Ралица Стоилова
Яйлата е едно от много малкото кътчета по българското Черноморие, пощадени от туристическите безумия и пришествието на бетона. Много хора идват на малкото крайбрежно плато до Камен бряг още през май, за да се насладятна алените диви божури божури и безкрайната синенина на морето.
За да се стигне до Яйлата, човек трябва да мине покрай крепостта , разположена в нейната най-северна част. Крепост, строена през VI век, за да защищава морския бряг от нашественици и врагове. Такива крепости са строени покрай бреговете на Черно море и нямат особена археологична стойност. Покрай брега на север от Балчик има няколко такива, повече или по-малко запазени.
Но на тези крепости се гледа в последно време като на фактор за развитието на туризма. След като няма как да привлечем туристите с гигантски плажове и добра инфраструктура, можем да ги примамим със стари крепости, подновени по подходящ начин, та да хващат повече окото. За съжаление руините са си руини – нищо толкова интересно! Поради което каварненската община и кметът на Каварна Цонко Цонев решават просто да достроят крепостта, та да се харесва повече на чужденците от Албена и Златни пясъци.
Речено – сторено.Община Каварна кандидатства по европейски проект и получава субсидия от близо два милиона лева – дадени с цел да придаде на крепостта атрактивен вид – за сметка на европейските данъкоплатци.
Строежът започва в края на 2013г. „Реставрирана“ е пещерна църква, която е културен паметник от нашето ранно средновековие. Най-вероятно е била убежище на укриващи се ранни християни или християнски секти (според някои хипотези е възможно и богомили да са намерили убежище там). До ден днешен няма извършени сериозни археологически проучвания, за да се датира и уточни кои са били хората, обитавали стотиците пещери наоколо, които са използвали скалната църква като свое светилище. Някога, през 70-те и 80-те години на миналия век, нейните каменни стени бяха покрити с десетки стари кръстове – някои от тях „малтийски“, други гръцки равнораменни кръстове , завършващи с „лястовича опашка“. Имаше и издълбани в скалата текстове, никога непрочетени, които днес някакъв недорасъл археолог е нарекъл “Рунически“. Днес тази старина, издраскана до неузнаваемост от простотията на посетителите и разровена от иманярите, е унищожена завинаги заедно с древните кръстове и надписи.
След дъжд качулка каварненския кмет Цонко Цонков решава да закрепи пропадналата през земетресението преди няколко години пещера. Полусрутените стени на тази изключително ценна, но безнадеждно похабена религиозна обител са подпряни с тежка железна конструкция, взета сякаш от някоя гара от началото на 20 век,но много по-груба и недодялана. Очевидно по тези краища на България няма и наченки от архитектурно мислене. Позанавам много достойни български архитекти, но кой е този безименен “реставратор” на въпросната църква – това само кмета знае.
Разбира се, Яйлата е обявена за археологически резерват и дейностите в нея са от компетенциите на Националния институт за паметници на културата – но това изглежда няма никакво значение за реализацията на подобни начинания.
Горе на платото, на 50 метра от червения път към Яйлата, за посещението на която посетителят плаща 3 лева вход, се намира стар некропол – над 50 гробници, които според това кой ги опредля, могат да бъдат: тракийски некропол с неостановена точна датировка, сарматски гробници от втори или трети век – и други разнообразни, често противоречащи си мнения. Дали ще се намери сериозен археолог, който да направи детайлни проучвания и да установи веднъж завинаги чии са тези гробници? А също и: кой е обитавал тези над 100 пещери на Яйлата и в околностите й – и кога?
Апропо, в няколко от пещерите може да се проникне – и те се водят нещо като туристическа атракция, но останалите са обрасли може би завинаги в трънки, лиани и смокини. Трябва сериозно разчистване на разтителността, за да може нашият бъдещ археолог да стигне до тях. Опитах се да го направя, но засега моите опити са обречени на пълен провал. Да не говорим, че ще са необходими и пещерняци, които да се опитат да открият скритите входове на множество монашески пещерни жилища, отдавна обрасли и скрити в разтителността. Това, че преди години обикаляхме пещерите, няма да ни помогне да ги намерим сега. По-отдалечените не стават за туристическа атракция – тъй като модерният турист не обича да ходи дълго – и най-вероятно те ще бъдат загубени за историята и за бъдещите поколения.
Да, част от получените европейски пари да можеха да се отделят за почистване на Яилата и откриване достъп поне до тези пещери, които още се помнят от вече остаряващите любители на Яйлата от 70-те и 80-те годидини.
Вместо това парите са използват за съсипването на по-горе посочената византийска крепост. Надстрояват я с бели блокове от неизвестен материал, но най-вероятно изкуствен произход, с тебеширена консистенция и повърхност, който според строителите се води „Русенски варовик“. Дали е русенски и дали изобщо е камък – това експертите тепърва ще проверят, но ефектът е поразителен: стари каменни блокове и тебеширено бели блокчета, които приличат на кубчета за игра. Разликата между стария и новия градеж е толкова драстична и кичозна, че бъдещите туристи по-скоро ще избягат, като видят това чудо на чудесата: стари крепостни стени възвисени до 6 метра с тебеширени блокчета. На всичкото отгоре е възможно тази конструкция да се срути, тъй като белите блокчета имат свойството да поглъщат вода.
Всичко това е свързано и с мащабни изкопни работи – като изцкопаната пръст за по-лесно се изсипва направо в морето. При което в дъното на красивия залив преди крепостта се е образувал огромен сивкав сипей, започващ от високите скали и стигащ до повърхността на морето.
Пък и друго нещо: местните неколцина работници, работещи по изграждането на Яйлата, се оплакват, че фирмата, спечелила търга за изпълнител, сега си търси местни подизпълнители и подизпълнители, според това кой ще плати повече, А работниците ругаят и местната власт, пък и правителството, че през прехода са се нароили само крадци и изедници. Кои се имат предвид? Вероятно Цонко и сие, сиреч фирмите, спечелили търга, които продават изпълнението на крепостта на този, който снесе повече пари.
Той пък естествено иска да мине с по-малко масраф. И следват още безобразия: някога византийците, строили крепостта, са прокарали път та да могат волски каруци да минават и да снабдяват малкото поселище и самата крепост. Днес строителите са решили да използуват стария път и да го превърнат в шосе, по което да минават огромни камиони и тежка машинария. Макар, че на пресконференцията при започване на строежа лично кметът беше се клел, че камъните ще ги свалят “на ръце” до крепостта. Никакво сваляне на ръце не се забелязва обаче. Свалянето става с тежки камиони, които затъват в калта, а вдигането на тебеширените блокчета на самата крепост – с мотокари.
Така под благовидния предлог за популяризиране на Яйлата и превръщането й в туристическа атракция се произвежда кич. И този кич се произвежда с европейски пари, при което е напълно неясно каква част се харчат за този бутафорен проект – и каква потъват в нечии джобове.
PS: През последните дни доставката на блокове за издигането на крепостната стена имаше драматично развитие. Два тежкотоварни камиона минаха бариерата на стария византийски път ,за да достигнат работната площадка в основата на крепостната стена и там да бъдат разтоварени. Предишните дни беше валяло и в долната част на пътя, където е много зашумено и усойно, първият камион се изпързаля, попадна с двете си колела вън от пътя и си остана там, заровен в зеленината. Бяха положени неимоверни усилия за измъкването на камионите и стоката, която возеха. Два дни шофьрите и техния шеф изпробваха всичко – от трактор до огромен булдозер, за да отприщят пътя. Едва на 17 май камионите успяха да потеглят по пътя покрай морето и пристигнаха благополучно на местопредназанчението.
Помежду ругатните, обвиненията и караниците се спомена, че за да се довърши стената ще са необходими около 80 доставки на блокове. Като досега само две са извършени – и втората беше последвана от авария, която струва на работниците два дни напрегнат труд.
Ако застане човек в теснината долу на пътя под скалната черква ще разбере колко е опасно минаването на грамадни натоварени превозни средства. Всеки дъжд превръща мястото на кална парзалка и тежащите тонове возила се превръщат в не особено благонадежни кънкьори.
Вероятно парите си заслужават риска. Вероятно – за да си разделят началниците някоя петцифрена сума, са готови да рискуват и камиони, пък и човешки живот. А на нещастните шофьори се подхвърлят жълти стотинки. И всичко това за какво – за да разцъфтяват кича, простащината и грозотата.