Иде циганското време

В изборната нощ новият политик Николай Бареков проплака мелодраматично: „Циганите ме предадоха!“. Ах, каква черна неблагодарност! А той толкова направи за тях. Обикаляше махалите в страната и обещаваше, обещаваше, обещаваше. Беше принуден да си каля гумите на новия черен джип, да надене шефско кепе и да върти мазни скари, но най-вече обещаваше, обещаваше, обещаваше. В торбата с обещания имаше за всекиго по нещо.

 На по-старите цигани обеща да върне Не Ре Бе-то. Ех, как си живееха другарите цигани тогава! Кой ти е мислел за ток, парно, ядене или пиене при бай Тошо? Пълно безгрижие и безхаберие точно в унисон с извечните цигански бит и душевност.

 На мъжете цигани обещаваше да върне казармата. С умиление ги призоваваше да си спомнят какви тумби се правеха по циганските новобрански, как целите махали се събираха да изпратят своите момчета да млатят кирки като трудоваци. Циганската новобранска се беше превърнала в институция. Беше си извоювала трайно място сред кръщенето, сватбата и погребението като много важна част от семейната традиция. А как да не обичаш циганските новобрански? Джумбуз, ядене и пиене и сълзи от гордост в очите на родителите, които изпращаха синовете си да станат мъже и да преживеят трудов катарзис в КЕЧа (това „катарзиса“ е модерна дума сега, но никой не може да отрече, че навремето поколения цигански младежи преживяваха пречистване и облагородяване от тежката трудовашка работа). А новобранските имаха и социален аспект – даваха работа на толкова много цигански оркестри, помогнаха на много самоуки цигански виртуози да избуят, а на много ромски перли да добият популярност. Но, да не се отплесваме.

 Най-силното послание на новия политик беше отправено към образованието на малките циганчета. На всяко циганче той обеща не какво да е, а ТАБЛЕТ. Как ли е прозвучало това в невинните ромски ушенца? Интригуващо и някак сакрално. Да могат да се докоснат до тази джаджа от бъдещето и да се потопят в световния океан на образованието, наречен „уърлд уайд уеб“ – прекрасно. По-хубаво е от детска приказка за Банго Васил. Представям си как тълпи от босоноги и парцаливи циганчета се тълпят пред големите кафенета, където има безплатен WI-FI и сърфират ли, сърфират жадно из нета. Чиста образователна идилия.

 Всуе. Циганите изядоха кебапчетата и забиха нож в гърба на новия политик, като пуснаха червена и турско синя бюлетина. Какво предателство! Каква черна неблагодарност! За пореден път циганите предпочетоха едни кирливи 30 лева пред образованието на своите деца. Действаха по андрешковски прагматично следвайки народната мъдрост, че е по-добре врабче (кинти) в ръката, отколкото орел (таблет) в небесата.

 Това ще бъде безценен урок за новия политик. На следващите избори ще трябва да седне на една маса с БСП и ДПС и да се разбере за справедливото разпределение на циганския вот или да надцаква. При всички случаи циганското не се губи. Иде циганското време.