Декларация за извършено публично и с помощта на средствата за масова информация престъпление

 След смъртта на Сталин, през 1956 в Русия бяха обявени престъпленията му. По времето на Горбачов започна т.нар. "гласност", когато можеше да се говори открито за тях, а при Елцин свободата на словото не беше нарушавана и част от архивите бяха отворени. При Путин Русия направи ПЪЛЕН КРЪГ и се върна във времената преди смъртта на Сталин, когато не можеше да се говори за престъпленията му.

Само че сега, с този си кръг Русия се озова не обратно в сталинизма (все още не), а в... хитлеризма. 

Впрочем, в България нашенски пишман правозащитници и интелектуалци, също искаха да въвеждат подобни мракобеснически закони (разбира се, водени от добри намерения и най-вече от интелектуалното си късогледство инеспособност дада прозрат докъде води посегателството на свободата на словото). 
Духовното безсилие ражда мракобесието, то ражда политическите затворници и ГУЛАГ, а всичко това: ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА.

Даниела Горчева

 Приятно четене ( мислене)

«Чувствам се длъжен да наруша закона»

Декларация за извършено публично и с помощта на средствата за масова информация престъпление

 Леонид Гозман

 Новая газета, 10.05.2014

Влезе в сила така нареченият Закон за наказателна отговорност за реабилитация на нацизма. По мое дълбоко убеждение този закон не е против нацизма, а е за него, тъй като забранява всяка критика по същество на хитлеристките, фашистките практики на нашите наказателни органи в годините на войната. Именно това е зашифровано в ключовия текст за наказуемостта на “умишленото разпространяване на лъжливи сведения за дейността на СССР в годините на Втората световна война”.

Без да навлизам във вече проведената дискусия за неграмотността и деструктивните последствия на този закон, искам да обърна внимание само на един факт. От днес огласяването на престъпленията на НКВД, на ролята на Сталин в разпалването на Втората световна война и други подобни вече не е обсъждане на миналото, а борба за свободата на словото в настоящето.

У нас не съществуват нормални средства за противодействие на подобни закони – нито политическо представителство, нито независим съд, а властта не реагира на най-сериозните аргументи срещу такива законодателни нововъведения. Единственият вариант, който виждам за себе си, без да призовавам други към него, е публичното нарушаване на новите нормативни актове, за да бъде принудена властта към правоприлагане, което, аз съм убеден, ще завърши с политическото и морално фиаско на авторите на тези закони и в частност на Закона за наказателна отговорност за реабилитация на нацизма. Всеки съд срещу нарушителите на тези закони ще стане открит процес срещу престъпната идеология и практика, които се опитват да защитят техните автори.

Чувствам се задължен публично да наруша закона не само затова, че като гражданин на Русия не искам да се примиря с мракобесието и лицемерието, един от символите на които за мен е новият текст на Наказателния кодекс. Аз имам и определена лична отговорност – когато преди година в своя блог сравних СМЕРШ с СС (по мое мнение напълно обосновано), се разрази чудовищен скандал и депутатите в Държавната дума, обещавайки да ме съдят лично (обещанието си не изпълниха), решиха да реанимират отдавна събиращия прах законопроект. Аз неволно подтикнах законотворческата активност на госпожа Яровая и прочие достойни люде. Не се съмнявам, че те биха свършили работата и без мен. Но не мога да се чувствам напълно свободен от задължението да им противодействам.

И така, “публично и с помощта на средствата за масова информация” нарушавам този закон, като заявявам ясно онова, което съм заявявал и по-рано и което отсега се забранява:

Наказателните органи на Сталин, в частност НКВД и СМЕРШ, в годините на Втората световна война (съзнателно говоря само за този период, върху който се разпространява действието на новия закон) са извършили престъпления, аналогични на онези, заради които Нюрнбергският трибунал призна за престъпни СС, Гестапо и хитлеристката партия. В частност те са извършвали актове на геноцид срещу народите на СССР, използвали са изтезания, масово са убивали и репресирали невинни хора без съд и следствие. Извършителите на тези престъпления не само не са били наказвани, но обратно - те са награждавани. Следователно тези действия не могат да се смятат за ексцесии на войната, а отговорността трябва да бъде възложена не само върху самите палачи, но и върху техните командири, в това число и Върховния главнокомандващ, а също и върху съществуващата в тези години в нашата страна държава като цяло. Смятам, че по съвкупността на извършеното от тях, към горепосочените структури трябва да се отнасяме като към престъпни организации.

Моята позиция, както предполагам е ясно на всеки нормален човек, не означава нито отричане на варварската нехуманност и престъпност на хитлеристкия режим, нито неуважение към тези наши съотечественици, които са воювали с немско-фашистките агресори, нито отричане на Победата. И разбира се, аз не смятам за престъпници всички, които са служили в онези години в НКВД и СМЕРШ – там е имало различни хора, много от които честно и самоотвержено са защитавали Родината.

Уверен съм, че с моята декларация биха се съгласили всички онези милиони хора, които комунистическата система лиши от живот и свобода, а новият закон се опитва да лиши дори от възможността за защита на честта.

Във връзка с моята нарушаваща закона декларация, направена публично и с помощта на средствата за масова информация, компетентните органи са длъжни да започнат наказателно преследване. С нетърпение чакам открития съдебен процес.