцето грее 30% по-малко, отколкото в България стойността на соларното електричество е паднала далеч под цената на електричеството на дребно. Не е много реалистично да се надяваме нова конвенционална електроцентрала, построена по всички съвременни европейски изисквания да може да произвежда електричество за по-малко от €0.08 -€0.10 на квч, а днес най-ниските преференциалните тарифи на соларна и вятърна електроенергия са между €0.7 и €0.8. За нашата географска ширина нормираната цена на соларното електричество (Levelized Cost of Electricity – това е пълната стойността на една инсталация, разпределена на квч произведена енергия) през 2013 г. падна до €0.059 (според реномирания германски Fraunhofer Institute). И ще продължат да падат. Така както въглищната енергия може да се окаже най-скъпата, възобновяемата може да се окаже най-евтината. Все пак да не бързаме със заключенията.

9. Възобновяемата електроенергия вдига цената на тока. Хммм, не е точно така и не винаги. През изминалата година цената на тока в 11 американски щата, които амбициозно развиха вятърна енергия падна леко, а във всички други се качи с около 7%. Соларната електроенергия влияе по различен начин на цената на тока. В някои случаи може и да я свали. Най-много соларно електричество обикновено се произважда в моменти на най-голямо потребление. Когато соларното електричество бъде пуснато на свободния пазар, се случват две неща. Първо, соларните производители могат да намалят цената на своята продукция, колкото искат, защото горивото, с което произвеждат ток е безплатно. Второ, когато те смъкват цената ниско, това принуждава други производители също да намалят цената си. Този феномен се наблюдава често в Германия, където има инсталирани значителни соларни мощности и има достатъчно голям свободен пазар. Тази ниска цена може да не се отрази на цената за крайния потребител, вместо това доставчикът на енергия може да прибере по-висока печалба. Това обаче е дълга история, която изисква специално внимание и вероятно различна регулативна система.

Друг случай е, ако имате локален соларен панел и акумулаторно устройство, това може да ви позволи да купувате евтина енергия и да я ползвате в скъпи часове, както и директно да използвате генерирана слънчева енергия, когато токът е скъп. Има и други механизми, които сега са в процес на формиране, но важното е, че твърдението "слънчевата енергия вдига цената на тока" е невярно или поне неточно.


10. Да, но на възобновяемата енергия не може да се разчита, защото вятърът не духа постоянно, слънцето – я грее, я не. Това не е така по няколко причини. Първо, когато комбинирате солрана, вятърна и хидро енергия, непредвидимостта рязко намалява (защото вятърът често духа, когато слънцето не грее). Второ, съвременните методи за прогнозоране на времето дават достатъчно добра предварителна информация за това кога какво и къде ще грее или духа, което пък от своя страна дава възможност да се включат навреме компенсиращи мощности. Трето, на колкото по-голяма територия се разпростре отвореният пазар на електричество, толкова по-стабилна става електроенергийната система, защото когато на едно място не духа, на друго духа.

Изграждането на така наречения super grid или eHighway дава възможност за пренос на електроенергия на големи разстояния със загуба от около 3% на 1,000 км (Google HVDC за подробности). Четвърто, България има добър потенциал за изграждане на помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които съхраняват енергия, когато духа и грее, за да я освободят, когато не духа и не грее. Пето, цените на акумулаторните технологии падат постоянно. Има и шесто, и седмо, и осмо.

11. Възобновяемата енергия поглъща огромни субсидии, а конвенционалната няма нужда от субсидии. Не е вярно. Конвенционалната енергия е погълнала огромни субсидии и продължава да бъде субсидирана. Малко вероятно е някой ден възобновяемата и конвенционалната енергии да изравнят общото равнище на вложените в тях субсидии. По-скоро конвенционалната енергия винаги ще остане далеч по-щедро субсидирана. От 1972 до 2012 година например Германия, страната с една от най-амбициозните програми за възобновяема енергия в света е субсидирала въглищната си енергетика с 428 милиарда евро, атомната с 213 милиарда евро, а възобновяемата "само" с 67 милиарда евро. 

12. Излиза тогава, че възобновяемата енергия е най-евтина. Да слагаме соларните панели тогава. Не, не е най-евтина. Истината е, че енергията е скъпа, както и да я гледаш. Всяко общество трябва да направи своя избор каква скъпа енергия иска, как ще я използва и кой и кога ще плаща за нея. Ако искаш къщата ти да е топла днес, най-евтино ще ти излезе ако си запалиш мебелите в средата на хола. Ако не те интересува кой колко години ще живее и колко ще боледува, най-евтино е да се отопляваш с лигнит и с брикети. Ако искаш да изградиш дългосрочно стабилна икономика, да задържиш повече хора в страната си, да не плащаш стотици милиони за вносни горива, тогава ще трябва да вземеш някакво друго решение. Това решение трябва да е политическо, да не е прекалено повлияно от корпоративни и политически коруптивни интереси и да не е плод на изброените заблуди.

13. Тогава май шистовият газ ще реши енергийните ни проблеми. Не, няма. Малко е вероятно Европа да повтори амеркинаския шистов бум. Първо, минералните права в САЩ в повечето случаи принадлежат на собственика на земята, а в Европа – на държавата. Едно е да се договориш с отделни (едри) земевладелци, друго е да се договораяш с правителства, общини и дребни собственици на земя. Второ, Европа е гъсто населена. Вероятността да намериш място за добив на шитов газ, което да не е в близост до населени места с потенциална силна опозиция, е малка. Шистовият газ може да диверсифицира доставките на газ, може да съживи за известно време някой регион, да докара малко приходи в държавната хазна, но чудо няма да се случи.


14. В крайна сметка най-важното е цената на тока да бъде свалена. И това не е е съвсем така. Важно е каква сметка плаща човек, а не колко струва 1 квч. Това са две много различни неща. Една светодиодна лампа може да осигури 5 пъти по-евтино същата светлина с два пъти по-скъп ток, отколкото една стара неефективна крушка с евтин ток. Енергийната ефективност и насочени към социално слабите енергийни помощи биха имали много по-добър ефект за поносимостта на цената на тока. Отделна тема е цената за индустрията.

15. Енергетиката не може без базов товар, осигурен от атомна или въглищна електроенергия. Може. Все повече експерти подлагат тезата за базовия товар на сериозно съмнение. Бъдещето на енергетиката, при това не много далечното бъдеще, ще зависи във все по-голяма степен от електропреносната мрежа, от интелигентните системи, които я управляват, от решенията за съхраняване на енергия, отворения пазар на голяма територия и ред други фактори, които ще направят концепцията за базовия товар вчерашна история.

16. Трябва да строим мощности, за да осигурим енергийната сигурност на страната. Не, не трябва. Енергийната сигурност зависи от много фактори и не се свежда до това да имаш няколко огромни централи. В момента България разполага с около 2 до 3 пъти повече мощности, отколкото е домашната й консумация, но това не ни успокоява и с право. Енергийната сигурност е функция например на енергийната ефективност, която е много ниска в България. Тя също зависи от отворения енергиен пазар, състоянието на трансграничната енергийна инфраструктура и ред други фактори. Енергийният национализъм е скъпо удоволствие и принадлежи на миналото. България трябва да решава проблемите си за енергийната сигурност в контекста на европейския и регионалния енергиен пазар.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional