Свободата днес и тук 27 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как параграф 12 стана параграф 22

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Христо Христов, http://desebg.com

     
 
 
 
 

 

От ляво на дясно: Президентът Росен Плевнелиев, директорът на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров, директорът на служба „Военна информация” Веселин Иванов и председателят на комисията по досиета Евтим Костадинов след срещата при държавния глава на 19 април 2014 г. Президентът обяви категоричното си становище за отваряне на всички досиета без изключение и предаване на архивите на комунистическите тоталитарни служби от двете съвременни разузнавателни служби на комисията по досиетата, но вече една година няма сила, която да накара наследниците на разузнавателните служби при комунизма да изпълнят обещанието си | Фотограф: Христо Христов.

„Предаването на архивите на ДС и военното разузнаване при комунизма, картотеките, както и щатните списъци на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ) на комисията по досиетата не търпи отлагане”.

Това са думите на президентът Росен Плевнелиев след безпрецедентната му среща с директора на НРС ген. Драгомир Димитров, директора на СВИ Веселин Иванов и председателя на Комисията по досиета Евтим Костадинов, изречени преди година на 19 април 2013 г. Припомням ги, защото казуса с неизпълнението на отменения параграф 12 от закона за досиетата е показателен за онова задкулисие, за което самият държавен глава често говори.

Преди една година, през април 2013 г., президентът събра при себе си тримата ръководители, за да се изясни един път за винаги проблема с непредадените архиви на Комисията по досиетата и щатните разписания на двете разузнавателни служби.


„Държави” в държавата

Едно наложително пояснение, което се отнася за онези служби, които днес са призвани да отговарят за националната сигурност на страната. Националната разузнавателна служба, формирана в началото на февруари 1990 г. с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов, е правоприемник на  Първо главно управление на ДС. Същото това разузнаване по времето на комунизма разработва и преследва активните български емигранти по света, които комунистическият режим определя като „вражески”, като върхът на тази дейност е убийството на критика на комунистическата система писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон с помощта на КГБ.

Същото това разузнаване извършва кражбата на оригинала на „История слабянобългарска” на отец Паисий през 1985 г. от българския манастир „Св. Георги – Зограф” в Света гора, за да я държи заключена в касата на началника на ПГУ.

Същото това разузнаване се специализира в кражбата на западни технологии, за да „подпомага” икономическото развитие на технологическо изостаналото „социалистическо общество”, което БКП строи 45 години.

Същото това разузнаване участва в изнасянето на държавен капитал чрез фиктивни фирми, чиято дейност остана неразследвана от прокуратурата след 10 ноември 1989 г.

Архивните документи на същото това разузнаване разкриват как то е желаело да си направи собствена банка след приемането на Указ 56 за стопанската дейност през 1989 г. и да нарои свои фирми в офшорните зони по света.

От 25-те години от 10 ноември 1989 г. насам 20 години същото това разузнаване е ръководено от кадри на Държавна сигурност, които са се клели в безпределна вярност на БКП и СССР.

Същата тази модерна по своето наименование Национална разузнавателна служба има привилегията да работи без устойствен закон вече 25 години.

Това гарантира безконтролност и безотчетност. Факт, който най-добре се видя при бившият й директор ген. Кирчо Киров, назначен на този пост от президента Георги Първанов, агент на същото това ПГУ. Днес ген. Киров е изправен в съда, за да отговаря за злоупотребата с над 4 млн. лв. – средства, отпуснати от държавния бюджет за оперативни нужди.

Подобно е и положението със служба „Военна информация”. Тя е наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия.

Неговите кадри също са правоверни комунисти, които са се клели във вярност на комунистическата партия и дружбата със Съветския съюз и са се школували в съветското ГРУ (съветското военно разузнаване).

Архивните документи еднозначно показват сляпата подчиненост на РУ-ГЩ на комунистическата идеология и пълната зависимост в оперативен и технически план от съветското ГРУ, така както Държавна сигурност от КГБ.

Преди няколко години от Съюза на офицерите „Атлантик” заявиха, че през всички години на прехода служба „Военна информация” е работила само за една партия – БСП, а назначенията в нея стават на шуробаджанашки принцип.

Както и НРС, така и СВИ отговаря за националната сигурност на България без да има устойствен закон вече 25 години.

Не е пресилено да се каже, че двете разузнавателни служби са „държави” в държавата. Над тях няма власт, която да ги принуди да спази законите на страната.


Параграф 12 от закона за досиетата

Красноречив пример е упоритият им отказ да изпълнят параграф 12 от закона за досиетата. По силата му при приемането на закона през 2006 г. останаха скрити от обществото имената на кадровите служители на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове от началник сектор и началник отдел нагоре в НРС и СВИ.

Тази гарантирана непрозрачност с гласовете на БСП, ДПС и НДСВ беше залогът, поискан от двете разузнавателни служби за приемането на закона за досиетата през 2006 г.

В края на 2012 г. обаче ситуацията се промени. ГЕРБ с гласовете на Синята коалиция отмени прословутия параграф 12 и хвърли в ужас НРС, СВИ и всички онези, които бяха разпънали политически чадър над тях 6 години по-рано.


Безпрецедентната среща при президента

Въпреки отмяната на параграф 12 НРС и СВИ негласно отказаха да изпълнят закона за досиетата и това доведе до срещата им с президента Росен Плевнелиев и председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов през месец април миналата година.

След нея стана ясно, че разузнавателните служби са получили известна отсрочка за предаването на все още непредадените на Комисията по досиетата архиви, картотеки и щатните си разписания, за да може независимият държавен орган да оповести колко и кои служители на комунистическите тайни служби са продължили да работят на ръководни постове в НРС и СВИ след промените.

НРС трябваше да направи това до септември 2013 г., а СВИ – до края на 2013 г. Тези срокове са отдавна изминали без директорите на разузнавателните служби да спазят офицерската си дума, дадена при държавния глава. Той от своя страна не предприе нищо повече, за да се изпълни закона за досиетата и да се получи онази прозрачност при отварянето на архивите на тоталитарните комунистически сулжби, за която самият той многократно е настоявал. Учудващо е, че поне по отношение на НРС би могъл да предприеме действия, тъй като тази разузнавателна служба формално се води на негово пряко подчинение.


Опитите за неутрализиране на Комисията по досиетата

След като БСП и ДПС сформираха кабинета Орешарски лобито на разузнавателните служби на „Позитано” 20 се опита да прокара законопроект за връщането на старото положение с параграф 12, но не успя.

Сетне, в края на 2013 г. кръгът около Сергей Станишев открито заговори за закриване на Комисията по досиетата и отмяната на закона за досиетата. Ход, който отлично би устроил НРС и СВИ. На този етап обаче БСП увисна само с намерението си да сложи кръст на комисията и отварянето на досиетата, тъй като силите й в парламента са недостатъчни да предприеме такава крайна законодателна промяна. В случая стратегическият партньор на социалистите – ДПС запази мълчание, а в комисията за контрол на специалните служби депутатите от ДПС гласуваха против връщането на параграф 12.

Така вече година чадърът на параграф 12 не съществува, но на практика НРС и СВИ отказват  да го изпълнят. Прокуратурата демонстрира пълно безразличие към неизпълнението на закона от двете разузнавателни служби.

По този начин параграф 12 се превърна в параграф 22. Възможно ли е специални служби на страна-членка на НАТО и Европейския съюз, чиято дейност би следвало да бъде под най-строг контрол, да се самопоставят над закона? Когато говорим за България отговорът е „да”.

„Гражданите имат право да получат информация за това кой ги управлява и искат да ги управляват и кой от тях принадлежи към службите на тоталитарната държава”, заяви президентът Плевнелиев преди една година след срещата с директорите на НРС и СВИ и председателя на Комисията по досиетата.

„Нямаме никакво разминаване в позициите. Предаването на архивите ще приключи един път за винаги и ще затворим тази тема”, категоричен беше държавният глава. И той обаче се оказа безсилен и недостатъчно настоятелен това вече да се е случило, а не разрешението на проблема да е отложен някъде в необозримото бъдеще.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional