Свободата днес и тук 28 Септември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Защо е време Русия да се откаже от "Южен поток"

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Владимир Милов

Дотолкова сме свикнали да живеем в Огледалния свят, че водещата трактовка на едни или други събития често дори не предизвиква съмнения. Ето например съобщава се, че България по настояване на Европейската комисия спира работата по строителството на газопровода "Южен поток", и заглавията на много медии веднага ни рисуват съответната картина: "ЕС шантажира Русия", "Поредният антируски ход на Брюксел" и т.н.

Но винаги е полезно да се завръщаме в реалния свят, да се излиза от путинската матрица и да си задаваме въпроси за това какво всъщност стана и защо от тази ситуация зависят интересите на Русия.

Какво представлява "Южен поток"? Това е рекордно скъп газпроводен проект на стойност 16 млрд. евро (подводната част само се оценява на 10 млрд. евро), който най-вероятно ще излезе още по-скъп, защото у нас никой никога не е забранявал раздуването на сметките.

Най-главното обаче е, че това ще бъдат пари, безсмислено хвърлени на вятъра.

Ето защо:

Например за "северния брат" на този проект, за газопровода Nord Stream, въпреки че е сходен по разходи, първоначално - още от 90-те години, когато се появи подобна идея - имаше някакво логично обоснование. Очакваше се, че добивът на газ в Северно море ще започне да намалява и държавите от Северозападна Европа, които традиционно са привикнали да живеят на своя газ, ще отворят незапълнена ниша, нуждаеща се от нови източници на газови доставки. Nord Stream, или Северноевропейският газопровод, както се наричаше в края на 90-те години, беше призван да отговори на това ново търсене.

На пазарите в Югоизточна Европа, в които влиза през Черно море "Южен поток", няма никакво търсене. Икономиките на редица страни, които ще получават доставки по газопровода, са в депресия, което се отразява и на потреблението на газ. През 2013 г. например общият внос на газ от "Газпром" от шестте държави - основни получателки по "Южен поток" (България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Словакия) - представляваше 18.3 млрд. куб. м годишно при 23.8 млрд. през 2008 г. Това е намаление с една четвърт. Къде ще мъкнете тези 65 млр. куб. м годишно?

По този начин "Южен поток" не открива за Русия никакви нови пазари и -

нека бъдем откровени - единственият му смисъл е да се заобиколи Украйна

през която днес преминава над половината от руския газов транзит. Впрочем това никога не е било прикривано.

Това прилича на ситуация, когато не ви харесва портиерката, която седи на входа, и за да не я виждате, си поръчвате индивидуален асансьор с отделен вход и асансьорна шахта, струващи милиони. Иначе казано, няма никакъв обективен икономически смисъл в подобно свръхскъпо заобикаляне на Украйна.

Тук е редно да напомним, че Украйна традиционно е давала на Русия свръхевтина транзитна такса в сравнение с европейските - от началото на годината тя е 2.73 долара за 1000 куб. м, а в предходните години не надхвърляше 1-2 долара. Това е в пъти по-малко от европейските транзитни такси и от това, което "Газпром" ще плаща на бъдещия оператор South Stream AG. Така икономиите от преноса на газ през украинска територия излизат за Русия 2.5-3 милиарда долара годишно. Умножете по 30 години - ето ви отговора на въпроса кой кого субсидира.

Загуби от спиране на преноса на газ за Европа? Но и двата пъти, когато се стигна до това през 2006 г. и 2009 г. инициативата да се затвори кранчето идваше от руска страна, Украйна нищо не ни е спирала насила.

Кражба на руски газ? Само че постоянните размисли за това нито веднъж не са потвърдени в съд. Преди няколко години "Газпром" се опита да оспори в съда предвидения по договор обем, който Украйна може да си взима за технологичните нужди на работата на оборудването по транзитните газопроводи, но нищо не се получи. Затова - да си го запишат всички участници в интернет войните - щом някой повдигне въпроса за краденето от Украйна на руски газ, веднага отвръщайте с въпроса "има ли поне едно съдебно решение, потвърждаващо това". Не? Значи всичко това са брътвежи.

Изводът е, че през всичките тези години Украйна е била за Русия свръхизгоден транзитен партньор и няма никакви икономически доводи за това да се опитва да я заобиколи.

Тогава откъде е този маниакален стремеж да се построи "Южен поток"?

Първата причина се крие в очевидното намерение на Владимир Путин да шантажира Украйна с извеждане на транзита на газ извън нейната територия, за да постигне широк кръг цели - от по-земните (да получи контрол над украинските газопроводи) до глобални политически задачи. Още в началото на века ми беше ясно, когато четох справките за преговорите на Путин по газови въпроси с лидерите на европейските и постсъветските държави, че нито една среща не е минавала, без да се говори за това как той иска да получи контрол над украинската газопреносна система. Започвайки от 2004 г., наблюдаваме упорити опити да получи контрол и над политическата система.

Втората причина също е понятна - милиарди евро няма да се изпарят, а ще влязат в сметките на родните до мозъка на костите си изпълнители, сред които "Стройтрансгаз" на Генадий Тимченко (вече получил поръчка да строи българската част от "Южен поток"). Пък има още и "Стройгазмонтаж" на Аркадий Ротенберг и "Стройгазконсалтинг", 75% от който в момента се кани да купи чеченският бизнесмен Руслан Байсаров. Впрочем същият Байсаров веднага обяви, че иска договори за строителството на току-що благословения газопровод към Китай - ето така се получава евразийска сделка в буквалния смисъл на думата.

Заради такива цели, разбира се, можеш да пръснеш на вятъра националните милиарди.

Разбирайки, че заради украинската криза се струпаха облаци над "Южен поток",

Путин и "Газпром" рязко се активизираха

и започнаха колкото може по-бързо да прокарват физическото изграждане на газопровода през България и Сърбия - най-удобните цели от гледна точка на политическите връзки с Москва и прохладата в отношенията с Брюксел. Заеха се с удвоени усилия и с Австрия, която напоследък е напълно евроскептична и приятелски настроена към Путин. И това, въпреки че украинската криза и санкциите направиха "Южен поток" още по-малко изгоден: плановете за финансирането примерно на 70% от проекта за сметка на заеми се провалят, банките не дават пари и на "Газпром" му се налага да харчи собствени средства за проект, който ще започне да носи загуби... даже няма да рискувам да казвам дали някога ще донесе изобщо печалба.

Ясно е, че действията на Евросъюза за "Южен поток" са и политически мотивирани - върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.

"Битката за България" в този смисъл стана решаваща

тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 - 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не значат. Така че "битката за България" според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за "Газпром" от самото начало.

Путин видимо разбира това, поради което на Петербургския икономически форум раздразнено подметна нещо от типа на "може и да намерим страна, която не е член на ЕС" (за изходна точка на подводната част на "Южен поток"). Само че има само една такава държава - Турция, която само чака да си развалим отношенията с ЕС за "Южен поток", за да ни наложи своите условия да препродава пренасяния газ. Точно по тази причина навремето се отказахме от партньорство с Турция по този газопровод. А ако изборът все пак се спре на Турция, това още повече ще оскъпи и влоши икономическите параметри на проекта.

Така че, ако излезем от матрицата на Путин, може да се каже: проектът "Южен поток" изобщо не е нужен на Русия и дори е вреден за нея. Изгоден е единствено на група приближени на Путин обогатяващи се изпълнители като карта в една глупава геополитическа игра, която няма нищо общо с Русия.

Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.

Авторът е бивш зам.-министър на енергетиката на Русия (2002 г.), а от 2003 г. ръководи независимия анализаторски център "Институт за енергийна политика". Милов е председател на руското обществено сдружение "Демократичен избор" и автор съвместно с Борис Немцов на поредица доклади, анализиращи управлението на президента Владимир Путин. Статията му е публикувана в руския портал slon.ru


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional