„Стоить статӯя …“

„Стоить статӯя с большими …

Рука поднята держить граната.“

Имаше едно време такъв виц, който ни разсмиваше.

Но в центъра на София и сега „стоить статӯя“, прилична на … . Само че „рука поднята“ вместо граната размахва автомат. Това вече изобщо не ни разсмива. Нито ни радва. Направо не ни харесва. Всъщност ни отвращава и ни к ара да се срамуваме.

Защото е срамно 25 години след падането на комунизма и след като претендираме, че сме част от демократична Европа да търпим в центъра на столицата си „статуя“, величаеща чужда армия – завоевателка, която без  причина ни е обявила война и ни е окупирала!

Другари комунисти, социалисти, атакисти и тем подобни левичаристи, крайно време е да проумеете, че Русия не ни е освобождавала нито през 19-и, нито през 20-и век. Тя просто е следвала и изпълнявала ненаситните завоевателски стремежи на управляващите си върхушки. Не вярвате ли? Знам, че сте „бронирани здраво“ в главите, но все пак прочетете българската история (не тази, фалшифицирана от вашите „историци“), прочетете книгите на Виктор Суворов и Игор Бунич. Може пък да ви се отворят очите. Може пък да видите какво става сега в Украйна, а преди това в Чечня, Осетия, Грузия и т.н.

Крайно време е също така да разберете, че Русия не е равнозначна на Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Путин и „вся остальная сволоч“. Затова вие не сте русофили, а ние не сме русофоби.

Вие просто служехте на една малоумна идеология, която съсипа тотално държавите, които я проповядваха. А сега обслужвате интересите на чужда държава заради материална изгода или поради умствена недостатъчност. Затова не сте никакви русофили, а „рублофили“, „путофили“ и „газофили“.

А ние бяхме и сме антикомунисти и демократи и нямаме нищо против нормално мислещите руснаци, но най-много държим на България и на нейната свобода и независимост. Не смятаме, че през 1944 г. се е налагало да бъдем освобождавани от някого. Имали сме си вече законно демократично правителство, подкрепящо антихитлеристката коалиция. Затова не сме благодарни на държавата – агресор и на красната й армия, която насилствено ни е „освободила“ от правото да определяме съдбата си и е докарала на власт една партия, отговорна за хиляди убийства и грабежи, както и за съсипването на страната ни. И не сме съгласни в центъра на София да стърчи някаква си „статӯя“ и най-безсрамно да ни напомня за всичко това.

Не сме съгласни също така през държавата ни да минава някаква тръба, която да узаконява Путиновия монопол в енергетиката ни. Още повече че договорът с Газпром е подписан непрозрачно и в противоречие с европейското законодателство.

Министър Стойнев и партията зад гърба му явно нямат нищо против да стоят, образно казано, като една съвременна „статӯя“ и да държат в ръцете си тръба вместо граната. Тази тръба обаче рано или късно ще изиграе ролята на граната и ще взриви нашата енергийна независимост, геополитическа сигурност и европейска идентичност.

Ами то това е целта на някои другари. Тях ги тегли на изток към Евразия – „где так вольно дишать человек“ и газовите пáри и парӣ текат могъщо и величествено като река Волга.

Дивото зове! И нашата управляваща глутница откликва. За тях „Южен поток“ е като пълнолуние през нощта. Не могат да му устоят. Обърнали са глави към него, навирили са муцуни и вият. „А-у-у! Какъв хубав проект!“, „А-у-у! Колко безопасен и полезен за България!“, „А-у-у! А-у-у! Без него ще пропаднем!“

Не, другари „рублофили“, „путофили“ и „газофили“! С него ще пропаднем! Така както искате да го построите – пренебрегвайки европейските норми и българските национални интереси.

Ама вие сте като детето с многото баби. От лакомия искате да „бозаете“ от няколко места. Не може така! Или сте европейци, или сте азиатци. Или сте демократи, или сте слуги на диктатор. Или служите на България, или на Кремъл и Газпром. Определете се най-после. С раздвоеното си поведение все по-хилави ставате, а нещастният ви и объркан електорат хем гласува комично, хем намалява бързо и сигурно.

Ако я карате така и в бъдеще, вероятно скоро ще дочакаме времето, когато ще стоите в някой прашен ъгъл на българската история като „статӯя совсем без …“, без автомат и електорат! Просто един кошмарен спомен.

Дай, Боже!