Стратегии на охулването – случаят Цветан Цветанов - част втора*

Прокуратурата обаче, смятана до този момент едва ли не за подвластна на ГЕРБ, внезапно забравя традиционната си охлювна летаргия, проявявана към дела от обществен интерес. Включително и към сигнали, които са свързани със същият този Станишев, които свидетелстват за корупция, ощетила държавата с милиарди[1]. Светкавично в МВР са пратени не един или двама, а цели десет прокурори. Ръководени впрочем от такива, чиято репутация съвсем не е блестяща – и които сами са престъпвали закона за СРС, като са разрешавали такива без санкцията на съдия – какъвто е случаят с Роман Василев например. После пък ще се окаже, че най-главният от всички проверяващи – шефа на столичната прокуратура Николай Кокинов, е не само проверяващ, но и герой от сагата с подслушванията.

МВР им оказва пълно съдействие – включително като предоставя една от колите, описани в анонимката на Станишев като подслушвателни центрове. Това е доброволен жест – прокурорите не биха могли да я секвестират, без да е заведено следствено дело спрямо конкретни обвиняеми – каквото в момента няма. Най-вероятно те получават съдействие и от тези, които са изнесли данните, въз основа на които е подготвен компромата – например кой за какво е отговорен, какви са марките на колите за проследяване, какви изключения от общия ред са допуснати в СДОТО.

Забележително е например, че в Станишевия компромат са посочени конкретни служители като извършители на подслушванията – като се има предвид, че тези служители са законспирирани – подобно на други оперативни структури в МВР, като ДОИ примерно – и имената им не подлежат на разгласяване. Бихме могли да се запитаме прочее откъде техните имена и инициали са попаднали в компромата и оттам – в медийното пространство – и не е ли тяхното разгласяване само по себе си престъпление? Прокуратурата обаче не обръща внимание на такива подробности – обратното, главният прокурор е впечатлен от изобилието на данни в анонимката.

И докато прокуратурата проверява официално, уж без да разгласява следствени тайни, медиите изваждат нови и нови подробности за хода на разследването, лансирайки подходящите версии. Като знаменитата история с отвертката например – според която дипломиран инженер, чиито служебни задължения са свързани с т. н. подслушвателни компютризирани центрове, бил зарязал 50-годишния си юбилей и се бил втурнал да дири и да поврежда харддиска на уж записващия разговорите компютър... с отверка. Бил повредил записаните със СРС разговори – твърдят съвсем сериозно и медиите, и прокурорите по време на своите пресконференции.

Като твърдението на самия главен прокурор, че “875 телефонни номера, за които не е имало разрешение за подслушване, са намерени в работните тефтери на служителите на Специализирана дирекция „Оперативни технически операции” – и че сред тях има и телефон на прокурор, който сам си го е разпознал при преглеждането им. После ще се окаже, че сред тях няма телефон на прокурор – което отново самият главен прокурор заявява без капка свян пред медиите. А най-накрая пък ще стане ясно, че за всички записани телефони има разрешение от съда – и че служителите на СДОТО изобщо не знаят чии телефони са проследявани, тъй като по регламент не им се предоставя такава информация: те единствено са задължени да установят с кои номера контактува номерът Х, който им е даден.

Големият проблем, който вече е и проблем на прокуратурата, е че и да искат, те не биха могли да направят повече. Защото истината е, че кетчерите – както наричат проследяващите автомобили, оборудвани със специална техника – не могат изобщо да записват разговори, тъй като не са снабдени с нужния за това софтуер. Те могат да проследят единствено кой телефон с кой се свързва – което също е важна оперативна информация. Тази техника обаче не може и никога не е можела да подслушва – и това се знае още от 2009 г. – като именно поради това е предоговорена на цена, по-ниска от първоначалната с 50 000 евро.

От българска страна е имало искане за софтуер, който позволява записване на водените разговори, ала разрешение да се продаде техника, която реално може да подслушва, се дава от британското правителство, което в случая е отказало да даде такова разрешение. Всичко това е казано в свидетелските показания още от май месец. През лятото е направен следствен експеримент, който е установил същото – че кетчерите могат само да проследят кой с кого се свързва, но не и да записват реални разговори. Това обаче не пречи нито на водещия това разследване Роман Василев, нито на главния прокурор Сотир Цацаров, нито на вътрешния министър Цветлин Йовчев да продължават да говорят за подслушване.

Безкрайно интересен е въпросът: как, след като кетчърите не могат да подслушват, някакъв вдигнал се от рождения си ден служител ще изтрие записаните разговори с помощта на отверка – както съвсем сериозно твърди прокуратурата. При това с обяснението, че въпросният Радко Димитров – наричан от медиите Радко Отверката – е предприел това, за да саботира разследването, след като е научил от медиите за анонимката, внесена от Сергей Станишев.

Случаят е следният: точно в дена, в който Станишев внася своята анонимка в прокуратурата, въпросният кетчър е работил по разследването на едно отвличане – това на Лара, дъщерята на Евелин Банев – Брендо. Тъй като е трябвало да бъде паркиран в близост до дома, в който се е намерала майката на Лара, той е бил скрит зад оградата на правителствената резиденция в Бояна – със знанието и разрешението на НСО. Тъкмо това паркиране обаче е станало причина за спекулациите, че Цветанов бил подслушвал президента във вила Калина – което няма нищо общо с реалността.

В един момент станциите на кетчъра блокират – и за да продължи работа, те трябва да бъдат разтоварени от качената до този момент информация. Тъй като договорът за поддръжка на тези станции е изтекъл, служителите трябва да се оправят с тяхното обслужване сами. Поради това се налага кетчърът да замине за “Младост”, където живее Радко Димитров – който се заема с възникналите технически проблеми. Пред очите на няколко началници той сваля твърдия диск, снема от него информацията и я препраща към хранилището за такива информации във Велико Търново, където тя се намира и до ден днешен.

Тъй че историята за повреждането на хард диска с отверка и изтриването на записи от него е един голям мит, който обаче прокуратурата неотклонно поддържа, тъй като в противен случай ще се спихне версията й за незаконни подслушвания. Въпросната информация и досега е налице – и в нея няма и следа от незаконни подслушвания – което обаче не пречи при първоначалната версия на обвинението Радко Димитров да бъде подведен под отговорност, заедно с Бранимир Братоев – служителят от НСБОП, ръководил оперативните действия, свързани с отвличането.

Важен момент от това дело са и обвиненията в подслушване на 875 телефона, вписани в тефтерите на служителите от СДОТО, за които прокуратурата твърди, че  няма дадено разрешение от съдия да бъдат проследявани. Реално за всички тях има дадено разрешение – и прокуратурата в случая или лъже като дърт циганин, или просто е направила това заявление, без да направи проверка – и след това не е поискала да опровергае собствените си думи. Не случайно прокурорите – включително и главния такъв, не обелват и дума за това дали сред тях фигурират телефоните на визираните в анонимката на Станишев лица – президентът, министри, депутати и другите видни фигури. Не обелват, защото няма такива – единствените вписани телефони, които не са свързани с разрешения от съда, са тези на оперативните работници по различните случаи, по които се прави подслушване – те също се вписват в инкриминираните тефтери, за да може да се иска допълнителна информация, ако по някаква причина това се наложи.

Все пак на главния прокурор му се наложи да опровергае думите си за наличие на телефон на прокурор между записаните – който на това отгоре сам си го бил разпознал при проверката. А някакви обяснения за това разминаване с истината – тъй като в случая главния прокурор или е излъгал, или е бил излъган? Никакви.

Вместо да признае грашката си, прокуратурата отчита стахановска дейност, като на 15 април – веднага след старта на кампанията за предсорчните парламентарни избори, образува четири досъдебни производства срещу трима бивши и настоящи директори в Специализираната дирекция за оперативни технически операции (СДОТО) и един служител в нея. Самият Цацаров констатира пред медиите, че две трети от съдържанието на Станишевата анонимка отговаря на истината – което е пряко доказателство, че прокуратурата се вживява в ролята на предизборна бухалка. защото: кое по-точно е това, което отговаря на истината? Да е доказала прокуратурата, че Цветанов или някой от ръководството на МВР е разпореждал провеждането на незаконни подслушвания? Не. Да е доказала, че наистина са подслушвани изброените в анонимката лица? Не. Да е доказала  изобщо наличието на незаконни подслушвания? Не. Тогава?

Тогава се сервира удобната пропагандна версия – подслушвания е имало, но доказателствата за тях са унищожени. Разследването продължава – и тъкмо като доказателство за сериозността на нещата са заведени четири наказателни производства срещу офицери от тази служба. В разгара на самата предизборна борба прокуратурата ще обяви, че ги прекратява, защото статуса на бившият вътрешен министър като кандидат депутат не позволявал да бъде повдигнато обвинение срещу него. По-късно тези обвинения така и не са възобновени – за сметка на това е повдигнато обвинение срещу самия Цветанов, който не бил упражнил в достатъчна степен контрол върху тяхната дейност.

Това наистина е много интересно: в крайна сметка тези офицери от СДОТО извършвали ли са нерегламентирани подслушвания или не? Единственото реално сведение на работещата по случая прокурорска бригада е за това, че Цветан Цветанов съзнателно не бил упражнил контрол над дейността на СДОТО, с което създал условия за нарушаване на закона. От което естествено следва, че споменатите офицери са реалните закононарушители. Защо тогава се прекратява делото срещу тях? Отговор и на този въпрос липсва.

В крайна сметка това е без значение – пуличното обвинение на прокуратурата срещу бившия вътрешен министър – и респективно срещу ГЕРБ – е целта на активното мероприятие. Споменатите “две трети”, за които споменава Цацаров, без да привежда никакви доказателства, отварят широк хоризонт за политическо говорене. След това казване е много по-лесно да се говори за мафия, полицеска държава и прочее. И е много по-лесно това говорене да бъде превърнато във фактор, който “яде” електоралния потенциал на политическия противник.

След изборите, когато манипулативната цел на това обвинение е постигната, самото дело за подслушването се срива по най-безславен начин. То бива върнато от Софийски градски съд на прокуратурата въз основа на сериозни процесуални нарушения и – забележете – за разлика от други спекулативни дела срещу Цветанов, прокуратурата не протестира решението пред по-горна инстанция. Този отказ няма как да бъде разчетен по друг начин, освен като самопризнание, че този път прокурорите сериозно са нагазили в лука – и предпочитат да се снишат, отколкото да продължат публичните си акции, свързани с прословутото дело.

И действително има защо: по него има някои твърде комични акценти. Например факта, че Цветанов е подведен под отговорност за “подслушвания” от февруари 2010 г., като по това време никакви кетчери не е имало налице – те са внесени през октомври 2010 г.

Друг недъг на обвинителния акт е, че прокуратурата не е посочила защо смята, че за регламентиране на дейността им бившите директори на СДОТО е трябвало да издават отделен, нарочен нормативен акт, и защо Цветанов е трябвало да контролира дейността им. Между впрочем самата идея, че министърът на вътрешните работи трябва да контролира режима на излизане на кетчерите от гаража и други подобни подробности е малограмотна – подобна дейност въобще не е в неговите компетенции и задължения. И не на последно място – не са посочени вредните последици, които според прокуратурата са настъпили. Тези правни недоразумения са вероятните причини, поради които прокуратурата е предпочела да обяви, че държавното обвинение ще се съобрази с указанията на съда.

Така безславно пропада това дело, започнало с такъв апломб и с ангажиране на цели десет прокурора за неговото разследване – по заповед на Сотир Цацаров – което издава изключителната важност, която му е придадена въз основа на очаквания, които нямат нищо общо с правосъдието; между впрочем дори Никола Филчев не е разпореждал чак такова прокурорско присъствие по своите не по-малко съмнителни дела. Делото пропада – но преди това изпълнява своята чисто политическа функция: от този момент нататък тезата за “полицейската държава”, за подслушванията и за “българския Уотъргейт” не слиза от устата на социалистическите лидери, техните медии и техния пропаганден апарат. И никой не обръща внимание на факта, че анонимката на Станишев се появява в най-удобния от политическа гледна точка момент – непосредствено преди старта на предизборната кампания – а прокуратурата процедира по начин, който е най-удобен за един от участниците в нея, а именно за БСП.

*Глава от новата книга на Едвин Сугарев "Кой", чиято премиера ще се състои на 19 май от 18 часа, на мястото на бившия мавзолей.