Свободата днес и тук 24 Февруари 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стратегии на охулването – случаят Цветан Цветанов - част трета*

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 Знаменателно е, че въпреки пропагандния успех на прокурорската акция срещу ГЕРБ чрез делата за подслушване и във връзка с аферата в Костинброд, опитите Цветан Цветанов да бъде дискредитиран и отстранен продължават. Срещу него се повдигат нови обвинения и се водят нови съдебни дела – без никакъв шанс да бъде осъден, което изглежда не е и тяхната цел – важното е отново и отново да се говори за “подсъдимия Цветанов”, дори с цената на това престижът на прокуратурата да бъде сериозно накърнен от провалите в тях.

Второто дело, по което вътрешният министър бе обвинен, е мотивирано с това, че е нарушил служебните си задължения и е осуетил разследване срещу бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров, написвайки "Не!!!" на шест искания за използване на СРС-та през 2009 г. Извън дребната подробност, че прокуратурата се сеща за този прецедент с повече от четиригодишно закъснение, самото дело е доста нелепо – и наистина е учудващо упорството на прокуратурата да настоява, че изобщо става дума за престъпление. Във всеки случай за никакво осуетено разследване не може да става и дума. Разследването е проведено – въз основа на СРС-та, постановени именно от Цветан Цветанов.

На първо място трябва да отбележим, че подписът на министъра на МВР се дава винаги след съгласуване с подписите на други нива, които са компетентни по отношение на подслушването – в случая преди подписа на министъра трябва да даде съгласието си  главният секретар на МВР Калин Георгиев. Няма такова съгласие, а той е имал повече от сериозни основания да не даде разрешение за подслушване, тъй като в този момент тече вътрешна проверка срещу Орлин Тодоров, включително свързана с използване на СРС – движена обаче от структурите на МВР в Русе. Основанията за това са сериозни – нарочно не възлагат проверката на търновските структури, тъй като, поради добре известната близост на местния прокурор с обвинения в престъпление, се опасяват да не изтече информация. Три месеца по-късно, след като постъпват нови искания с разширени мотиви, разрешение за подслушване е дадено.

При това положение изобщо не е ясно в какво всъщност се състои престъплението, за което пледира прокуратурата. Съгласуване на решението да се утвърди подслушването е необходимост, залегнала в самата инструкция; с такова съгласуване е свързана и практиката на всички министри досега. Да не говорим, че има много прецеденти, в които други министри също са отказвали да подпишат разрешения – Румен Петков например признава, че той също би могъл да бъде обвинен в това, в което обвиняват Цветанов. Георги Петканов също е отказвал разрешения – включително при много по-тежки обвинения от скалъпените срещу Орлин Тодоров – например е отказвал да подпише разрешение за подслушване срещу видна фигура в престъпния свят – Антон Милтенов – Клюна.

Свръх всичко и обвиненията срещу Орлин Тодоров са не особено ясни и правдоподобни – едно от тях например е за това, че бил наредил да бъдат преместени някакви детски люлки и катерушки от детска площадка в село Първомайци в двора на някаква бизнес-дама. По повод другите обвинения наскоро беше получено писмо от френския министър на вътрешните работи – за това, че лице с име Орлин Алексиев по техни разработки не протича, и че е недопустимо подобна информация да се използва за политически цели.

Парадоксално е, че Цветанов е обвинен в престъпление против правосъдието, след като не е орган на съдебната власт. Той практически не би могъл да повлияе върху хода на разследването. Да не говорим, че няма никакви близки отношения с Орлин Тодоров – каквото впечатление се създава благодарение на шумното отразяване на това дело.

Третото дело срещу Цветанов отново е свързано с казуса Орлин Тодоров. Той е изправен на съд за длъжностно присвояване, по което му бе постановена забрана да напуска страната. По този казус прокуратурата твърди, че Цветанов е присвоил 50 000 лева в полза на Орлин Тодоров. Според обвинението бившият вътрешен министър е нарушил закона, разпореждайки на Тодоров да бъде плащана заплата за периода, в който антимафиотът е бил отстранен от длъжност и се е намирал под стража в ареста в Ловеч. Това е наистина странно разбиране за презумпцията за невинност, според която санкции срещу когото и да било могат да се предприемат едва при влязла в сила присъда.

Тук трябва да отбележим, че антимафиотът от Търново е арестуван и обвинен именно въз основа на материали от СРС-та, разрешени от министър Цветанов. По негово нареждане в МВР започва да тече дисциплинарно производство срещу Орлин Тодоров – като е съставен дисциплинарен разследващ орган от пет човека. Те изпращат писмени искания за информация до разследващия прокурор, но не получават отговор – налице е практически отказ да се предостави тази информация. Прави се пълна проверка на дейността на Орлин Тодоров, като се удължава срока – и в крайна сметка дисциплинарният разследващ орган предлага на Цветанов прекратяване на дисциплинарното производство поради липса на данни за престъпление.

Междувременно от правна дирекция на МВР отказват да съгласуват наказателната мярка дисциплинарно уволнение. В този отказ цитират практиката на съда – няма доказателство за престъпление, следователно дисциплинарното уволнение е недопустимо.

Въпреки това Цветанов издава заповед за порицание и го възстановява на същата длъжност – което е длъжен да направи по закон, след като опитът за дисциплинарното му уволнение не дава резултат. При този случай каква е мярката за неотклонение е факт, който няма отношение към дисциплинарното производство. На Тодоров му се дължат заплати за периода, за който е бил отстранен от длъжност – по силата на самия закон.

На 23-ти януари Орлин Тодоров е в следствения арест. Един месец по-рано по нареждане на Цветанов му е отнет достъпа до секретна информация. По този повод министърът прави повторно искане да бъде отстранен от длъжност – поради отнет допуск. 23-ти всъщност е последния работен ден. На 30-ти нареждането на Цветанов не е връчено за подпис и затова не започва да тече нейното влизане в сила. Заповедта не е съгласувана, защото Цветанов е в отпуск. На 9-ти януари и двете заповеди – за въстановяване на същата длъжност и едновременно с това за отстраняването му поради липса на допуск, са връчени на О. Тодоров в затвора. Възстановяват го и го отстраняват. По закон трябва да му се търси друга длъжност,която не е свързана с достъп до информация – но не е започната процедура по това.

През февруари Орлин Тодоров пуска молба за напускане по собствено желание. Цветанов го освобождава – няма право да откаже по закон. И пак по силата на същия закон е длъжен да му плати съответната сума, която му се полага за прослужени години. Има вече прецеденти в това отношение, по които прокуратурата не е имала възражения – например идентичен е случаят със Станимир Флоров.

Покрай това дело е пуснато разрешение за подслушване на Цветанов – цели две години след мнимото престопление. Подслушването е текло до 21 януари и е приключило с прекратяване по искане на следователите, които са установили, че няма данни за престъпление. Прокурорите очевидно са се надявали, че Цветанов ще се обади на Орлин Тодоров да съгласува с него общи позиции пред разследването и съда. Това обаче би било склоняване към лъжесвидетелстване, за което се полага една година затвор – а искането за подслушване може да бъде уважено само при наличието на тежко престъпление – за над 5 години затвор.

Безкрайно интересно е тогава въз основа на какви мотиви е реализирано СРС срещу Цветан Цветанов – за когото лично Сотир Цацаров заяви, че е подслушван законно, защото срещу него било повдигнато обвинение. В този случай законът за СРС е категоричен – подслушване може да се прилага само при наличие на тежко престъпление. За каква “законност” става дума тогава? Или може би всяко налудно обвинение срещу Цветанов автоматично се превръща в тежко престъпление?

За разлика от другите дела, по това дело е минало само едно заседание – но още отсега можем да предположим, че прокурорската конструкция ще се срути подобно на кула от карти – какта се срути тъй шумно огласеното дело по подслушванията.

С това дело не се изчерпват патилата на Цветан Цветанов в земята на прокурорите. Например периодично бива припомнян и друг един негов грях – прочетените от трибуната на НС записи от разговори между лекарите в горнооряховската болница – и проктурорите се канят не на шега да се заемат и с този случай. И отново се проявява ефектът на дългото повтаряне, при което всички са забравили за какво всъщност е ставало дума, но са твърдо убедени, че това е било нещо лошо и недостойно.

Всъщност репликите, които си разменят лекарите по адрес на още шаващото в контейнера за телесни отпадъци бебе, са драматично чужди на всякаква хуманност – и тяхната безчовечност е наистина впечатляваща. Дотолкова, че е накарала дори предишния главен прокурор Борис Велчев да се обърне към Цветанов с молба да вземе отношение по случая – което той прави, като го изнася от трибуната на Народното събрание. По същото това време не друг, а тъкмо прокурорът, който се е заел с това дело, чете същите тези записи със СРС пред журналисти на пресконференция в Горна Оряховица.

Ревностните обвинения на прокуратурата срещу Цветан Цветанов биха могли да бъдат разбрани и извинени, ако ставаше дума за убеденост от страна на хора, които наистина покриват конституционните изисквания за работа в ръководството на тази институция- изискванията за високи морални достойнства. Все пак един вътрешен министър едва ли внушава добри чувства у всеки – и предвид печалния опит от близката ни история, в която видяхме вътрешен министър на нерегламентирана среща с гангстери, известна подозрителност като че ли е оправдана.

Само че – така ли стоят нещата с Цветан Цветанов? Дали наистина хората, които го обвиняват в какви ли не грехове, са достатъчно развито чувство за чест и морал? Отговорът – уви – е отрицателен.

Съвсем наскоро зам. главния прокурор Борислав Сарафов публично оповести, че е намерил една нова възможност да бъде осъден бившия вътрешен министър – може би като изход от казуса с непрекъснато провалящите се дела срещу него. “Възложено е на органите на НАП да извършат пълна данъчна ревизия на имущественото състояние и доходите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов” – заяви той. “Основание за това са постъпилите в прокуратурата нови данни, които са от изключително съществено значение за решаването на този въпрос.”

Какви са тези нови данни, тъй и не стана ясно. За сметка на това са ясни причините за предишната данъчна ревизия – развихрилия се преди повече от година вестникарският вой за това, че вътрешният министър бил имал шест апартамента. Доста мижаво богатство на фона на имотите, с които може да се похвали примерно Делян Пеевски – и които според някои достоверни източници са над сто. На всичкото отгоре се оказа, че само два апартамента са реално закупени от Цветанов – останалите са наследени или дарени от родителите му и радителите на съпругата му.

Обаче желанието на Сарафов за такава данъчна проверка е уязвимо от морална гледна точка: неговите апартаменти са също шест. Пет от тях са в София, а един е в курортния град Рохалес, Испания, вписан на името на майка му и на стойност 234 000 лв.  Извън това заместник главния прокурор притежава и 120 кв.м. къща в град Момин проход, както и разни ниви. Повечето имоти и при него са дарени от родителите му. Въобще случаят е идентичен – от всякаква гледна точка. Поради което е неясно с какви очи е даден ход на тази нова данъчна ревизия – и защо шестте апартамента на Цветанов пораждат такъв публичен гняв, а шестте апартамента на Борислав Сарафов не вълнуват никого.

Редно е имотното състояние на един прокурор да бъде публичен факт. Но е редно и обществеността да бъде наясно с неговото уважение към законите. Можем ли да бъдем убедени, че Борислав Сарафов изпитва такова? Според мен – не. Държа в ръцете си документ, който го опровергава – и това е молбата на Веселин Николаев Цаков, шофьор на такси, до началника на КАТ – София, датирана 21.05.2013 г. В нея г-н Цаков излага подробностите на претърпяно от него пътно-транспортно произшествие, при което виновникът е бил видимо пиян, отказал е да изчака КАТ, предложил е на потърпевшия 100 лева – а след неговия отказ се е качил на БМВ-то си и си е заминал. Ето част от този текст, в който шофьорът настоява да получи информация по случая:

“Аз, Веселин Николаев Цаков, шофирах таксиметров автомобил /... по ул. Беловодски път (на която има знак за предимство) посока парк Витоша и се бях преустроил за ляв завой към ул. Георги Рилски (на която има знак стоп), когато от ул. Георги Рилски излезе кола с висока скорост, която даже не се опита да спре и се удари в задната част на моя автомобил. /.../ Колата беше сиво БМВ с регистрационен номер СА4141РК. Водачът на същия автомобил, който по-късно разпознах от телевизията и медиите като лицето Борислав Сарафов, зам. гл. прокурор, слезе от колата видимо пиян и започна пререкания с мен, на която провокация аз не отговорих. Когато се успокои малко, ми предложи сумата от 100 лева, на което предложение аз отказах, и го помолих да попълним двустранен протокол за извършено ПТП, предоставени от застрахователните ни компании. На което той отговори, че не може да се занимава с такива глупости. Тогава аз предложих да повикам органите на КАТ пътна полиция, на което той пак ми повтори, че не може да се занимава с такива глупости. Аз го попитах какво да правя в такъв случай с моя автомобил. И той ми каза, са съм кажел на застрахователите, че са ме одрали на паркинг и че това си било мой проблем. Качи се на колата и тръгна посока към София.”

Как ви звучи това? Зам. главен прокурор, който офейква от ПТП, което самият той е причинил в нетрезво състояние – като при това съветва потърпевшия да излъже застрахователната си компания?

Случката е дребна, но симптоматична. Що се отнася до продължанието на случая, то е следното: Богдан Милчев, дискорошен шеф на КАТ, е извикал Борислав Сарафов и му е обяснил, че трябва да му бъде съставен акт за ПТП. И актът наистина е съставен, само че не е връчен, тъй като Борислав Сарафов още не се е появил, за да го получи. Добър пример, няма що!

Друг един емблематичен герой от прокурорското съсловие е сред ръководителите на прокурорската десятка по делото с подслушването, и е намесен особено ярко в другия казус – този с бюлетините в Костинброд. При което – оказва се – прокурорът, който разследва тъй нареченото подслушване на Цветанов, сам е подписвал напълно антизаконно  разрешения за ползване на СРС.

Казусът е добре известен. Самият главен прокурор свидетелства, че доказателствата по едно от най-шумните корупционни дела от последните години – това срещу бившия министър Николай Цонев, са опорочени от Роман Василев, тогава зам. градски прокурор. Той бил подвел Сотир Цацаров, който по това време беше още съдия, за да разреши СРС, без да има реална необходимост от това.

През 2010 г. Василев го заблудил за необходимостта от подслушване на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Другите обвиняеми по това дело са бившият военен министър Николай Цонев и съдията Петър Сантиров. Те бяха оправдани по обвинението, че са се опитали да подкупят следователя Петьо Петров, за да спре дело срещу Цонев. Делото предизвика предизвика бурни реакции поради показния и унизителен арест, при който Роман Василев каза на Цонев, нарушавайки презумпцията за невинност: “Тъй като сте абсолютен престъпник – долу на земята!”.

Цацаров обаче отказва да вземе мерки срещу компрометирания си подчинен с един малко странен аргумент: опасявал се да не го заподозрат “в лично отношение спрямо Василев”. Едва наскоро все пак го понижи от заместник градски прокурор в редови такъв. В същото време лично той подчерта, че зам. градският обвинител е заобиколил разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), като сам е подписвал разрешения за СРС – което не е просто нарушение, а е престъпление, което се наказва със затвор.

Самият Роман Василев има, много меко казано, скандална слава. Известен е с близостта си с шефа на КТБ Цветан Василев – и действително от действията му можем да предположим, че той е неговата ръка в прокуратурата. Например при изключително тежкия скандал по време на първата тройна коалиция, породен от сблъсъка между шефа на следствието Александър Александров и министър Румен Овчаров, изпълнителният директор на “Булгартабак” Христо Лачев директно обвини Делян Пеевски в рекет. Тогава Роман Василев започна дело срещу Лачев и направи показна акция с барети в офисите на компанията. В крайна сметка директорът бе изцяло оправдан – но обвинението срещу Пеевски бе блокирано.

Той е вероятно и единствения прокурор, който оправдава огромните си приходи с игра на фондовата борса. През 2010 г. той поиска прокуратурата да провери декларираните от него 80 000 лв. приходи за 2008 г. – като твърдеше, че са спечелени на борсата – и излезе чист от тази проверка, с което откри един просто гениален начин да се оправдят приходи в особено голям размер в прокурорските сметки. Пропусна само да забележи, че в нормалните страни прокурорите не играят на борсата – защото шансовете да получат подкуп под формата на “вътрешна информация” са големи.

При създаването на ДАНС тъкмо той пое оперативните връзки на агенцията в прокуратурата. Твърди се, че при така създадените “контактни групи” известно време негов партньор в оперативните контакти между ДАНС и прокуратурата е бил Алексей Петров.

Задно с небезизвестният Николай Кокинов, известен не като прокурор, а като действащо лице в сагата с подслушванията, Ромен Василев участваше в делото срещу братя Маргини, свързано с подготовка за убийство на ген. Любен Гоцев, Иван Тодоров – Доктора и финансиста Никола Дамянов. Това дело пропадна безславно – и неговият провал се смята за един от най-драматичните в годините на прехода.

Въпреки многото провали, при атестацията ВСС му давам максимален брой точки и подчертава, че неговите аткове се отличавали с прецизност. Паракосът е в това, че през последните години нито един от тези актове не е реализиран с влязла в сила присъда. Включително и тези по отношение на прочутата афера с констинбродските бюлетини...

            Това са хората, на които очевидно е поръчано да гонят Цветанов до дупка и да го смачкат на всяка цена. Не без конкретни указация между впрочем – които са формулирани в опорните точки за депутати и активисти от БСП, писани най-вероятно от Моника Станишева. В опорните точки за анонимката на Сергей Станишев за подслушването например е записано: “Няма съмнение, че по времето на бившия вътрешен министър са извършени тежки злоупотреби с нерегламентирано подслушване и затова  той лично трябва да понесе с цялата й тежест политическата и наказателна отговорност за това.” И още: “Ако сега бяхме в условията на преговори, страната ни никога нямаше да бъде приета в европейската общност.” И още: “Г-н Цветанов нанесе тежък удар върху авторитета на България в Европа и пред света. Подобни тежки зцлоупотреби с власт трябва да се наказват еднозначно и сурово и тук няма ляв и десен прочит на ситуацията.”

Ако съпоставим тези опорни точки с мотивите, а още повече с говоренето на прокуратурата, ще видим пълно покритие. Всъщност тази институция на практика изпълнява това, което Моника Станишева формулира като цел на активното мероприятие. Например в тези опорни точки се изисква освен четирите наказателни производства срещу офицери от СДОТО, да има и наказателно производство срещу самия Цветан Цветанов. И такова – разбира се – е повдигнато.

Изводите от казуса Цветанов, разгледан тук като еблематичен пример за възможностите на черния PR и неговите стратегии на охулването,  са печални и бих казал – опасни за нашето бъдеще. Оказва се, че в България не само че няма справедливост, но и институциите на правораздаването съвсем директно изпълняват определени политически поръчки и защитават определени политически интереси – в случая на БСП и компания. Цената днес е известна: управлението на етно-национал-социалистическата коалиция между БСП, ДПС и Атака. Плащаме я всички ние.

*Глава от новата книга на Едвин Сугарев "Кой"


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional